Една династия се завърна
Резултатите от предсрочните парламентарни избори в Гърция на 7 юли бяха предизвестени. Те бяха свикани от премиера Алексис Ципрас, след като крайнолявата му партия СИРИЗА загуби катастрофално и вота за Европейски парламент на 26 май, и местните избори на 2 юни, пише в последния си брой списание "Икономист".
В новия гръцки парламент консервативната "Нова демокрация" на Кириакос Мицотакис ще разполага с абсолютно мнозинство от 158 депутати в 300-местната камара. Това се случва за пръв път от 10 г. насам, които бяха белязани от глобалната финансова криза, която оряза БВП на страната с една четвърт, изстреля безработицата на рекордно високо равнище и заплаши членството на Гърция в еврозоната. Това бяха и първите парламентарни избори, след като през август миналата година страната се отърва от контрола на международните си кредитори, чиито условия за бюджетен излишък и по-нататъшни реформи остават обаче в сила.
СИРИЗА остава най-голямата опозиционна сила с 86 депутати, лявоцентристкото "Движение за промяна" ще има 22 места, Гръцката комунистическа партия – 15, "Гръцко решение" на Кириакос Велопулос – 10 депутати, и партията МеРА25 на бившия финансов министър на Ципрас Янис Варуфакис – 9 депутати. Крайнодясната "Златна зора" остана под 3-процентния праг с 2,93% от гласовете и няма да бъде представена в гръцкия парламент – един приветстван резултат и от местните, и от международните наблюдатели. СИРИЗА загуби изборите за Европейски парламент с близо 24% от гласовете срещу 33% за "Нова демокрация", тоест с почти 10 на сто. Последва истински разгром на местния вот, в който консерваторите спечелиха 12 от 13-те гръцки области плюс Атина, Солун и други големи градове. Тогава повечето анализатори предричаха край на политическата кариера на Ципрас след очакваната загуба на парламентарните избори. На практика обаче СИРИЗА намали изоставането си от "Нова демокрация" на около 8%, но тъй като съгласно избирателния закон победителят получава бонус от 50 места, консерваторите стигнаха до абсолютно мнозинство и ще управляват без необходимостта от коалиция.
Краят на Ципрас?
"Взехме трудни решения и платихме тежка политическа цена за тях, посочи Ципрас, след като поздрави Мицотакис за победата му. Страната, която предаваме на новото правителство, няма нищо общо с онази, която поехме през 2015 г. – на ръба на банкрута и с безработица от 28%." Местни анализатори, цитирани от в. "Политико", подчертават, че това съвсем не е краят на Ципрас. "Това не е провален експеримент, посочи пред вестника Георгиос Цогопулос, лектор в Тракийския университет "Демокрит". – Ципрас и СИРИЗА бяха на власт 4,5 г. – повече от всяко друго правителство в периода на спасителната помощ." В опозиция Ципрас "ще модернизира партията си и ще търси начини как тя по-добре да представлява лявоцентристкия политически спектър", смята той.
Победата на Ципрас през 2015 г. бе смятана за начало на революция, защото радикалната му лява партия спечели с обещанието да захвърли спасителната програма на ЕС, МВФ и ЕЦБ и да прекрати наложеното от кредиторите затягане на коланите. Тези обещания обаче се оказаха нереалистични, подчертава Би Би Си, и под натиска на ЕС, на капиталовия контрол върху гръцките банки и заплахата от Grexit – излизане от еврозоната, премиерът бе принуден да направи "унизителен обратен завой", като прие третата спасителна програма за €89 млрд. и ново затягане на икономиката, включващо реформа на пенсионната система, повишаване на данъците и т.н. Това подкопа електоралната му подкрепа. Друга причина за загубата на 7 юли е Преспанското споразумение за името на Македония, натъкнало се на яростна съпротива от "Нова демокрация" и от жителите на северните гръцки области, които организираха масови протестни митинги. Въпреки това то бе ратифицирано от парламента. Евентуалното му денонсиране от консерваторите няма да е лесно – то се ползва с пълната подкрепа и на ЕС, и на Съединените щати – и ако това бе направено, последиците за крехката стабилност на Балканите може да се окажат унишожителни.
Трябва да припомним, че икономиката на Гърция затъна катастрофално през 2009 г. не само заради глобалната финансова криза. За нея допринесе и разкритието на тогавашното правителство на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК), че предходните кабинети на "Нова демокрация", водени от Костас Караманлис, са укривали данни за дълговото равнище и бюджетните дефицити на страната. Разкритието бе направено от Георгиос Папандреу, представител на лявата политическа династия в страната, наследил баща си Андреас – три пъти премиер, и дядо си Георгиос, също управлявал три, макар и непълни, мандата. То свали от власт кабинета на Костас Караманлис, племенник на първия гръцки премиер, след падането на хунтата през 1974 г. Константинос Караманлис е основател на първата дясна политическа династия в страната.
Закърмен с политика
51-годишният Кириакос Мицотакис положи клетва като премиер на Гърция още на 8 юли с обещанието, че при управлението му страната отново "ще вдигне гордо глава" и че ще бъде министър-председател на всички, защото "гърците сме твърде малко, за да бъдем разделени". Той пое лидерския пост на дясноцентристката партия през януари 2016 г.
Политиката е в кръвта му, отбелязва Би Би Си. Той е член на най-голямата политическа династия на Гърция Венизелос – Мицотакис, чието начало е поставено от родения в Крит Елефтериос Венизелос – 9 пъти премиер на Гърция с прекъсвания от 1910 до 1933 г. Негов племенник е Константинос Мицотакис, премиер от 1990 до 1993 г. Той пък е баща на новия гръцки премиер Кириакос Мицотакис и на Дора Бакояни – първата кметица на Атина (2003 – 2006) и първата жена, външен министър на Гърция (2006 – 2009). Синът на Дора – Костас Бакоянис, бе избран за кмет на Атина на 2 юни тази година.
Кириакос е учил в американските университети Харвард и Станфорд, бил е финансов консултант към McKinsey и в Chase Investment Bank, владее английски, френски и немски. Има три деца – София, Константинос и Дафни. Той бе министър на административната реформа в коалиционния кабинет на "Нова демокрация" и ПАСОК, воден от Антонис Самарас до победата на СИРИЗА през 2015 г. Тогава Кириакос Мицотакис отговаряше за непопулярните съкращения на административния персонал, наложени от кредиторите, които допринесоха за падането на Ципрас, но в предизборната си кампания обеща това да не се повтаря, да намали данъците, да извърши по-голяма приватизация на обществените услуги и да предоговори сделката с кредиторите, така че повече средства да бъдат реинвестирани в страната. "Дайте ми 12 месеца да ги убедя, че говоря сериозно и че Гърция наистина може да се промени", заяви новият премиер.
Това е над три пъти повече от обичайните 100 дни, които се дават на новоизбраните лидери да се докажат. Но предпазливостта никога не е излишна дори за вече опитен политик от най-влиятелната гръцка династия.