30% от българите не могат да платят сметките си навреме
България е на второ място в ЕС по невъзможност за плащане на комуналните услуги навреме, 30% от домакинствата изпитват затруднения. Това сочи новогодишно изследване на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC). Данните се отчитата на базата на период от 12 месеца.
На първо място е Гърция – над 1/3 от домакинствата й (36%) не са способни да плащат навреме сметките си през последните 12 месеца. Доста след първите две са Хърватия и Румъния (съответно със 17,5% и 14%) За разлика от тях, малко домакинства не успяват да плащат своите комунални услуги навреме в Нидерландия, Чехия, Швеция и Австрия (всички около 2%).
Подобряването на условията на живот на хората и борбата с бедността и социалното неравенство е централна част в политиките на Европейския съюз. Независимо от това, все още има домакинства в ЕС, които имат трудности да свържат двата края. Почти 7% от домакинствата не са в състояние да плащат навреме комуналните си услуги (отопление, ток, газ, вода и т.н.) поради финансови затруднения, показва новото изследване Евростат. Този дял обаче като цяло намалява постоянно в ЕС – от над 10% от домакинствата през 2013 г.
Сред домакинствата, сблъскващи се с трудности да плащат комуналните си услуги навреме, се открояват тези с деца, които все още са на грижите на родителите си. В ЕС малко под 14% от домакинствата, състоящи се от един възрастен със зависими от него деца, се сблъскват с подобни трудности в сравнение с по-малко от 3% от домакинствата, състоящи се от двама възрастни (с поне един от тях на 65 или повече години). Сред домакинствата с двама или трима възрастни и зависими деца този дял е около 11%.
Просто още си мислят къде и как може да не платят.
Андрешковци.
Тъкмо напротив, българските компрадори и неоконолониалисти са напълно приемливи от идеологическа, морална и управленско-политическа гледна точка на Брюкселската власт. В края на краищата нима очевидния разпад на българската държавност не потвърждава правилността на общоевропейската идеология за отмирането на националната държава и за успешното (макар и не много бързо) излекуване на европейското гражданство от една от най-срамните болести, завещани на днешна Европа от 19-ти век – национализма?