Бруталност, характерна за "ранния демократичен период", видя Апелативният спецсъд при групата на Очите

Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) има разумно подозрение, че групата на Димитър Желязков-Митьо Очите е извършвала престъпна дейност с брутални методи, „характерни за ранния демократичен период на страната“. Това става ясно от Определение №1213 на съда от 17 декември.

Тричленен състав на АСНС тогава е имал закрито заседание заради жалби на подсъдими от групата на Очите. Те са били срещу определение на долната инстанция отпреди повече от месец – 14 ноември, с което не са им променени мерките за неотклонение.

Сред жалбоподателите е и самият Митьо Очите. Той, Юмер Мехмед, Радослав Николов, Венцислав Христов, Иван Пишиев, Калоян Колев и Иван Найденов са поискали отмяна на мярката „задържане под стража“, а Йордан Въчев – на домашния му арест.

„Разгледани по същество, жалбите на този етап се явяват неоснователни“, обаче контрират съдиите от АСНС по отношение обвинените като участници в организирана престъпна група (ОПГ).

Магистратите маркират, че срещу Димитър Желязков е подвигнато обвинение за десет престъпления, срещу Колев – за пет, срещу Пишиев и Въчев – за четири, срещу Найденов и Николов – за три, а срещу Христов – за две.

Съдебният състав пише още: „За част от обвиненията за вторични престъпления, вменени на титулувания за ръководител на посочената в обвинителния акт ОПГ подсъдим Димитър Желязков, РТурция, която го екстрадирала, все още не е дала съгласие за наказателното му преследване, при активирано последващо искане в тази насока, каквото съгласие хипотетично е възможно и да не последва изобщо, а е възможно и да постъпи в зависимост от развоя на кореспонденцията по международното сътрудничество.

И без отчитане на тези деяния обаче, изнесената в обвинението фактология, подкрепена до степен на разумно подозрение със събрания по делото значителен по обем доказателствен материал (близо 90 тома явни и секретни), очертават предполагаема усложнена престъпна деятелност, в продължителен времеви период, с ангажиране на множество лица от различни социални кръгове, по налагане на икономически интереси, характерни за ранния демократичен период на страната, с противоправни методи, отличаващи се с бруталност и грубо незачитане на лични и имуществени права.“

Съдът припомня, че обвиненията касаят тежки умишлени престъпления - „като освен инкриминирана съпричастност към престъпно сдружение, става дума за рекети, изнудвания и палежи, като вторична престъпна дейност, при различни форми на съучастие“.

„При дело като настоящото, с голям брой страни и участници – тринадесет обвиняеми, със съответните си защитници, над сто свидетели и над четиридесет вещи лица, внесено на съд в рамките на разисквания по-горе срок, е мъчно да се претендира за липса на активност в досъдебната фаза. Впрочем и в първоинстанционното производство, не се констатира неоправдано забавяне, като периодиката на насрочване, съобразена и с практически изискуемото време за проучване на материалите, не се отклонява от постижимия стандарт за експедитивност, в контекста и на нуждата от компетентна съдебна проверка“, отговарят магистратите от АСНС на аргументите на защитата.

Припомняме, че ден след това – на 18 декември, делото срещу групата в Специализирания наказателен съд най-сетне тръгна по същество след осемчасово разпоредително заседание.