Защо всички в Северна Македония искат да произвеждат канабис?
Яне Сведински работел в правния отдел на министерството на финансите. Сега той инвестира заедно със свой приятел над 1 млн. евро (1,1 млн. долара) в четири огромни оранжерии.
Бившият инструктор по карате Златно Кешковски е много по-напред от тях. В оранжериите му работници, облечени в бели защитни костюми, се грижат за растения, отглеждани под флуоресцентна светлина, като внимателно проследяват и документират производството и съхранението.
Това е може би един от по-необичайните икономически модели, но двамата мъже са част от план за превръщането на Северна Македония в страна на производители на канабис, предава investor.bg.
Той е в ранна фаза на развитие, но целта е да се вземе дял от глобалния пазар на медицинска марихуана, който се очаква да достигне между 14 и 50 млрд. долара през идните пет години. И всички – от бивши полицаи, до адвокати или близки на премиера, искат парче от пая.
Над 20 компании са получили лиценз от 2016 г. насам, а здравното министерство обработва други 20 молби. Всички те са съсредоточени върху територия, която е малко по-голяма от Върмонт, с население от около 2 млн. души, пише Bloomberg.
„Смятаме, че това ще бъде доходоносен бизнес“, казва 40-годишният Севдински, заобиколен от празни кофи в оранжерията си в град Куманово, на около 40 км североизточно от столицата Скопие. Двамата с партньора му до момента са инвестирали 700 хил. евро и планират да вложат още толкова, за да развият бизнеса. „Очакваме да постигнем печалба след около година и половина“, казва той.
Въпросът е дали тази амбиция отговаря на реалността в страна, която се озова в центъра на вниманието на световните медии с уеб сайтовете си с фалшиви новини, някои от които станаха известни по време на президентските избори в САЩ през 2016 г.
След разпадането на Югославия икономиката на страната е зависима от износа на тютюн, плодове и зеленчуци и автомобилни части. Все още няма закони, които да позволяват износа на медицински канабис, въпреки че законодателството има подкрепата на различни политически партии, а правителството казва, че иска да го прокара в парламента през идните седмици.
В страната има и проблем с корупцията. Балканският регион вече е транзитен път за наркотици и съществуват опасения, че тревата може да се озове на черния пазар, особено при липсата на правна рамка за развиващата се индустрия. Transparency International поставя Северна Македония на 93-о място в индекса си за възприятие на корупцията наравно със съседно Косово, Панама и Монголия.
Премиерът Зоран Заев е двигателят на усилията на Северна Македония да си пробие път до световните пазари и дори да се присъедини към Европейския съюз, след като разреши политически спор със съседна Гърция за името си миналата година. Страната е сред най-бедните в Европа със средна месечна заплата от 450 долара.
„Ако искаме да постигнем ръст на икономиката в Северна Македония, канабисът е начинът да го стимулираме“, казва министърът на здравеопазването Венко Филипче.
В момента законите не позволяват на производителите на трева да правят това, от което всички се нуждаят, за да печелят пари – да изнасят изсушените растения. Лицензираните компании могат да отглеждат медицински канабис и да извличат масло, което да изнасят. Но съвсем малка част от тях действително извлича масло.
Компанията на Кешковски, NYSK Holdings, се намира в Скопие и първа е получила лиценз. Бившият ръководител на службата за охрана на президента казва, че мечтата Северна Македония да се превърне в център за отглеждане на канабис зависи от приемането на законите, позволяващи износа, но проблемът е, че правителството сякаш е изгубило инерцията.
„Ако не бъдат приети законите, тази индустрия ще бъде мъртва“, казва 49-годишният Кешковски, седнал в изпълнения си с цигарен дим офис, където на един от рафтовете са изложени наполовина пълни бутилки с уиски. Той обаче е убеден, че бизнесът му въпреки всичко ще оцелее.
Дейността на NYSK контрастира рязко с останалите компании. Обиколка на страната миналия месец показа, че повечето македонски производители предимно съхраняват изсушените растения с надеждата, че отдавна обещаваните законодателни промени скоро ще им позволят да ги изнасят. Това ще се случи, ако изобщо успеят да произведат нещо.
Един от братовчедите на премиера, Трайче Заев, е създал оранжерия с площ от 22 хил. кв. м близо до град Свети Николе. Първоначално там трябвало да се отглеждат домати - източник на гордост за премиера, когато се среща с други лидери.
Миналия месец в голямата оранжерия, заобиколена от бодлива тел и пазена от четирима охранители, нямаше канабис. Трайче Заев отказва да разговаря за бизнеса си, потърсен за коментар по телефона и по имейл.
Както винаги, проблемът при такава нововъзникваща индустрия са парите, казва Костадин Дуковски, който оглавява създадената преди пет месеца асоциация на производителите на канабис. Правителството опитва да я облага с данъци още преди да й е позволила да си стъпи на краката, а много новаци просто нямат необходимите инвестиции или ноу-хау, казва той.
„Те мислят, че с малко пари могат да направят нещо голямо“, отбелязва Дуковски, който преди време ръководел службата за охрана към министерството на вътрешните работи. „Но за да започнат работа са необходими сериозни инвестиции. Проблемът не е да станеш голям, а какво да правиш с продукцията“, допълва той.
Има риск впоследствие тя да бъде продадена незаконно. Наличностите от изсушени растения и масло, които са готови за износ, се оценяват на около 60 млн. евро, сочат данни на асоциацията на Дуковски.
Един от хората, които имат пари, за да осъществят амбициите си, е Славе Ивановски, милионер, който натрупал богатството си от търговията с природен газ на Балканите, строителството и хранителната индустрия. След като 16 години е един от най-големите износители на зеленчуци и агнешко месо в Северна Македония, той се пренасочил към медицинския канабис.
Инвестициите му от 2017 г. насам възлизат на десетки милиони евро, казва Ивановски. Компанията му Oaza Alkaloidi е наела 45 души за работа в нова оранжерия близо до село Таринци. Бюст на Александър Велики краси офисът му.
„Направихме това, за да помогнем на страната си, тъй като тя няма никакви начини да печели пари. Скоро ще си възвърна парите. Това е най-добрият бизнес в света“, казва 59-годишният Ивановски.