Златният стандарт при раждане – епидурална упойка за нормално и спинална за секцио, вижте съветите на топ анестезиолог
Д-р Александър Серафимов е завършил медицина в Медицински университет - Плевен. Има призната специалност по анестезиология и интензивно лечение и Обществено здраве и здравен мениджмънт. Д-р Серафимов е част от екипа на Отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ„Бургасмед“. Медикът е преминал през курсове за управление на проекти от приоритета ''Здраве'' на 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз, курс ''Глобално здраве'' по проект "Равни възможности за здраве: действие за развитие" на Европейската комисия. Научните му интереси са в областта на анестезия и интензивно лечение на пациенти с термични травми, регионална анестезия, хипербарна оксигенация, лечение на остра и хронична болка и нутритивен съпорт в интензивната медицина.
Много са упойките, които могат да се използват при раждане. Каква ще бъде приложена - зависи от механизма на самото раждане – дали то е по естествен път, дали е чрез оперативно родоразрешаване (каквото е секциото), дали е по спешност, или е планово.
Най-често се поставят упойки с регионални техники (епидурална, спинална), защото те са с по-малко странични ефекти за родилката и за бебето. Освен това комфортът е много по-добър и за жената, и за целия екип, който участва в процеса на раждането.
- Д-р Серафимов, кой вид обезболяване се приема като златен стандарт при естественото раждане? Какви са Вашите препоръки като специалист?
- Първо – трябва да се прави разлика между анестезия и аналгезия. За аналгезия говорим, когато използваме анелгетици само за обезболяване на нормалното раждане. При анестезията има по-висока степен на обезболяване, с блокиране и на моторната сетивност, т.е. на двигателната активност на жената.
За нормалното раждане, което в повечето случаи протича без никакви усложнения, е необходима аналгезия - само обезболяване. То не нарушава моторната сетивност на пациенктите – те могат да се движат, да ходят, да не усещат никаква друга промяна в чувствителността, освен че болката изчезва. Златният стандарт тук е епидуралната аналгезия. Тя се използва в България повече от 30 години. В нашата болница рутинно я прилагаме при нормално раждане.
- Къде и как се поставя епидуралната упойка?
- Епидуралната упойка е част от регионалните техники за обезболяване и тя се поставя в гърба. Медикаментите се вливат чрез много тънък катетър - малко по-дебел от косъм. Чрез тях се блокират рецепторите за болка. Пациентките често питат преди поставяне на тази аналгезия: „Може ли да остана парализирана завинаги? След това ще ме боли ли? Може ли да има някакви усложнения?“.Няма такова нещо. Самият епидурален катетър се поставя на такова място в гръбначния стълб, където няма никакви структури на централната и на периферната нервна система. Така че няма никаква опасност от усложнения.
- Поставянето на такава аналгезия позволява ли на жената да усеща нормално контракциите, или трябва да разчита на наставленията на лекарския екип кога да напъва?
- Абсолютно задължително е родилката да усеща контракциите. При естествено раждане, когато няма упойка, те са много болезнени. Когато жената е с епидурална аналгезия, усеща, че коремът й се стяга много силно. Тя трябва да съобщи за това на екипа – лекари, акушерки, и да започне напъването. То вече не е свързано с болка.
- Обезболяването помага ли на жените да изберат естественото раждане, или все повече искат секцио?
- Оперативното родоразрешаване е по различни медицински показания. Но обезболяването на раждането и особено епидуралната аналгезия помага на жените наистина да раждат много по-леко, без странични усложнения, с много позитивни емоции. Имал съм много пациентки, които първия път са родили без епидурална аналгезия. Те разказват, че е несравнимо. Не говорим само за безопасността на раждането, а и за субективните усещания. Това е момент, който се помни цял живот. Хубаво е да се запомни с позитивни емоции – без болка, без напрежение, без викове.
- Да поговорим за раждането със секцио – какъв е там златният стандарт при упойките?
- Златният стандарт при раждането със секцио, когато няма никакви усложнения, са регионалните техники и по-специално спиналната анестезия. Тук аналгезията не е достатъчна, тъй като се извършва хирургична интервенция. Освен че пациентките не бива да усещат болка, трябва да бъдат блокирани и всички мускулни активности, за да може спокойно акушер-гинекологът да направи операцията, без жената да мърда.
- Как се поставя спиналната анестезия?
- Тя се поставя в кръста, където няма никакви структури нито на централната, нито на периферната нервна система. Няма никаква опасност от увреждания. Пункцията се прави с изключително тънка игла. Пробива се най-външната обвивка на гръбначния мозък и медикаментите се вливат в мястото, където има ликворна течност.
- Има ли болка при поставянето?
- Както при епидуралната, така и при спиналната упойка, първо се поставя локална анестезия на кожата, което се усеща като ухапване от комар. След това се пристъпва към спиналната анестезия. Манипулацията продължава няколко минути, след което пациентките от кръста надолу не усещат абсолютно нищо, нямат болка не могат да си движат долните крайници. Както казах, спиналната анестезия е златен стандарт при оперативното родоразрешение, защото анестетиците не минават през плацентарната бариера, те нямат абсолютно никакъв досег с бебето. Освен това пациентката е в съзнание през цялото време. Тя може да види бебето, веднага щом то се роди, запознава се с него още в първата минута, с което се укрепва връзката майка-бебе.
При определени случаи обаче, има противопоказания за използването на регионална анестезия и тогава се налага обща упойка.
- Кои са тези случаи?
- Най-често при пациентки, които имат изкривяване или травми на гръбначния стълб. Тук ще спомена и татуировките на гърба, макар, че не са абсолютна контраиндикация за регионални техники. Съвременните бои за татуиране не са токсични, въпреки това трябва да се избягва навлизането им в пункционното място. За тази цел избираме такъв участък от кожата, на който липсва татуировка. Когато се прави секцио по спешност, когато има страдание на плода, трябва да се реагира много бързо. Тогава се налага да се приложи спешна ендотрахеална анестезия, за да може бързо да се извади бебето. При различни системни заболявания, при болести на кръвта и на кожата, при лупус също не може да се правят регионални анестезии.
- Много жени се страхуват от момента след раждането под упойка – кога ще може отново да бъде на крака, ще има ли някакви негативни усещания – главоболие, гадене, ще боли ли. Какво им казвате в такива моменти при разговор с тях?
- Много е важно родилките да общуват с лекарите, които са избрали и да им вярват. Хубаво е, че светът е много отворен – имаме интернет, може да се получава информация отвсякъде. Невинаги обаче тя е достоверна. Препоръчвам хората да задават въпросите си на лекарите, а не във форумите. Много често там се интерпретират неща, които в повечето случаи не се разбират. И тук идва голямата заблуда и страх. Пациентите не бива да се страхуват от анастезиите и анестезиолозите си! Те могат да бъдат само в тяхна помощ.