Ще се роди ли нова звезда след изборите за лидер на БСП

Неусетно, 4-годишният мандат на Корнелия Нинова като водач на БСП наближи своя край. Тя оглави партията през май 2016 г. след фамозен обрат на балотажа срещу действащия председател Михаил Миков.

Тази събота Националният съвет на БСП (т. нар. пленум) прие правилата за избор на нов лидер през 2020 г. За първи път председателят ще се излъчи с вот от всички членове на партията след промяна в устава, наложена от самата Нинова. Изборът ще е на 26 април, а евентуалният балотаж – на 3 май.

Членовете на БСП трябва да решат има ли нужда партията от нов председател или Корнелия Нинова следва да получи втори мандат.

През 2016 г. тя оглави партията си ударно и с гръмка победа на президентските избори само няколко месеца по-късно. Показа ярък контраст с предишния председател Михаил Миков.

След взривното начало имаше много очаквания Нинова да продължи победния си ход и да събори ГЕРБ и от изпълнителната власт. Това обаче не се случи на последвалите парламентарни избори в началото на 2017 г. Социолозите в един момент даваха преднина на БСП, но в края на кампанията тя бе компенсирана от партията на Бойко Борисов. Нинова понесе критики, че е прекалила с антиевропейското говорене, с критиките към демокрацията, с национализмите.

След дългата изборна „почивка“, през 2019 г. БСП понесе две нови ключови загуби от ГЕРБ – първо на европейския вот през пролетта, а сетне и на местния тази есен. И това, въпреки че партията на Бойко Борисов си е все така на власт, от което би следвало да губи доверие за сметка на опозицията.

В началото на мандата си Корнелия Нинова обяви бодро война на „паралелната държава“.

Тази й риторика в един момент набра сила, но впоследствие загуби смисъла си след гласуването на БСП в полза на статуквото във Висшия съдебен съвет, подчинено на триото Борисов-Цацаров-Пеевски, което кулминира с избора на Иван Гешев за нов главен прокурор тази есен.

Показателно бе и странното поведение на парламентарната група на „БСП за България“ преди дни – тя мълчаливо се раздели на две по отношение кандидатурата на Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ, издигната от ГЕРБ (и Бойко Борисов).

„Избухването“ на Корнелия Нинова в началото на лидерския й мандат като че ли естествено доведе до бързо прегаряне, чието продължение пък е днешната стратегическа безидейност.

През четирите й години начело на БСП Нинова като че ли просто се плъзгаше по повърхността на проблемите в държавата, насищайки на моменти ефира с „дебилна“ националпопулистка риторика (макар и вероятно съвсем автентична за нея) в опити да паразитира върху новата световна мода в политиката.

Един от поддръжниците й в партията - Румен Овчаров, наскоро обясни, че не е редно един лидер, който инкасира загуба след загуба на изборите, да продължава да стои начело, напомняйки за Сергей Станишев, но намигвайки и към Корнелия Нинова.

Депутатът Антон Кутев пък поиска млад водач на БСП на мястото на Нинова.

Въпросът е - готова ли е партията на бившите комунисти да излъчи такова ново лице.

Ако Корнелия Нинова има някаква заслуга, тя е, че успя да започне процес на подмладяване за сметка на старите муцуни, голяма част от които компрометираха БСП.

Този процес обаче като че ли бе само наченат, а все още не се вижда нова звезда на хоризонта. Крум Зарков изглежда като да има потенциал, но дали има и съответните лидерски качества? Готов ли е да се включи в битката за председателския пост срещу Нинова, която до голяма степен го издърпа в голямата политика? Или може би просто му е рано?

Вътрешната опозиция на лидерката трудно ще излъчи адекватен неин конкурент.

Евентуално завръщане на Сергей Станишев в играта, каквото се готви според Кирил Добрев (дясна ръка на Нинова), ще е самоцелно и едва ли ще е от полза за БСП.

Лутането на партията между носталгията на соца и европейската модернизация, между битката с ГЕРБ и обслужването на статуквото около Борисов, между русофилството и Запада води до неопределен идентитет и обосновани подозрения в лицемерие от страна на електората.

На този етап не се вижда евентуален нов лидер, който да поведе БСП в друга посока и да заяви партията като ясна алтернатива на сегашната управленска върхушка. За това, както изглежда, ще трябва да почакаме поне още четири години, когато следва да приключи вероятният втори и последен (по силата на устава) мандат на Корнелия Нинова.