Проблемът с липсата на съдебни заседатели е повсеместен, може да блокира правораздаването

Бившият председател на бургаския Окръжен съд Боряна Димитрова в момента е член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Проблемът с липсата на съдебни заседатели у нас през последните години се задълбочава. Как може да се реши той и какви по-конкретни мерки трябва да се предприемат? Ето какво мисли по темата г-жа Димитрова.

- Г-жо Димитрова, като член на Съдийската колегия на ВСС имате задълбочени наблюдения върху проблема с липсващите съдебни заседатели. Къде е най-тежка ситуацията и как Бургас се справя в тази мини криза, която може да блокира наказателните процеси?

- В повечето от съдилищата в България към края на годината и началото на следващата изтича мандатът на действащите съдебни заседатели и предстои избор и нов мандат за следващи /мандат 2020-2024/. Преди месец получих сигнали от много председатели на съдилища по повод недостатъчен брой или изобщо липсващи кандидати за съдебни заседатели в съдилищата, поради което реагирах с предложение в Съдийската колегия на ВСС. В хода на процедурите е станало ясно, че липсват достатъчно кандидати за съдебни заседатели, а на места липсват изцяло кандидатури. Този проблем е повсеместен, но особено притеснителен в окръжните съдебни райони на София, Бургас, Варна, Сливен, Ямбол, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Добрич, Враца и др.

Не мога точно да отговоря къде е най-тежка ситуация, защото ВСС не води статистика и няма пряко отношение по въпроса със съдебните заседатели, докато не бъде сезиран или сам не констатира опасността за правосъдието. Последното изменение на Закона за съдебната власт обаче, с което се внесоха изменения по отношение на начина на избор на съдебните заседатели и натрупаните във времето проблеми по тази тема, създадоха предпоставки за реално блокиране на правораздаването по наказателни дела. Достатъчно сериозно е, дори в най-малкия съд, или само в няколко съдилища да съществува проблем със съдебните заседатели, за да се проследят причините за съществуването му и да се предприемат адекватни решения, за да няма повече подобни кризи.

Бургаският съдебен регион реагира навреме и напълно адекватно на ситуацията. Председателите на съдилищата - Окръжен и районни, са спазили всички срокове по закон и са изпълнили процедурата, свързана с избора на нови заседатели, включително с удължаване на процедурата. Направили са и опит чрез медиите да мотивират обществото да не остава безучастно и към проблема, и към правосъдието, но доколкото съм уведомена, ефектът е минимален. В случай че броят на съдебните заседатели е недостатъчен, а за някои съдилища липсват изобщо кандидати, съществува опасност от възпрепятстване на разглеждането или забавяне на наказателните дела. Ако пък съдилищата не могат да разглеждат наказателни дела поради липса на съдебни заседатели, то малките ненатоварени съдилища ще останат без работа, съответно съдилищата, в които ще се изпратят делата, ще се натоварят. Това, разбира се, ще повлече и още проблеми, като например решаването на какъвто и да е кадрови проблем от Съдийската колегия на ВСС ще е грешно, поради невъзможността изобщо да се предвиди натовареността на съответния орган на съдебна власт.

Да не говорим, че в хипотеза на липсващи или минимален брой съдебни заседатели, чл. 72, ал. 2 от Закона за съдебната власт, касаещ избора на основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, при 2 или 1 кандидат, е напълно неприложим. Тревожно е положението и защото съдебните заседатели разполагат с възможността да се откажат по собствено желание или по някаква причина, или поради невъзможност за изпълнение на задълженията, което допълнително и напълно ще блокира работата на някои съдилища.

- Обсъждахте ли в Съдийската колегия възможностите за излизане от тази ситуация?

- Внесох писмено предложение до Съдийската колегия на ВСС по проблема със съдебните заседатели. Обобщихме причините за липсата на кандидати, които се опитаха да посочат председателите на съдилища, включително след водени разговори с общинските съвети и продължаване на срока с 1 месец по чл. 68е ЗСВ. Причините се дължат от една страна на завишените изисквания към кандидатите за установяване, разбира се за тяхна сметка, на редица обстоятелства, като напр. принадлежността към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА; променена възрастова горна граница, от друга - на усложнението на самата процедура по избора им. С последното изменение на Закона за съдебната власт, се предвиди изслушване на допуснатите кандидати в публично заседание на ОбС или комисиите, включително с възможността за поставяне на въпроси в 3-дневен срок преди изслушването, от юридически лица с нестопанска цел. Не следва да се пренебрегва и третата страна на проблема - неудовлетворение от възнагражденията от страна на съдебните заседатели, както и невъзможността за някои от тях за отсъствие от работа /особено в по-малките населени места/.

Ще дам конкретен реален пример за последното: В един малък съд, в малко населено място, с демографски проблем, кандидатите за съдебни заседатели са 2 и те са работещи в общинската администрация. Общината е малка и в нея работят минимален брой хора. Същевременно, в малките съдилища не липсват наказателни дела, които се разглеждат в състав съдия и двама съдебни заседатели. Тези хора през ден трябва да са в съдебно заседание, да са налице за произнасяния и всичко останало, което съдията следва да направи по едно дело. Така тези 2 съдебни заседатели ще работят преимуществено всъщност в съда, не в общината. Съответно, ще получават и много по-малко възнаграждение от това по трудовата си ангажираност, а и ще се възпрепятства работата на общинската администрация .

Съдийската колегия на ВСС прие решение и изпрати искане до министъра на правосъдието за извършване на последващ контрол, съгласно Закона за нормативните актове, на Закона за съдебната власт в частта за съдебните заседатели и предприемане на мерки за изменението му. С писмо от този месец, министърът на правосъдието отговори, че съдебната власт е най-добре запозната с проблема, поради което да отправи предложения, за реализирането на които той ще съдейства.

Внесох ново предложение до Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС за справяне с проблема сега. Те го възприеха и внесоха в заседание на Съдийската колегия /във ВСС всичко е чрез комисии и тромаво/, като миналата седмица гласувахме текста на разпоредба, която за момента ще „спаси“ съдилищата от блокиране разглеждането на наказателните дела. Изпратихме решението на Съдийската колегия с предложението за удължаване мандата на досегашните съдебни заседатели до избора и встъпването на новите съдебни заседатели, в случай че за съответния съд няма постъпили предложения за избиране на поне 50% от определения брой на съдебни заседатели. Надявам се, че министерството вече го е включило като преходна разпоредба, ако не в ЗСВ, то поне в друг закон и го е придвижило към законодателя. Между другото, препис от решението изпратихме и в Народното събрание.

- Какви законодателни промени трябва да се направят и може ли те да влязат в сила и за избраните в този момент съдебни заседатели? Примерно – да им се увеличи възможността да участват в повече процеси.

- Занапред следва сериозно да се обмислят предложения за изменение на Закона за съдебната власт в частта за съдебните заседатели. Всички считаме, че следва да отпадне ограничението по чл. 69, ал. 2 от ЗСВ, а именно, че съдебните заседатели не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата към същия съд, както и ограничението в чл. 72, ал. 1 от ЗСВ, респ. в чл. 16, ал. 2 от Наредба №7 на ВСС, че съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания най-много за 60 дни в една календарна година; да се върне поне максималната възрастова граница, съгласно предходната разпоредба на ЗСВ /чл. 67, ал. 1, т. 1/; при липса на закон за лустрацията да се помисли отново за премахване на разпоредбата за липса на принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА за родените преди 16 юли 1973 или тези данни да се събират служебно; да се премахне процедурата по изслушване пред Общински съвет; да се помисли за увеличаване на възнагражденията и др. Смея да твърдя, че това са вижданията и на по-голямата част от колегите ми - съдии.

Освен предложението, което посочих в предходния отговор, и което би следвало да доведе до разрешаване на проблема да предпази съдилищата от блокиране на наказателното правосъдие, считам че е време да се проведе ефективна национална кампания за ролята на съдебния заседател и мотивация на обществото за участие в правосъдието, след което да се изработят и адекватни законодателни изменения. Независимо от горното обаче, по-големият въпрос е, дали не следва да се помисли за промяна на принципни положения по темата за съдебните заседатели и в този смисъл по-концептуално да се помисли за бъдещо изменение на Закона за съдебната власт в тази част. Следва да се прецени, дали институтът на съдебния заседател, загубил първоначалния си замисъл и превърнал се във формален, следва да се възстанови и стане реален.

- Има ли опасност, желанието на съда да привлече нови съдебни заседатели да вкара в системата хора, които са податливи на корупция и могат да опорочат всеки процес? Вие реално не участвате в избора, а се доверявате на общинските съвети по места, които обикновено на крак се срещат с кандидатите и бързо ги одобряват.

- На първия Ви въпрос - да, напълно е възможно зад съдийските банки да се настанят хора с подобни характеристики. На втория - оценката за тези хора, че са достойни, морални, разумни и обществото им се доверява и ги изпраща в съда, наравно със съдиите, за да съдят по съвест, разбиране и морал, е отговорност пак на избраните от обществото хора - Общинския съвет. Дали „на крак“ ще ги одобряват или с цялата сериозност за отговорността, която поемат, е все израз на разбирането за статута на съдебния заседател и зрялост на обществото. Нека отстояването на ценности не е само предизборно обещание, а да намери израз във всяко действие на обществено ангажираните личности. А ако искаме институтът на съдебните заседатели да е реален и да носи доверие за съдебната система, вероятно следва да се помисли за реален механизъм за първоначална преценка на кандидатите.