Константин Бачийски и истината за привличането в Бургас на нискотарифната компания „Райънеър“

Константин Бачийски е кандидат за кмет на община Бургас, издигнат от ПП „Средна европейска класа“. В тези избори той влиза със сериозен актив от постижения в полза на бургазлии. Представяме Ви едно от тях – „Фонда за стимулиране на полети“

- Г-н Бачийски, при всяка Ваша среща с бургазлии споменавате и определяте като изключително важно за града и региона да има действащ Фонд за стимулиране на полети. С какво е толкова важен?

- Ще дам конкретен пример – през 2014 година, когато създадох „Планът Бачийски“, първата точка в него беше посветена на привличането на авиокомпании, които да летят целогодишно от и до Бургас. Целта ми беше да бъде постигнат такъв ефект – първо, да имаме чуждестранен пътникопоток, извън активния летен туристически сезон, второ, да подобрим качеството на живот на хората, които живеят тук.

Много от нас вече работят, учат или живеят в чужбина, а светът се глобализира и с полети от и до Бургас хората биха могли много по-лесно да пътуват по света.

Третото и най-важно нещо е, че много по-лесно ще привличаме чуждестранни инвеститори, когато имаме по-добри връзки със света.

- И какво можехте да поставите на масата на преговорите?

- Това беше моята основна цел – да привлечем авиокомпании, които да летят целогодишно до Бургас или поне на първо време да разширят периода извън активния туристически сезон, като по този начин да се разшири и туристическият сезон и да се подкрепи местната икономика. Лично аз водих преговори с над петнадесет такива авиокомпании, като преговорите бяха за създаване на дългосрочни връзки.

Тогава много от хората в ръководствата на тези авиопревозвачи, които отговаряха за откриване на нови дестинации, даже не знаеха къде се намира Бургас на картата. Наложи се да направим по няколко срещи, преди да започнат да мислят за нашия град като за възможност, в която да инвестират, като за възможна дестинация.

Първите срещи с „Райънеър“ осъществих през 2014 година. Те, не само, че нямаха представа къде е Бургас, а даже още не бяха дошли в България.

В онзи момент в моя фокус бяха основно лоу-кост компаниите. Тези срещи ми костваха много време, енергия и лични средства. Много е трудно да убедиш един превозвач да открие нова дестинация. На всичко отгоре, аз преговарях съвсем сам. Като обикновен общински съветник от Бургас. Без помощта на Общината или на държавата. Впоследствие се оказа, че и самото летище в Бургас може да подпомогне идването на нов превозвач и затова обединихме сили и на някои срещи с авиокомпании ходихме заедно с Улрих Хеппе и Димитър Биков, които представляваха Фрапорт в привличането на нови компании.

Това е тежък процес, планирането се прави месеци напред. Рисковете в този сектор са много. Успях да се преборя за Фонда за стимулиране на полетите, но само аз знам какво ми струваше това.

Когато предложих на колегите от Общинския съвет в Бургас идеята си за създаване на този фонд, реакцията им беше… как да кажа. Реакцията им беше абсурдна. Почти никой не разбра какво всъщност им предлагам. Имаше огромна съпротива и съмнения. Спомням си, че някои от колегите заявиха, че вероятно смятам да продавам и да печеля от продажбата на самолетни билети. Когато за първи път представих идеята и събрах председателите на групите преди да я предложа в Общинския съвет, колегата от групата на ГЕРБ Людиев ме попита „Коце, ти агенция за самолетни билети ли си направил?“, аз му отговорих , че както сам знае, аз се занимавам с ИТ бизнес и нямам нищо общо с продажба на самолетни билети и че повечето лоукост компании продават билетите онлайн и изобщо не им трябват агенти. Подобна беше реакцията и на други колеги, които отказаха да подкрепят тази идея.

Никой дори и не помисли, че един съветник може да предлага безкористно и безвъзмездно някаква идея, която да е в полза на Бургас, а не в полза на един човек.

Общо взето, колкото и да ми е неприятно да го кажа, немалка част от съветниците демонстрираха доста ограничено мислене. Отне ми много време и усилия, докато направим първата крачка и създадем фонда. За да съм обективен, трябва да кажа, че подкрепа за създаването на фонда получих от администрацията.

- И какво се случи след създаването на Фонда?

- За съжаление не получихме договореното от администрацията в Бургас и накрая открихме фонда с пет пъти по-малко средства в него. Моето предложение беше във фонда да се генерира сума от над 200 000 лв. годишно по формулата „Един жител, един лев“, т.е ако условно в Бургас живеят 211 000 души, всяка година във фонда да постъпват по 211 000 лв. Тогава предложих да привлечем и съседните общини, като лично проведох разговори с някои от другите кметове.

Но аз не съм настоявал за генерирането на такъв ресурс самоцелно, защото за да бъде базиран самолет в Бургас, една компания очаква сума от порядъка на предложения годишен бюджет, че и нагоре.

Статистика показва, че ако един авиопревозвач създаде своя база тук, т.е от Бургас да излитат самолети към различни точки на света и да кацат обратно, това би донесло на местната икономика приходи от 120 млн лв. годишно извън цените на самолетните билети.  От работни заплати за служителите, от потребяване на услуги от туристите и т.н.

Само че за пет години вместо във фонда да съберем на 1 000 000 лв. и да можем да имаме няколко целогодишни линии от различни компании, фондът стартира с едва 40 000 лв. и няколко години това беше единствената постъпила сума в него, което беше крайно недостатъчно за привличане на авиокомпании.

Но аз никога не се оказвам и макар, че фондът разполагаше със силно ограничен ресурс, започнах да го ползвам по време на преговорите, като чисто маркетингов инструмент.  На всички авиокомпании обяснявах, че в Бургас имаме фонд за стимулиране на полетите и исках срещи с тях с цел, ако имат желание да обсъдим възможността, да ползват този фонд.

По време на преговорите често се обръщах назад и виждах, че зад мен няма нито един човек от Бургас, който да ме следва, т.е бях сам. Но когато нещата почнаха да се случват и авиокомпаниите почнаха да обмислят Бургас като възможна дестинация и да искат срещи с администрацията, тогава почнаха всевъзможни пресконференции и статии, на които различни хора се снимаха, за да покажат колко са съпричастни към идеята и колко са допринесли това да се случи. В началото нямаше никой до мен, а на рязането на лентата пред мен вече имаше толкова много хора, че едвам можех да видя лентата. И сред тях бяха и част от хората, които ми казваха преди това, че моята идея за привличане на нискотарифните компании в Бургас е абсурдна и че няма нужда от никакъв фонд. А ако знаете с какъв финес същите тези хорица се бутаха пред камерите и фотоапаратите.

Истината е, че дори и с малкия по размер фонд за стимулиране на  полетите си отворихме вратите в преговорите за полети до Бургас.

- Но идването на „Райънеър“ в Бургас беше представено като колосален успех на администрацията… никой не спомена Вас при рязането на лентата. Защо?

- Аз бях там, но когато „Райънеър“ дойде в Бургас, аз не бях във фокуса на събитията. И това е нормално, защото една компания, правейки подобна стъпка, иска да се срещне с администрацията на града, с кмета на този град. И когато се „реже лентичката“ на една въздушна магистрала, образно казано, там отива представителят на Общината. Хората, които са отъпкали пътеката за този момент, остават на заден план, те не влизат в репортерските обективи.

Но аз бях щастлив, че след толкова положен труд от мен и от екипа ми, Бургас получи шанс за своята икономика.

Преди дни се коментираше, че авиокомпанията Lauda ще лети от другата пролет до Бургас и чий е бил приносът. Това между другото е дъщерна компания на „Райънеър“, които я придобиха последната година. Lauda придобиха и операциите на FlyNiki (NIKI Luftfahrt GmbH), като и двете компании бяха свързани преди това бившия пилот от Формула 1 Ники Лауда. Със Андреас Грубер, главен изпълнителен директор „Лауда, се виждах няколко пъти преди години, за да говорим за Бургас, когато все още беше във FlyNiki и отговаряше за новите дестинации. Но директорът Андреас Грубер е всъщност човекът, с когото аз преговарях преди няколко години. Тогава не видях никой от администрацията на масата на преговорите. Те си стояха в Бургас.

- Но защо бургазлии не знаят за личната Ви ангажираност с тези преговори?

- Защото аз не съм тръбял на бургазлии за това, а просто работех това да се случи. Извървях стъпките, които трябва да се изминат, за да се създаде Фондът за стимулиране на полетите и провеждах преговори. Но, както вече
Ви казах, бях сам. Един общински съветник. А представете си, ако с мен бяха десет съветници, работещи в същата посока или ако кметът на Общината работеше всеки ден в тази посока? Представете си, че Общинският съвет и общинската администрация бяха приели моята концепция, бяха гласували във фонда да се генерират 200 000 лв. годишно. Представете си, че вече бяхме събрали над 1 000 000 лв.

Тогава в Бургас щяхме да привлечем не една, а няколко нискотарифни компании и тогава щяхме да имаме много по-добри резултати за месната икономика и туризма, защото можеше да има много индивидуални туристи и малки групи извън сезона. Пропуснахме няколко години, пропуснахме много възможности. Но аз не се отказвам никога. А и времето доказа, че съм бил прав.

Моята идея за създаване на Фонд за стимулиране на полетите наскоро намери място и потвърждение в държавната политика. Правителството узря за тази идея и обяви, че ще използва 15 милиона лева за стимулиране на полетите до България. Сега всички представят това като страхотен инструмент. Радвам се, че се стигна дотук, но ми е тъжно, че е едва сега, когато са изминали пет години след обявяването на моята идея.

Това е истината за привличането на нискотарифните компании в Бургас. Сигурен съм, че не се харесва на много хора от мнозинството, но истината е точно тази.

Затова се кандидатирах за кмет. Затова искам подкрепата и доверието на бургазлии. За да не бъда сам в Общинския съвет и да не пилея време и енергия в безсмислена борба с едно закостеняло мнозинство и тромава администрация, които често саботират и пречат на всяка една идея, която им разваля комфорта. Защото досега в Общинския съвет се гласува според това не дали една идея е добра, или лоша , а според това кой я предлага.

Но никой никога няма да ме накара да се откажа да следвам пътя си.

И да работя за Бургас със сърце и със страст.