Андрей Едрев плаче: Забраниха ми да виждам децата си
Колоритният участник в риалити шоуто „Островът на изкушенията” Андрей Едрев води жестока битка с бившата си жена. Двамата се съдят за попечителството на двете им деца. Съдебната сага между двойката, която с години се радваше на хармония и безгрижен живот на екзотичния остров Бали стартира на 2 декември, като Районният съд в столицата внимателно изслужа двете страни, плюс призованите свидетели. Първото заседание завърши в полза на майката, а второто бе насрочено за началото на февруари 2020 г. – факт, който натъжи бащата Андрей Едрев.
„Много страдам от решението. Издават се заповеди без доказателства за защита, просто на основание на една декларация в свободен текст. Приема се за истина автоматично. Приема се, че в една връзка единствено и само жената може да е обект на насилие. Съдията написа доклад, назначиха се експертизи и следващото заседание е на 5 февруари 2020 г. Нямам право да си виждам децата до тогава”, споделя нараненият мачо пред „Уикенд”.
Андрей бе набеден от екс половинката си Гергана, че се е опитал да отвлече децата им – 4-годишния Александър и 3-годишната Бориса посред бял ден пред заведение на столичния булевард „Витоша” през септември. По щастливо стечение на обстоятелствата „планът” му се провалил.
Едрев подготвил и писмен отговор към магистратите по повод молбата на Гергана, че тя е била жертва на домашно насилие. Той описва, че почти 6 години от живота си прекарал в съжителство на семейни начала с бившата си любима, а в резултат на любовта им се родили Александър Андреев Едрев и Бориса Андрей Едрева.
„Поради многобройните й изневери, живот по нощните клубове и системна употреба на алкохол и забранени вещества подадох молба пред Районен съд – Бургас на 30 септември 2019 г. с искане да получа родителски права над децата. Поведението на ищцата като майка бе недопустимо за мен. Основните грижи за децата полагах аз, доходите на нашето семейство се осигуряваха от моя бизнес на остров Бали, Индонезия, където предоставям вили под наем на български туристи. Първоначално живеехме там и в България, като освен отличните битови условия бях наел и две детегледачки на 24 часово разположение без почивен ден за децата, за да се чувства комфортно жена ми както наричах Гергана. Бяха осигурени за нея и децата кола и шофьор, работници за басейна и годината. Тя не работеше и по цял ден имаше доста свободно време.
В един етап от живота ни тя престана да идва до Бали и се наложи да се разделя с децата за дълъг период от време, въпреки нежеланието ми, но заради нея и фалшивата й заинтересованост и желание да гледа малките се принуждавах.
Всъщност, за децата в такива периоди се грижеше бащата на Гергана Дякова – Велко Сапунджиев в семейната им къща в Панагюрище. Тя е била в София през цялото време и е посещавала децата веднъж на две седмици.
Винаги съм я подкрепял да учи и да се развива, изпълнявах желанията й за това къде иска да живее, колко пари да получава от мен. Аз самият се връщах в България заради желанието й да прекарваме времето си в страната, за да може децата да общуват с баби и дядовци, със своите роднини по бащина и майчина линия...
В един момент Гергана ми заяви, че й се живее, излиза й се по кръчми и дискотеки, иска да има и други връзки. За мен това беше шок. Децата бяха записани в Бургас на детска градина, а Гергана се беше преместила да живее сама в София при поредния си любовник. На няколко пъти установих, че тя има връзки с най-различни мъже. Настоящият й любовник е състоятелен, има нощно заведение-бар. Над заведението има апартамент, където са организират афтърпартита”, пише в писменото си обяснение за станалото Андрей Едрев.
Един ден Гергана и новият й мъж Омуртаг, с когото набързо минала през гражданското отишли в Бургас и взели хлапетата. Тя обяснила на Андрей, че ще живее в апартамента над заведението на „Витоша” и ще работи като сервитьорка, макар че искала да се занимава с дизайн. След дълги разговори Едрев склонил да подпише споразумение, че майката ще гледа децата при нормални условия. Споразумението се налагало, понеже не искал малките да имат достъп до наркоманска среда и места, където се употребява алкохол. Смятал, че Бориса и Александър трябва да са в Панагюрище, но никой не се съобразил с желанието му.
Той оспорва твърденията на бившата си жена, че на 25 октомври е ударил главата й в стена, че е заплашвал да приключи с нея и децата, ако не се приберат в Бургас. Споразумението с Гергана подписал в Панагюрище във фамилния й дом, където били родителите на Дякова, а Андрей водел брат си Николай. За семейството на Сапунджиева-Дякова носел подарък – сафрид.
Сървайварът оспорва твърдението, че се е опитал да отвлече децата им както и че е искал 2000 лева от молителката. „Оспорвам също, че синът ни Александър Андреев Едрев има логопедичен проблем, поради простата житейска причина, че и двете ни деца живеят в мултиезична среда и говорят на три различни езика – български, английски и индонезийски. За истинността на това твърдение може да се изкаже директорката на детската градина на децата в Бургас г-жа Кралева”, пише Едрев и обяснява, че той има собствен бизнес и е добре познат в обществото, в серия от телевизионни предавания и инициативи в обществена полза.
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия О. А. Д., [дата на раждане] , в [населено място], българин, български гражданин, живущ в [населено място], ул. Н. М., [жилищен адрес] и постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, със средно образование, работещ, разведен и живее на семейни начала, с едно дете, ЕГН: [ЕГН], неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.09.2007 г., около 00:30 часа, в [населено място], на кръстовището на бул. В. Л. и ул. А. чрез нанасяне на удар с неустановен по делото твърд предмет в областта на дясната ръка и лицето е причинил две средни телесни повреди на П. И. М., изразяващи се в: 1) счупване на долната челюст в областта на ъгъла от дясно, което е реализирало квалифициращия признак счупване на челюст, при което се затруднява трайно функцията на хранене и говор за срок не по-малко от 2.5 месеца; 2) счупване на петата дланна кост на дясната ръка, което е причинило трайно затруднение на движенията на пострадалия с десния горен крайник, за срок не по-малко от 40 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК МУ НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
- „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично;
- „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С П. СЛУЖИТЕЛ” за срок от 1 година;
- ДВЕСТА ЧАСА ГОДИШНО „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
ОСЪЖДА подсъдимия О. А. Д. (със снета по делото самоличност), на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на П. И. М. с ЕГН: [ЕГН] сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от престъплението, от които 15 000 лева за счупването на челюстта му и 5 000 лева за счупването на петата долна кост на дясната му ръка, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски от П. М. в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия О. А. Д. (със снета по делото самоличност) да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в полза на Държавата, по сметка на СДВР сума в размер на 100 лева и по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 465 лева, представляващи сторените по делото разноски, сума в размер на 800 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 10 лева държавна такса за служебно издаване на 2 бр. изпълнителен лист.
Резултат: Потвърждава решението
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56463 от 02.03.2020 г. постановено по гр. дело № 62212 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 80-ти състав.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН, да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН, да заплати на А. М. Е., ЕГН, сумата от 200.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСТАВЯ без уважение искането на Г. В. Д. и на малолетните А. А. Е. и Б. А. Е., действащи чрез тяхната майка и законен представител Г. В. Д., за присъждане на разноски за въззивното производство, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.