Социално поносима цена на прехода към ниско въглеродна икономика, поиска Василева от шеф по климата в ЕК

„От особена значимост за България е гарантирането на справедлив преход, както и запазване на социалната поносимост на цената на енергията за крайните потребители”. Това каза председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Ивелина Василева на среща с генералния директор на Генерална дирекция „Действия по климата” на Европейската комисия (ЕК) Мауро Петричоне, който е на посещение в България.

Г-н Петричоне проведе разговори с български народни представители – председатели и членове на комисиите по околната среда и водите, по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, по енергетика, по икономическа политика и туризъм и по бюджет и финанси.

Целта му бе да представи дългосрочната стратегия на Европейския съюз за неутрална, просперираща, модерна и конкурентоспособна икономика по отношение на климата.

Г-жа Ивелина Василева откри срещата и направи подробно въведение, като маркира основните позиции на България по темата, свързана с климатичните промени. Тя увери, че страната ни следва поетите ангажименти за намаляване на вредното въздействие на икономиката върху климата.

„Отчитайки важността и сериозността, свързана с изменението на климата и действията по отношение смекчаване на последствията и адаптация към измененията, влиянията им във всеки сектор на икономиката и всеки отделен човек, не само днес, но и за бъдещите поколения, България винаги активно е работила по темата. Това е тема с висок приоритет и за новата Европейска комисия. Накратко коментирахме с г-н Петричоне това, че тя е силно застъпена в дневния ред и потвърждава лидерската позиция на Европейския съюз в борбата с климатичните промени”, каза бургаската депутатка от ГЕРБ.

Какво е направено в България досега по отношение на законодателството, свързано със смекчаване на въздействието на климата и адаптацията към климатичните промени?

Ивелина Василева обясни: „През 2015 г. беше приет Законът за ограничаване изменението на климата. Съгласно закона, съвместно със Световната банка българското правителство разработи Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие за периода до 2030 г. Предстои тя да бъде приета в Министерския съвет.

В рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. беше постигнат напредък в областта на законодателството, свързано с климатичните промени. Беше постигнато политическо споразумение с Европейския парламент по регламента относно управление на Енергийния съюз.”

Шефката на екокомисията в парламента посочи още: „България разглежда с необходимото внимание предложенията на ниво ЕС за осъществяването на дългосрочен план за преход към чиста енергия, като считаме, че следва да се запази одобрената понастоящем правна рамка и постигнатите договорености в областта до 2030 г. при отчитане на националните специфики на всяка държава-членка, както и изключителното право на държавите сами да определят своя енергиен микс.

Нашата позиция е, че трябва да се запази целта от 40% за намаляване на емисиите до 2030 г., защото според нас това е възможният лимит за страната ни и не можем да подкрепим по-голямо увеличение.”

Според Василева постигането на установените цели до 2030 г. ще изисква мобилизирането на значителен административен и финансов ресурс.

„От особена значимост за България е гарантирането на справедлив преход, както и запазване на социалната поносимост на цената на енергията за крайните потребители.

За нас е важно да се гарантира, че преходът ще бъде плавен и справедлив спрямо всички държави. Следва да отчитаме факта, че за страните с висок дял на въглища в енергийния им микс този преход ще изисква по-високи нива на инвестиции и ефективни мерки в социалната сфера. В тази връзка от съществено значение е да се осигури необходимото по обем и гъвкавост финансово обезпечаване на прехода на ниво ЕС.

Същевременно отбелязваме необходимостта от изготвянето на подробен анализ и оценка на въздействието на отражение на прехода към ниско-въглеродна икономика върху сектор „Енергетика” в национални условия.

Необходимо е да се отчете принципът за солидарност; да бъде прилаган той и да бъде призната по-високата цена за прехода, която ще бъде заплатена от държавите-членки с по-нисък брутен вътрешен продукт, както и необходимостта от насочването на адекватно финансиране на ниво ЕС за нуждите за целите на прехода в тези държави”, заключи Ивелина Василева.