Последна разходка из забравените коридори на старото Немското училище в Бургас
От 20 години тези коридори са празни. Забравени сякаш и от Бога стаи пустеят в забвение на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ в сградата на старото немско училище, а после - болница в Бургас.
Само допреди няколко десетилетия тук са се разхождали забързано лекари, медицински сестри и хирурзи, а самата болница е била една от първите в областта с акушер-гинекологично отделение. За тези години същите коридори са преживели хронометаморфоза, следвайки натуралните принципи на градската ентропия – стремежът на редът да се превръща в хаос.
Още с влизането си в сградата наш репортерски екип се натъкна на ужаса, който старата немска болница неволно е претърпяла с годините. Желязната врата – единственият останал вход към вътрешността на 3-етажното въплъщение на микса между немското архитектурно течение Баухаус, социалистическият Конструктивизъм и старите практики на царска България – е буквално заварена.
Репортер на Флагман.бг успя да влезе зад металните заграждения, за да зърне, може би за последен път, останките на едно друго време, на един друг ред, друга философия за света, запазил всичко от времената на царска България, до комунистическия режим, та чак до зората на т.нар. демокрация.
Посреща ни неприятна миризма – незабравимо съчетание от строителни материали, застоял въздух, екскременти и лекарства. В коридора на западното крило пред нас се откриват два пътя. Вдясно са стаите на първия етаж – някога учебни помещения, после лекарски кабинети, сега потънали в мрак.
Пред нас има стълби, осеяни със стъкла и паднала мазилка, грижливо събрана покрай стените. За да се стигне до тях, трябва да минем през минно поле от засъхнали кафеви елементи, осеяно с паднали тухли, части от пребоядисваните поне 10 пъти стени и спринцовки – неясно дали оставени от наркомани или артефакти отпреди 20 години, когато сградата все още се е ползвала като болница. Може би и двете.
Като изключим стените, които на практика са пред разпад, все още в немската болница си личи германската мисъл – мозайката не е „мръднала“ въпреки годините застой и въпреки клошарските набези от последните десетилетия. Предупредени сме да стъпваме внимателно, защото сградата е нестабилна – впрочем всичко това се случва с позволение, не сме влезли в сградата без да попитаме.
Митове и градски легенди от 90-те години, произлизащи от порасналото вече поколение „Y“, разказват за това, че коридорите са обитавани от духове – истината е различна. Да, те очевидно са били обитавани, но не от призраци, а от обикновени клошари. Понякога изглежда обаче е имало и гости от т.нар. ъндърграунд на Бургас, които са оставили отпечатъка си с боя. На втория етаж ни посреща тази картинка.
Вървящите мъртви – доста интересен избор на думи – вероятно става въпрос за обикновена препратка към популярния едноименен сериал. Без значение – в контекста на митовете за сградата, препратката е едновременно феерична и зловеща.
Коридорът с надписа води към стълбите за третия етаж в източното крило. По пътя за натам се натъкваме на няколко класни стаи и кабинети, вероятно някога директорски. Те са завзети от увивни растения, но сутрешните лъчи на раннопролетното слънце изящно се прокрадват във вътрешността, рисувайки нещо като забравен християнски иконостас.
Следва гишето за записване на часове, пред него са въпросните стълби за третия етаж. По незапомнена и позабравена информация там е било родилното отделение, а в другия край на сградата – от запад – тубдиспансерът.
Третият етаж е най-непокътнат и сякаш пренебрегнат от времето. Нормално е. Тъжните и самотни клошари, открили спасение в пиянство със спирт от аптеката и подслон в лицето на сградата в ранните 00‘ години, не са изпитвали желание да изкачват стълби. Тук пак ни посрещат гълъби, този път живи и показващи се плашливо от люк, водещ към таванските помещения.
Коридорите, макар също занемарени, са значително по-чисти и тук действително се забелязва, че сградата някога е била болница. Всъщност исторически погледнато немското училище на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ е било такова само 9 години – от 16 септември 1935 до 9 септември 1944 г., така че терминът, който се е наложил у младото поколение на Бургас – „Немска болница“ – всъщност е по-логичен. Нито в стаите, нито в коридорите се забелязват иначе доста често срещаните купчини с боклуци, съставени от празни шишета, опаковки, спринцовки и дори тоалетни пособия с неприятен вид. Тук предимно е „играла“ здравата ръка на безсилието – каквото дървено е имало на третия етаж, то е било превърнато в подпалки за огньовете на бездомниците, опитващи се да се стоплят през зимите между 2000 и 2014 г., когато достъпът до сградата бе ограничен.
Графично нашата история приключва дотук – повече в галерията долу. Всъщност сградата предстои да бъде ремонтирана, а дейностите започват още до края на месеца.
Всичко, което видяхте до тук, след по-малко от година ще бъде минало, което още по-скоро ще бъде забравено. Това са последните снимки от вътрешността на сградата – такава, каквато е била тя дни преди сградата да бъде изтърбушена и на нейно място да се появи дългоочакваната модерна библиотека.
И въпреки всички спомени, разруха и отчаяние, което лъха от коридорите на старото немско училище, на изпроводяк бяхме изпратени от вестник – все пак някой, който и да е бил той, се е интересувал от трудните преговори с Великобритания, Кръщаването в храма на тайнство и ЦСКА.
Нищо няма да "заличат" със събарянето и изграждането на нова конструкция!
Когато глиненото гърне се счупи, пространството в него остава незасегнато. По същия начин, когато тялото умре Аз-ът в него остава вечен. Дефакто енергията от миналото (болката и страданията на пациентите) ще си остане на мястото!
Теория за баланса, съгласно законите на физиката. Но както енергията, така и "връщането" не е винаги в една и съща форма - но определено ще се върне, по един или друг начин - ако си освободил количество енергия трябва и да поемеш толкова, защото иначе се получава празно, което е недопустимо!