Психопат ли е Джок Полфрийман?
Психопатията и социопатията не са лечими, в затвора не се поддават на промяна. Както ще стане ясно по-долу, този въпрос има важно значение във връзка с решението на съдийската тройка на Калпакчиев убиецът на Андрей Монов – Джо, известен повече като Джок Полфрийман, да бъде освободен предсрочно, Това пише в свой анализ Антон Гицов за в. "Труд".
През 2011 г. английският публицист Рон Джонсон публикува документалната книга „The psychopath test“. Авторът изследва сложната и в известна степен противоречива тема за психопатите и социопатите, между които няма съществена разлика, и какво ги прави такива.
Той се среща и интервюира утвърдени специалисти в тази област, посещава болници и затвори и разговаря с психопати, извършили тежки престъпления. В книгата си се спира на създаденият от канадският психолог Роберт Хеър тест за това по какви признаци да се идентифицира един психопат.
Тестът съдържа 20 ключови индикации, най-значителните от които са неспособност на психопатите да правят разлика между правилно и неправилно съждение и поведение, неспособност да показват съжаление или съчувствие, склонност да лъжат, манипулативност, безотговорни и рискови действия, импулсивност, проблеми със закона, неспособност да приемат отговорност за свои криминални действия, грандиозно чувство за собствена изключителност, като някои от тези признаци се проявяват още в юношеските години.
В резултат на продължителни и задълбочени изследвания, учените установяват, че психопатите имат увреждания на два мозъчни центрове, отговорни за емоциите, съчувствието и изпитването на чувството за вина. При социопатите, причината за тяхната социопатия по-скоро е предизвикана от околната среда, в която са израснали, от физически и психологични травми, причинени в детството им, но се отличават със същите гореописани личностни характеристики като тези на психопатите.
Какво знаем за Джок Полфрийман, което би могло да го определи като психопат?
– През декември 2004 г. 18 годишен, още ученик, той е арестуван по обвинение от двама младежи – Джеймс Атак и Матю Фонт. Причината – наранил ги е с нож в свада по време на парти в околностите на Сидни. Когато вижда снимката му в „Дейли Телеграф“, във връзка с убийството на Андрей Монов в София, Джеймс го разпознава и заявява пред репортери на вестника: „Прободната рана беше на милиметри от белият ми дроб“.
– По време на инцидента с групата на Андрей Монов той проявява безразсъдно и рисково действие като вади нож, тип „пеперуда“ – смъртоносно оръжие, забранено в Австралия, но не и в България, което употребява без колебание и съобразяване с неизбежните последствия. Действието му е импулсивно, типично за психопатите. Самият му баща Саймън Полфрийман признава, че синът му е „с неспокоен дух, импулсивен“.
– Не проявява чувство за вина, като обвинява Андрей и приятелите му, и твърди, че е използвал ножа за самозащита. Но според доклад на съдебен лекар, Андрей е прободен в гърба. Поддържа тезата, че е несправедливо осъден, като обяснява това с корумпираната съдебна система.
– Не проявява съжаление, че е отнел човешки живот и съчувствие към близките им, на които не поднася извинения.
– Манипулативен е: съзнава, че е важно да получи добра характеристика от затворническия свещеник, капелан, като специално пред него изразява съжаление за стореното и успява да го убеди дотолкова, че капеланът заявява, че се е поправил. Успява да впечатли и председателя на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев, който му издава положителна характеристика за целите на предсрочното му освобождаване.
– Има чувство за изключителност и обича да привлича внимание към себе си като личност, която се извисява над другите. В затвора създава Българско затворническо сдружение за рехабилитация, на което става председател.
Преди девет месеца пише статия и я публикува в списание и покрай публикацията се сприятелява със социоложка, която го посещава в Бусманци и е впечатлена от него.
През април тази година обяви гладна стачка, в знак на протест срещу „несправедливото отношение“ на затворническата администрация спрямо него и на българското правителство в отговор на работата му, свързана с правата на затворниците. Номиниран е през 2015 г. за наградата на БХК „Човек на годината“ (впоследствие номинацията е оттеглена).
След решението на Апелативния съд за освобождаването му си поставя грандиозната цел да се посвети за реформирането на българската съдебна система.
Дали обаче Полфрийман е психопат – такава диагноза може да му постави само специалист. Такъв е бащата на убития младеж Христо Монов, който е опитен психолог. Той определя Полфрийман по-скоро за социопат, който „не признава извършеното, не изпитва съжаление и се чувства сигурен, че правото е на негова страна.
Той е интелигентен, манипулатор, с лидерски качества – всички тези неща са описани в моята наука, психологията, като характеристики на социопата“. Но ако се изхожда от малката разлика между социопат и психопат, Джок е израснал в стабилно семейство, с баща известен патолог, когато извършва първия опит за убийство, е в престижно частно училище, следователно Джок би трябвало повече да попада в категорията на психопат.
Психопатията и социопатията не са лечими. Няма лекарства за тях. Не се поддават на психотерапия. Невъзможно е да им се внуши емоция и съчувствие. В затвора не се поддават на рехабилитация и не се променят. Такова е мнението на водещи световни специалисти.
През 1977 г. известният американски писател Норман Мейлър взима под крилото си осъдения за убийство Джак Абот, който се изявява от затвора като писател.
Мейлър му посвещава книга и провежда кампания за освобождаването му, твърдейки, че той се е реформирал в затвора и е израснал там като талантлив автор. Джак Абот е освободен и заминава за Ню Йорк, където е фотографиран, интервюиран и даже му е осигурен литературен агент.
Ню Йорк Таймс благодари на Мейлър за приноса му в освобождаването под гаранция на самородния талант.
И шест седмици след излизането му от затвора, на 18 юли 1981 г. в един бар в Ню Йорк Абот се спречква с Ричард Адан, служител в бара, който му е отказал достъп до тоалетната, предназначена само за служители, вади нож и го пробожда смъртоносно.
Впоследствие Абот обвинява Адан за случилото се, а за криминалния си живот обвинява затворническата система и правителството.
Абот е психопат, и както обяснява Боб Хеър пред Рон Джонсън, психопатът Абот е действал импулсивно, не е могъл да понесе липсата на респект към него, посегателството към чувството му за изключителност.
Прави впечатление следното: Джак Абот, без никаква специална причина е ходел въоръжен със скрит нож, очевидно с цел да го употреби по една или друга причина.
И Джок Полфрийман се движи въоръжен с нож – по времето на партито в Сидни и в нощта, когато се спречква с групата на Андрей Монов.
И той като Джак Абот не се колебае да го използва, без да го е грижа за последствията. В коментар от 12 юли 2011 г. австралийският вестник „Сидни Морнинг Хералд“ пише: „Въпросът остава – защо Полфрийман е носил нож, което е сигурна гаранция да си навлече неприятности?“
И възниква една заслужаваща внимание хипотеза: Ако Полфрийман, на основата на неговото поведение и гореописаната личностна характеристика, е бил изследван от специалисти и е било установено, че той е психопат, а това заключение е било предоставено на съда заедно с мнението, че поради тази причина, той не може да бъде реформиран, апелативният съд едва ли би приел нечии уверения, че той се е поправил и не би го освободил предсрочно. И нямаше да се разгори тази обществена буря относно срещу решението на съдиите.
Което, разбира се, не отменя проблема за мекостта, която българските съдилища проявяват спрямо извършители на тежки престъпления. Иван Янакиев от Ямбол преди десет години намушква с нож 16-годишно момче и го убива, осъден е само на десет години затвор, но го пускат четири години предсрочно и тази година на 25 септември със съучастник измъчват старец с нож и палка, за да им прехвърли апартамента си.
Подобни примери има много, а и досега българските съдии не са осъдили на затвор нито един висш държавен служител за корупция или крупен мафиот.