Кой срещу кого се изправя на кметските избори в страната и ще стигне ли ефектът „Истанбул” до София

Може ли Бойко Борисов да се справи без Цветан Цветанов? Ще загуби ли ГЕРБ за първи път София? И в какво състояние са структурите на БСП в ерата „Корнелия Нинова”. Това са част от политическите въпроси, на които местните избори на 27 октомври се очаква да дадат отговори.

Три месеца преди вота започнаха да се оформят кандидатите по места, но все още има много неизвестни.

4 септември се очаква да е една от ключовите дати.

Според фактори в БСП, тогава омбудсманът Мая Манолова смята да обяви, че ще се кандидатира за кмет на София. Засега това са само спекулации. Манолова обаче не отрича, че може да се включи в надпреварата, но само като надпартиен, т.е. независим кандидат.

От Софийската организация на БСП вече текат номинации в подкрепа на обществения посредник. А лидерът на столичните социалисти Калоян Паргов смята да наложи именно надпартийна номинация. Една от причините за това е, че соцпартията никога не е печелила кметски избори в София. Такива изгледи продължава да няма, освен ако не се вземе нестандартно решение.

Паргов вече даде да се разбере, че би подкрепил Мая Манолова, която според проучвания минава по рейтинг дори президента Румен Радев. Друг е въпросът дали и доколко гражданите я възприемат като надпартиен човек предвид емблематичната й кариера в парламента като депутат от БСП.

Социолози твърдят, че независимо дали с Йорданка Фандъкова или с друг кандидат, ГЕРБ този път едва ли ще успее да вземе столицата от първия тур. А при балотаж, особено при малка разлика с втория, нещата стават непредсказуеми. Управлението на София този мандат премина с доста скандали, които накърниха сериозно имиджа на ГЕРБ.

Някои се надяват на сценарий „Истанбул”, при който Бойко Борисов като Ердоган да загуби най-важния си град, откъдето да започне и началото на края за водещата партия.

Това все пак изглежда малко вероятно да се случи.

От друга страна Корнелия Нинова може да е спокойна, защото БСП няма как да се представи по-зле от местните избори през 2015 г., когато председател беше Михаил Миков. Тогава соцформацията не спечели в нито един областен град.

Местните структури представляват кръвоносната система на партиите и е важно те да разполагат със силни водачи и качествени управленци. Малко или много това зависи от организацията на национално ниво. На тези избори Нинова ще трябва да опровергае вътрешната си опозиция, която я обвинява, че налага авторитарен стил и издига посредствени  и безхарактерни протежета за сметка на опита и качеството.

Твърди се, че Корнелия Нинова вече е дала знак, че няма да се противопостави на софийската организация за Мая Манолова. (Обществена тайна е, че двете дами не са в добри отношения.)

Формулата „Манолова” обаче не може да сработи в провинцията, където трудно се намират рейтингови хора, които да се жертват за БСП – партията на бившите комунисти.

Във втория по големина град Пловдив соцформацията също е традиционно слаба като в София.

А с противоречив лидер като олигарха Георги Гергов, който е в близки отношения с Бойко Борисов, Пеевски и Цацаров, шансовете за победа там клонят към нулата.

Около ГЕРБ ситуацията пък е доста неясна, след като кметът Иван Тотев, донякъде очаквано, обяви, че този път няма да се кандидатира. Причината вероятно е недоверие от страна на лидера Борисов.

Заради слабостта на ГЕРБ и БСП „Градът под тепетата” може да бъде спечелен от трети играч.

И това са националистите от НФСБ, които вероятно ще издигнат Славчо Атанасов.

Последният тази седмица получи изненадващо подкрепата и на бившите си съпартийци от ВМРО, което може да е решаващ бонус.

Атанасов можеше да спечели изборите при много по-трудна ситуация – през 2015 г. Тогава Тотев надделя с под 1500 гласа (под 1,5%), вероятно не без помощта на манипулации.

След вота тази есен Пловдив отново може да стане бастион на националистите, което би било сензационен нов успех след силния резултат на ВМРО на евровота през май.

По информация на „Флагман” НФСБ и ВМРО вероятно няма да правят национална коалиция за тези избори. Това означава, че консолидацията там продължава да е слаба.

„Атака” вероятно ще бъде оставена в изолация. Партията на Волен Сидеров не разполага с качествени структури и се очаква да претърпи отново сериозен крах след провала на евровота.

Националистическият фронт вероятно ще разчита на пробив и в още един областен град – Русе.

Там се очаква кандидат отново да бъде Искрен Веселинов, който отскоро е съпредседател на парламентарната група на „Обединени патриоти”.

Шансовете на Веселинов се покачват и заради неясната ситуация при ГЕРБ. Там кметът Пламен Стоилов е загубил доверието на националното ръководство, което вероятно ще дестабилизира структурата.

Почти сигурен кандидат на БСП в Русе е депутатът Пенчо Милков. Той е юрист и е сред новите лица в партията, които Нинова наложи.

Шансовете му за успех е трудно да бъдат определени на този етап. Считан е за сериозен професионалист, но с липса на достатъчно харизма и лидерски качества.

По всичко обаче личи, че битката за Русе ще е оспорвана.

Обратно – край морето ситуацията изглежда доста по-ясна.

Бургас е най-силният бастион на ГЕРБ. Димитър Николов вероятно ще се кандидатира за четвърти мандат и едва ли някой си прави илюзии, че може да се добере дори и до балотаж срещу него.

Във Варна ГЕРБ и кметът Иван Портних могат да благодарят за хаоса в местната организация на БСП. Там червеният лидер Борислав Гуцанов загуби доверието на националното ръководство. И на този етап изглежда, че само чудо може да отнеме победата на Портних.

Подобна е ситуацията и с кмета на ГЕРБ Живко Тодоров в Стара Загора. 

Червените обаче могат да разчитат на победа в Ямбол, където ГЕРБ губи позиции.

Това стана особено видно на евроизборите. В Ямбол БСП се очаква да изправи местния си водач Катя Георгиева срещу настоящия градоначалник Георги Славов.

Плевен и Видин са невралгични райони за ГЕРБ.

Видинският кмет Огнян Ценков е загубил доверието на Бойко Борисов. Там БСП също може да разчита на победа.

Плевен пък е особено голяма болка за Борисов. Там кмет е Георг Спартански, който през 2015 г. бе издигнат от тогавашния Реформаторски блок. Вървят слухове, че сега ГЕРБ правят опити да го привлекат като техен кандидат.

В БСП има вътрешна битка кого да издигнат за кмет. Потенциални кандидати са Илиян Йончев, Свилен Атанасов и Емил Райков. Соцпартията там традиционно не се представя силно.

Соцдепутатът Станислав Владимиров обаче вече е сигурен кандидат за кмет на Перник.

За Бургас също стана ясно, че се издига народен представител – Николай Тишев.

Друг бургаски соцдепутат – Тодор Байчев, пък ще опита да стане кмет на общинския център Карнобат.

Номинациите по места в БСП все още продължават. Кандидатурите след това трябва да се утвърдят от Националния съвет на партията.

Подобни процедури текат и в ГЕРБ с разликата, че там централното ръководство действа по-силово.

По информация на „Флагман” ДПС няма амбиции да превзема нови областни градове. Там са уверени в победата в Кърджали и няма да настояват за повече.

Очаква се хората на Доган да подкрепят ГЕРБ на много места, което може да се окаже ключов фактор на тези избори.

В парламента ДПС се водят опозиция, но реално си взаимодействат далеч повече с управляващата партия, отколкото с БСП.

Любопитен играч ще е и новата формация „Демократична България” (ДБ), която е коалиция между ДСБ, „Да, България” на Христо Иванов и „Зелено движение”. Политическото обединение е много силно в столицата и твърде слабо в провинцията.

Усилията естествено са съсредоточени в София. Амбициите им са да излъчат силен кандидат за кмет на столицата, който да обере протестни гласове и от ГЕРБ. Надеждите им са дори да спечелят изборите в София. Това е малко вероятно, но може  да се случи, ако издигнат популярна и нестандартна фигура, която има потенциал да вземе голям периферен вот.

Гласовете на привържениците на ДБ може да са ключови при евентуален балотаж между Мая Манолова и Йорданка Фандъкова.