В помощ на диагностиката на коклюш: Лаборатория „ЛИНА” въведе два нови теста
Пертусис, известен още като магарешка кашлица или коклюш, е опасно инфекциозно заболяване. Причинителят му е Bordetella pertussis. Масово използване на коклюшната ваксина при деца силно намали заболеваемостта, но не и циркулацията на Bordetella pertussis сред човешката популация. Случаите, съобщавани от Световната здравна организация (СЗО), намаляват от 2 млн. през 1980 г. на 162 хил. през 2007 г., но се предполага, че тове е около 1% от истинската честота. Въпреки високия имунизационен обхват, в някои развити страни се регистрират периодично епидемични взривове сред юноши и възрастни.
През последните години в световен мащаб се наблюдава увеличаване на случаите на коклюш. Риск за заразяване има основно при две възрастови групи – тези на най-малките, които все още не са показани за поставяне на ваксината и при възрастните, при които липсват налични защитни антитела.
Защо лаборатория „ЛИНА” въвежда новите изследвания и за кого са предназначени?
„Диагнозата на коклюш се основава на характерната клинична картина и различни лабораторни изследвания. При заболяване с давност над 3-4 седмици, особено при подрастващи и възрастни, както и отдавна имунизирани имат място серологичните реакции. Високите нива на антитела в единична проба серум по метода ELISA при неваксинирани с продължителна клиника предполага наличие на прясна инфекция. Трудно се интерпретират положителните резултати при неотдавна имунизарани, защото не може да се разграничи антителния отговор след инфекция от този при ваксинация. Затова е необходимо успоредно да се изследват два класа антитела Anti-B. pertussis Toxin IgA и Anti-B. pertussis Toxin IgG”, обяснява д-р Татяна Николова – вирусолог.
Именно, за да подпомогне диагностиката на коклюш, Медицинска лаборатория „ЛИНА” въведе два нови серологични теста за изследване по метода ELISA на тези два вида клас антитела към пертусис токсин, който е специфичен за B. pertussis и е основен вирулентен фактор:
Изследването се извършва в същия ден, ако пробата е дадена до обяд. Ранната диагностика подпомага поставянето на точна клинична диагноза.
Как става предаването на инфекцията?
Предаването на инфекцията е лесно – по въздушно-капков път – при кихане, кашляне. Болният е заразен до петия ден след прием на антибиотик от групата на макролид или три седмици от началото на заболяването, ако не е приемал подходящ антибиотик. При възрастните може да не е налице класическата клинична картина, а при тях да протича например само с упорита кашлица. При юноши заболяването протича най-често леко и неспецифично, като са възможни и безсимптомни форми. Само в 30% от случаите е налице характерният за заболяването реприз (мощни и шумни вдишвания). Останалите случаи протичат с грипоподобни симптоми.
Коя възрастова група е най-уязвима?
Тежки и фатални случаи на заболяването се наблюдават при новородени и кърмачета, особено под тримесечна възраст. Един от най-характерните клиничните симптоми при инфекцията е коклюшния пристъп - серия от неудържими къси кашлични тласъци (издишвания) до изчерпване на поетия въздух. Следва дълбоко шумно вдишване – реприз, с характерен звук. По този остър свиркащ звук диагнозата може да се постави от разстояние. Кашличните пристъпи обикновено настъпват през нощта или тогава се засилват. Понякога пристъпите са толкова силни, че могат да предизвикат повръщане на гъст, слузен секрет. Обикновено в междупристъпните периоди детето се чувства добре.
При коклюша най-важна е превенцията. Това е ваксинопредотвратимо заболяване, като имунизацията е включена в състава на задължителните поликомпонентни ваксини, които получават кърмачетата и малките деца. Проучвания показват, че титърът на антитела намалява с годините. Имунитетът след прекарано заболяване не е доживотен и е сходен по продължителност с постваксиналния - 10-12 години. Във връзка с това редица проучвания доказват т. нар. „остаряване на инфекцията“, което представлява зачестяване на случаите сред подрастващи и възрастни, които са най-често резервоар за заразяване на кърмачета и малки деца.