Премиерът Бойко Борисов на четири очи с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган

Вие каз­­­ва­­­те: „Да си по­­­жи­­­ве­­­ем на зе­­­мя­­­та“. След ка­­­то си по­­­жи­­­ве­­­е­­те на зе­­­мя­­­та и си за­­­ми­­­не­­­те, как­­­во ще о­­­с­­­та­­­не след туй по­­­жи­­­вя­­­ва­­­не, как­­­во ви очак­­­ва? Пред­­­с­­­та­­­ве­­­те си, че ед­­­на тре­­­ва ме пи­­­та как­­­во е ней­­­но­­­то пред­­­наз­­­на­­че­­­ние на зе­­­мя­­­та. Каз­­­вам : да из­­­рас­­­неш буй­­­на, соч­­­на, за­­­що­­­то ще бъ­­­деш опа­­­са­­на от ед­­­на ов­­­ца и тво­­­ят жи­­­вот ще ста­­­не част от ней­­­ния. А пос­­­ле? Пос­­­ле ов­­­ца­­­та, в ко­­­я­­­то жи­­­ве­­­еш, ще бъ­­­де изя­­­де­­­на от чо­­­ве­­­ка и ти ще за­­­поч­­­неш да жи­­­ве­­­еш в чо­­­ве­­­ка. Пос­­­ле? Пос­­­ле зе­­­мя­­­та ще изя­­­де чо­­­ве­­­ка и ти пак ще за­­­поч­­­неш да жи­­­ве­­­еш в зе­­­мя­­­та. То­­­ва е бъ­­­де­­­ще­­­то на тре­­­ва­­­та, но как­­­во ще раз­­­бе­­­ре тя от то­­­ва?
Чес­то слу­ша­те хо­ра­та да каз­ват: „Да ста­нем сил­ни! Да уре­дим ра­бо­ти­те си!“ Всич­ки за­поч­ват с ед­на от най-труд­ни­те за­да­чи. Ис­ка­те ли да уре­ди­те ра­бо­ти­те си, иде­те в щас­т­ли­вия град – гра­дът на щас­т­лив­ци­те, де­то хо­ра­та хо­ди­ли да се учат. Един от тия хо­ра бил не­до­во­лен, за­то­ва оти­шъл при един све­ще­ник и му ка­зал: „Дя­до по­пе, не съм до­во­лен от жи­во­та си. Как­во ще ме по­съ­вет­ваш?“ Све­ще­ни­кът му ка­зал: „Все­ки ден, ка­то ви­диш ня­кой ум­рял, иди до не­го­ва­та веч­на къ­ща, поз­д­ра­ви го и се вър­ни на­зад“. Ка­то при­ла­гал съ­ве­та на све­ще­ни­ка ня­кол­ко го­ди­ни на­ред, той оти­шъл при не­го и му ка­зал: „Дя­до по­пе, раз­б­рах та­зи ра­бо­та. Тя би­ла мно­го мъч­на.“

Една кожена тръба се насочва към дупаринга ти.

Ердо благодари ли на нашия потурнак, че отказа тръбата да идва директно у нас?