От „Меден рудник“ до „Амстердам Арена”: Вижте историята на най-добрия български кикбоксьор Стоян Копривленски

Наскоро Стоян Копривленски подписа втория си договор с най-известната кикбокс верига - „Глори“, която наследи славата на залязлата К-1. За около 2 години Снайпера се превърне в звезда в кат. до 70 кг и постави България на световната карта на кикбокса. Въпреки многото ни успехи при аматьорите в момента бургазлията е единственият нашенец на професионално равнище с най-добрите бойци в света, пише списание "Спринт".

Копривленски стана 4 пъти поред европейски шампион по муай тай, а през март 2017 г. спечели и световната титла. След като два пъти се разминава на косъм със златото, Снайпера триумфира в Банкок. Едва на 22 години

 вече е печелил всичко при аматьорите

Стоян споделя: „Кикбоксьорите в България се задържат прекалено дълго на аматьорско ниво. Когато един боец се затвърди там, трябва да се развива на следващото стъпало. Имаме много таланти, но изоставаме страшно много на професионално ниво.“

Вече на 24 години Снайпера обаче е в друга орбита. Историята е като приказка.

Израснал в крайния бургаски квартал „Меден рудник“, набързо е принуден да смени футбола с кикбокс. Защо?

„Като малък 5 години тренирах футбол. Но бях много слаб физически и исках да се науча да се защитавам, защото бях по-дребен от останалите. Запалих се по кикбокса, като гледах по телевизията Бадр Хари, Гьокан Саки, Анди Зауър, Муртел Грьонхарт. Те ми бяха идолите, когато започвах. Тогава ми се струваше невъзможно да достигна тяхното ниво, а в момента сме от един отбор и тренираме заедно. Започнах в СК „Самурай“ и вече 10 години не съм спирал. Така от хоби кикбоксът се превърна в професия за мен.“

Първият лагер в Холандия идва неочаквано. Неговият приятел и бивш съотборник в националния отбор Любен Стефанов споделя след една тренировка, че е намерил връзка за лагер при треньора Майкъл Пасение, който подготвя и суперзвездата Бадр Хари. Легендарната школа Mike’s gym е дом на ред шампиони.

„Всички знаят, че Майк Пасение е жива легенда. Неговата зала беше първата, в която исках да тренирам, за да си сверя часовника с най-добрите. Изведнъж бях на лагер при него в Холандия за цели две седмици. Когато за пръв път отидох там, 

 помислих, че всички са назобени

с някакви стероиди, за да тренират толкова здраво. Тренирвките са брутални – по два часа и половина сутрин и още толкова вечер, общо пет часа. Това продължава всеки ден за около два месеца, за да се подготвиш за мач. Бойците са привикнали на този ритъм, докато в България ще ти кажат, че си претренирал, ако правиш такава подготовка. Изцяло ми се промениха възгледите колко да тренирам, как...“

Още при първия си престой българинът успява да впечатли светилото Пасение, но се налага да се прибере у нас, за да довърши образованието си. Копривленски завършва математическата гимназия в Бургас. А след това умело съчетава битките на ринга с лекциите във Висшето военноморско училище във Варна.

 Предстои да се дипломира за капитан на кораб

Въпреки че едва ли ще му се наложи да си изкарва прехраната по моретата, Копривлески ще завърши висшето си образование.

„Завърших семестриално, пред държавни изпити съм. Обещавам, че ще намеря време и за тях заради майка ми, която иска да ме види дипломиран.“

През лятото на 2016 г. Копривленски трябва да отиде за втори път в Холандия, но няма средства, за да плати тренировките и престоя там. Споделя това с именития треньор. Пасение решава да изпита Стоян. Казва му, че няма да плаща нищо, ако се съгласи да чисти залата между двуразовите тренировки. Шанс, какъвто специалистът не е давал на никой друг, въпреки че при него годишно тренират стотици.

„Сигурно е видял нещо в мен и е решил хем да ми помогне, хем да ме изпита. Защото повечето бойци са доста горди по характер и не всички биха се съгласили да чистят залата. Това е един добър пример, че няма срамна работа.“

Дебютът на Копривленски за Mike’s gym не закъснява. Излиза срещу турски кикбоксьор на малка, нископлатена гала. Стоян обаче вижда огромна възможност да покаже на какво е способен и буквално смазва съперника. Получава и прозвището Спайпера заради супербързите и точни удари.

„Направих му 4 нокдауна и съдиите прекратиха мача във втория рунд. Това беше повратна точка. През следващата година – 2017, станах световен шампион по муай тай. Веднага след това получих възможност за мач в „Глори“.”

Веригата бе създадена през 2012 г. и подписа с имена като Петер Аертс, Реми Боняски, Семи Шилт, Алберт Краус, Йошихиро Сато и много други звезди.

„Изведнъж мечтите се превърнаха в цели!“

казва Стоян.

Първият мач е изключително труден. Бургазлията трябва да се пребори за договор, побеждавайки в Ден Бош местния любимец Пол Янсен в мач, който е извън официалната ранглиста на „Глори“.

„Напрежението преди боя беше огромно! Ако бях загубил, нямаше да подпиша договор. На всичкото отгоре трябваше да го бия два пъти повече, за да стигна до победата, защото знаете, че у дома и стените помагат.“

Копривленски записва безапелационна победа и се превръща в първия българин с успех в най-престижната кикбокс верига. Признанието не закъснява.

„Получих предложение за мач още на следващия ден на летището в Холандия, още преди да съм излетял за България. Трябваше да се бия на турнир в Париж. Тогава обаче имах контузия, спукани ребра.“

Копривленски знае много добре колко тежка е подобна травма, след като през 2016 г. става

 еврошампион по муай тай със счупено ребро

Тогава стиска зъби, побеждава на полуфинала и финала с нокаут.

По ирония на съдбата проблемите в ребрата отлагат официалния му дебют в „Глори“. Дългоочакваният сблъсък идва на 30 септември 2017 г. Излиза на ринга на „Глори 45“ в Амстердам срещу холандеца Кевин Хеслинг. Снайпера губи след съдийско решение. Съдбата отново се усмихва на българина и само няколко дни по-късно получава възможност за реванш.

„Предложиха ми да участвам в турнир, два мача за една вечер. Естествено бях аутсайдер. Много бързо обаче показах, че България е сила в кикбокса и трябва да се съобразяват с нас.“

На 9 декември 2017 г. излиза като аутсайдер срещу бразилеца Майкол Юрк в турнира на претендентите на „Глори 49” в Ротердам. Боят се оказва съвсем кратък, след като българинът нокаутира съперника с невероятен ритник в главата в края на първи рунд.

 Кикът е избран за нокаут на годината

в „Глори“ за 2017 г.

След бързата победа Копривленски успява да съхрани сили за финала срещу суперталанта Тижани Безтати, който тогава е 4-ти в ранглистата. Родният боец излиза много нахъсан и праща в нокдаун мароканеца още в първия рунд. Безтати издържа на тежките удари и дава сериозен отпор в последния рунд. Копривленски обаче печели безапелационно мача и вдига купата „Рамон Декър“.

„Победата ми в турнира ме изстреля в Топ 5 на „Глори“. Изведнъж от абсолютен аутсайдер станах сред най-добрите в категорията. Това беше уникален момент, който ме мотивира да продължам още по-здраво.“

Шефовете на „Глори“ обаче не улесняват талантливия българин. Вместо директно да се изправи срещу тайландеца Ситичай за шампионския пояс, Копривленски трябва още веднъж да заслужи това право, побеждавайки коравия арменец Марат Григорян. Предвидено е битката да е сред гвоздеите в програмата на „Глори 52” в Лос Анджелис.

„За да си най-добрият, трябва да побеждаваш най-добрите.

 Целта ми е да постигна нещо невиждано

досега в България и да стана шампион“, казва преди сблъсъка Копривленски.

Григорян се контузва в последния момент и вместо него през март 2018 г. на ринга в САЩ излиза канадецът Джош Джоунси. Получава се изключително оспорвана битка с размяна на множество опасни удари. Победителят до последно е на кантар, но с 3:2 съдийски гласа Джоунси вдига триумфално ръце. Въпреки загубата идва поредното голямо признание за българина, тъй като мачът е избран за втория най-добър в „Глори“ за 2018 г.

Следва още по-голямо предизвикателство и през септември Снайпера излиза на ринга на стадиона на „Аякс” – „Амстердам Арена“, в супергалата „Глори 59”. Пред 30 000 зрители българинът постига безапелационна победа над турчина Анил Кабри.

„Получи се нещо уникално,

 направо настръхваш от атмосферата

Преди години бях гледал големи кикбокс гали и съм виждал как ги правят на стадиони. Такова събитие не беше правено от 2010 г. Мейн ивентът беше големият Рико Верхувен, който защитаваше титлата си.“

Още на следващия ден Снайпера е приятно изненадан от своя треньор. Стоян отива в залата със своята приятелка и мениджъра си Любен Стефанов. Щом ги вижда, Пасение се скрива в склада и след минута излиза, носейки картина с лика на Копривленски, направен от мозайка.

„Такива картини има в залата само на неговите най-успели бойци. В началото ги гледах и си мислех какво трябва да направя, за да ме сложи и мен на тази стена на славата. Сигурен съм, той вярва, че мога да бъда номер 1 на световната сцена.“

След поредния успех целта отново е само една – мач за шампионския пояс. На пътя отново застава Тижани Безтати. Двамата се срещат за втори път на 8 декември в Ротердам.

„За жалост загубих по точки. Мисля, че претренирах. Не си починах достатъчно и върховата ми форма дойде прекалено рано, не можах да я задържа. Трябва да се извличат поуки от загубите, за да не повтаряш грешки.“

Няколко дни по-късно идва и предложението за втори договор с „Глори“. Копривленски подписва за 2 години, като през периода ще играе минимум 6 мача плюс още два по избор. Успоредно българска телевизия взе правата на „Глори“ и родните фенове вече ще могат да гледат на живо в национален ефир срещите на Снайпера.

В момента Копривленски е №3 в ранглистата на „Глори“ в кат. до 70 кг. Спечелил е 10 мача на профиринга, 4 с нокаут, побеждаван е 3 пъти. 

Преди всяка битка в „Глори“ излиза под звуците на българска народна музика, развявайки родния трибагреник. Казва:

 Гордея се, че съм българин!

Богатата ни история ми дава допълнителна сила и ми вдъхва увереност, че мога да побеждавам най-силните. Въпреки че като народ не сме обединени и това ни пречи, според мен сред българите има много силни личности.“

Снайпера прекара няколко седмици в България, тъй като лекуваше контузия. Но пак тръгва към Амстердам да  се подготвя за поредната битка под зоркия поглед на Пасение. Уверен е, че съвсем скоро ще получи шанс за шампионския пояс и за пореден път да впише името си в историята на родния кикбокс. Време е за още слава в „Глори”!

 И братчето пое по неговия път

Мартин, по-малкият брат на Стоян Копривленски, е тръгнал по същия път. 16-годишният бургазлия се занимава сериозно с муай тай и кикбокс от година и вече дори има един полупрофесионален двубой.

„Заведох го в залата още докато беше много малък, 5-6 клас. Потренира малко и се отказа, но послу сам реши да се върне и оттогава не е спирал“, разказва Стоян.

 „Имам спаринг с Бадр Хари”

„С Бадр Хари вече няколко пъти правим общи тренировки, имаме спаринг заедно – споделя Снайпера. - Щом видях, че и ще влезе в спарингите, бях от първите, които искаха да се бият с него. Веднага отидох да направим един рунд, докато още е по-свеж. Корав е, удря силно. Когато се подготвях за последния си мач, той стоеше отстрани и даваше съвети за играта ми. В Холандия имах спаринги с Муртел Грьонхарт и с други сериозни имена. Тренировките с подобни бойци дават много голямо самочувствие.Най-много си помагаме в тренировките с Крисчън Бая. Въпреки че сме в една категория. Там има много добри момчета, конкуренцията е голяма, но това помага за израстването. Тиаго Силва, който преди се биеше в UFC, също тренира при нас. В началото ги гледаш стъписан тези имена и си мислиш, че са нещо недостижимо. В тези моменти просто трябва да повярваш в себе си, за да продължиш напред.“

„Треньорът ми винаги търси нокаута!”

„Треньорът Майк Пасение е много сериозен човек – разказва Стоян Копривленски. - Винаги когато е в залата, се усеща присъствието му. Всички са много по-мотивирани да тренират, за да изпъкнат.

Двамата много си паснахме. Сработихме се добре, той ме мотивира супер. Не обича играта по точки, винаги търси нокаута. Това е стилът и на Бадр Хари, който много ми допада. Набляга се на комбинации от много удари, специфични ъгли на удара, на силата и експлозивността. Но тези неща са само част от арсенала на Майк.”

На 22 юни в Париж предстои поредната битка за българина. Тогава той ще се изправи срещу мароканското страшилище Мохамед Ярая.