БСП надигна глава и се изправи в Бургаска област - превзе знакови за ГЕРБ твърдини

След еуфорията в ръководството на водещата политическа партия ГЕРБ от първото денонощие след евровот 2019 г., започва неприятен период на анализ върху реалните числа. 

Резултатът се оформя неприятен, особено що се отнася до непоклатимата  крепост, наречена Бургас и територията му, обхващаща целия втори многомандатен избирателен район. 

 Справките от Районната избирателна комисия, с които разполага Флагман, са с ясна тенденция за нарастване на гласоподавателите за БСП - втората по големина политическа сила у нас и единствена алтернатива на ГЕРБ. 

Бърз поглед върху съотношението на силите в общини, считани през последното десетилетие за твърдини на ГЕРБ в Бургаска област, показва още, че стратегът на Столетницата в тази предизборна кампания  - народният представител Петър Кънев, се е справил повече от добре пред централата на „Позитано”20  и шокиращо неприятно за централния предизборен  щаб на ГЕРБ.

Съпоставка на данните в брой избиратели и процентно съотношение между ГЕРБ и БСП  след евровота от 2014 г., парламентарните избори от 2017 г. и настоящия евровот от 2019 г. показват как ножицата между двете партии не само се е затворила в някои общини, но и е започнала разтваряне в полза на червените, което е извело БСП-Бурас в първите редици на национално ниво в червената партия.

Така напр. на евровота през май 2014 г. в община Бургас за БСП са гласували едва 9 143 души или  15,07% от явилите се пред урните. За ГЕРБ тогава са гласували  27 879 или 45,95%, което е било зашеметяващо висок  резултат. 

През 2017 г. в община Бургас  БСП е получила 23 627 гласа  или 23,48%, а  ГЕРБ – 43 475 или 43,21%. 

Разликата  става още по-осезаема в полза на БСП след вота от миналата неделя, 26 май 2019 г.: В община Бургас за БСП са гласували  12 699 или 24,12%, а за ГЕРБ – 17 888 или 33,98%. Ерозията в доверието към управляващата държавата и общината партия е  12% спрямо 2014 г. , а ръстът за БСП в този период е с 9%  – от 15,07% е станал 24,12%.

Лидерът на общинската организация на БСП Живко Господинов обясни днес процеса с това, че по време на предизборните срещи техният електорат е изразявал недоволство -  както към централното, така и към местното управление – от  лошата инфраструктура в селата, от високата престъпност по места, където хората се чувстват незащитени, но най-вече от  крайната бедност в отдалечените от общинския център малки градчета и села.

„За съжаление, не успяхме да привлечем наши симпатизанти от периферията. Трудно можехме по време на срещите да обясним с какво ще помогне един евродепутат далеч от място, където хората никога не са виждали подобна мащабна фигура от политиката на живо.  Резултатът показва, че сме в кондиция и можем спокойно да се готвим след конференцията ни през юни за настъпление през месеците септември и октомври, когато аз се надявам да излезем с наш кандидат за кмет, защото имаме силни личности в нашите редици  и така да привлечем гласове на хора извън БСП, които вече са уморени и отегчени от статуквото”, каза народният представител Николай Тишев, за когото в червения областен щаб в Бургас са единодушни, че  бил най-деен  и в тандем  в тези 30 дни с водача на бургаските депутати Петър Кънев е обходил обастта и слушал хората. 

Тези  срещи на червения актив с местната общност са дали и резултати и в други общини,  които до неделя вечерта ГЕРБ считаше за свои. 

Така напр. в Карнобат БСП е с 1 954 гласа и 35,48% влияние, което я прави №1, а ГЕРБ е с 1 329 и 24,13%. Всъщност това е най-голямата червена община извън Бургас, която досега си оставаше непобедима за ГЕРБ, изключвайки предадените от доста време на ДПС общини Руен и Сунгурларе. За тази есен ГЕРБ се стягаше да превземе Карнобат, предвид тенденцията, че вече два мандата успяват там да имат свои хора в кметската администрация и да управляват реално и заедно с независимия, но произхождащ от БСП кмет  Георги Димитров. Изходът от изборите завчера трябваше да затвърди усещането за предстоящата победа наесен, затова и плесницата оттам дълго ще звучи в ушите на Борисов. 

От горчива чаша герберите пият и в община Созопол, която е тяхна от два кметски мандата и никой не си е правил илюзията, че може да прекрачи прага й без благословията на Цветан Цветанов. В Созопол БСП бие с 30,44% спрямо 28,75% - с малко, но достатъчно, за да даде самочувствие на кандидата им за кмет Тихомир Янакиев да се готви за балотаж през есента. 

Неловко е положението за ГЕРБ  в най-богатата българска община по морето, където законите на политиката са пречупени през преките местни интереси. В Несебър БСП изпревари ГЕРБ с 29,08% срещу 28,09%. Разликата е по-малка и от един процент,  в гласове това означава 1726 за БСП срещу 1 667 за ГЕРБ, но те са напълно достатъчни, за да се сложи червеното флагче на най-бленуваното място край морето. 

ГЕРБ успя да удържи убедително, с мъжество  и с чест в три морски общини – Приморско, Царево и Поморие.  Но в Средец и Камено преднината е толкова незначителна за ГЕРБ - в рамките на около стотина гласа, че да се говори за „мачкане на червените” е меко казано, неудачно.  

Неприятна е картината за ГЕРБ също така и в крайно окаяната погранична община Малко Търново, където падат с 31,01% срещу 35,34% за БСП. А за есента там червените са подготвили човек, който смята и да спечели изборите за кмет. 

В този анализ изключваме община Руен, където ДПС има 11 360 гласа, представляващи почти цялото население от 84,64%. Там присъствието на каквато и да било друга политическа сила е символично. Подобно, макар и не така ясно изразено, е положението и в Сунгурларе, където  ДПС има 52,94%, БСП е втора политическа сила със 17,01, а ГЕРБ са трети -13,35%. 

В Айтос има парадоксален резултат. ГЕРБ удържа сериозно БСП с двойно повече - 33,47% спрямо 15,25%, като гласовете и процентите на ГЕРБ  са изравнени с тези на  ДПС.  От Догановата партия вече уведомиха, че няма да издигнат свой кмет, което прави вотът наесен там непредвидим, защото не се знае как ще бъдат изтъргувани тези твърди гласове на Сокола.