Каква е играта на Путин, защо свали кабинета на Медведев

Руският президент Владимир Путин вчера обяви безпрецедентни конституционни промени, ограничаващи президентската власт в Русия, след което изненадващо премиерът Дмитрий Медведев и цялото правителство подадоха оставки. Всички те са назначени от Путин, което поставя въпроса за неговите цели.

„Промените в ръководството на Русия целят да тушират общественото недоволство”, коментира пред Радио „Фокус” Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва.

Той смята, че новата конфигурация на властта ще отклони вниманието от Кремъл и от Владимир Путин, защото парламентът ще носи по-голяма отговорност. Според Василев ръководителят на Федералната данъчна служба Михаил Мишустин, който бе посочен от държавния глава на Русия за нов премиер, няма последва съдбата на Медведев и да стане президент.

Президентският мандат на Путин приключва през 2024 г. Той е втори пореден и руският държавен глава според конституцията на страната не може да се кандидатира за трети. През 2008 г. този проблем беше преодолян, като тогавашният премиер Медведев стана президент за един мандат, през което време Путин беше министър-председател.

Василев добави, че когато проблемите не могат да бъдат решени от властта, напрежението се пренасочва извън Русия. Той обърна внимание на част от речта на Путин пред Федералното събрание, която касае готовността на руската армия за война.

„Голям глобален конфликт е невъзможен, това е по-скоро говорене. Но при тези говорения, като изключим ядрения конфликт, винаги има някакъв ограничен малък конфликт, който може да произведе доста големи заглавия. Това, което трябва на Путин, са медийните заглавия, които да фокусират вниманието на руската общественост. Това обикновено трябва да бъде свързано с някаква цел, която да предизвика руския национализъм“, подчерта бившият посланик на България в Москва.

Илиян Василев смята, че предстоят още множество промени, за да бъде проправен пътя за наследник на президента Путин. Той уточни, че в близка перспектива застрашените от смяна са министрите, регионалните ръководители и началниците на отбранителни предприятия.

Новият премиер Михаил Мишустин, чиято кандидатура предстои формално да бъде одобрена от парламента, е неизвестен дори в самата Русия.

Подавайки оставка Медведев обяви, че с това цели да улесни обявеното от Путин ребалансиране на властите в Русия. Само че въобще не е ясно как смяната на правителството помага за промените, при условие, че така или иначе властта е в ръцете на президента.

Мнозина анализатори смятат, че на Медведев е било наредено да подаде оставка. Той ще бъде назначен за заместник-председател на Съвета за сигурност, който се ръководи от Путин. Правителствените министри ще продължат да работят, докато не бъдат заменени. Не е ясно кога ще стане това.

Путин, който управлява Русия в продължение на 20 години, се очаква да се оттегли като президент в края на мандата си през 2024 г. Малко руснаци обаче очакват той да се откаже от властта. Сред обсъжданите сценарии са Путин да премине към ролята на министър-председател, който той заемаше от 2008 г. до 2012 г. или управляващ зад кулисите като ръководител на Държавния съвет.

„Путин изглежда, че разчита да стане ръководител на Държавния съвет, който ще получи увеличени правомощия и ще се превърне в ключова платформа за вземане на решения”, посочва Татяна Становая, мениджър в „Ар-Политик”, компания за политически анализи.

Ела Памфилова, ръководител на избирателната комисия в Русия, пък заяви пред „Таймс”, че служителите са готови да започнат организирането на обявения от Путин референдум за конституционни промени „по всяко време, след като предложенията бъдат финализирани”.

Кирил Рогов, политически анализатор, заяви, че промените в конституцията ще позволят на настоящия президент „да остане начело за неопределено време, като същевременно насърчава съперничество между потенциалните му наследници”.

Абас Галямов, бивш говорител на Кремъл, който сега е политически анализатор, смята, че решението за оставката на Медведев и кабинета му може да е било взето спонтанно от Путин.

„Не изключвам това да е спонтанна реакция на някакво неочаквано събитие”, заявява Галямов. „Фактът, че Кремъл не е предложил на обществото ясна интерпретация на случващото се, предполага, че никой не е знаел предварително за уволнението на правителството.”

Галямов допълва, че е възможно Медведев да се е конфронтирал с Путин заради предложените промени в Конституцията.

Одобрението към Медведев сред руснаците като министър-председател беше около 38 на сто миналия месец, според независимата социологическа компания „Левада”

През септември догодина престоят парламентарни избори. „Единна Русия”, управляващата партия на Путин, до момента отчиташе драматичен спад в рейтингите си заради пенсионната реформа - петгодишно увеличение на възрастта на пенсиониране, широко неодобрявано от руснаците.

По време на речта си Путин призна, че руското общество е жадно за промени и очерта мерки за подпомагане на най-бедните граждани на страната – около 12,5 милиона души, включително безплатна храна за учениците на възраст от седем до единадесет години и изплащане на помощи до 11 000 рубли (314 лв.) за деца. Той също така посочи спада в раждаемостта като заплаха за бъдещето на руската нация с думите: „Навлизаме в много труден демографски период”.

Алексей Навални, водещият опозиционен лидер, коментира след речта и оставката на кабинета, че единствената цел на Путин е „да остане единствен лидер за цял живот, да направи цялата страна своя лична собственост и изземе богатството ѝ за себе си и приятелите си“.