Каква би била България, ако… Днес тя зависи от Стив Банън. Ако изобщо сте го чували
Историците не обичат да боравят с хипотези. Тяхното обяснение е, че историята е наука на точните факти, а не на предположенията. Това, което премълчават е, че хипотезите в много случаи биха осветили в не най-приятна светлина свършените факти, които често са плод не на историческата национална логика, а на определени исторически случайности или други – външни решения. Освобождението на България, деветосептемврийският преврат, десетоноемврийската вътрешнопартийна интрига са плод именно или на исторически случайности, или на решения, взети въпреки българите. И историците много добре го знаят.
Какъв би бил резултатът за България, ако изхождахме само и единствено от волята на българския народ, а не от случайните превратности на съдбата и международните събития? Щеше ли да има изобщо Освобождение, ако то зависеше от българите, а не от външни фактори?
Дали България някога щеше да се индустриализира и да мери сили с големите в света, ако Сталин не си бе разменил едни листчета с отметки с Чърчил и всичко зависеше само и единствено от волята на българския народ, изразена примерно на референдум през 1943 година – искат ли да си живеят с биволите и нивичките на село или да се строят огромни заводи?
Колко още щеше да управлява Живков и колко дълго щеше да се отложи във времето ламтежът на комунистическите синчета и дъщерички
да окрадат построеното от бащите им, ако Горбачов не си бе поставил задача непременно да измете всички партийни вождове от Източна Европа? Историците знаят, но няма да го кажат. Никой не иска да бъде вестоносец на лоши послания.
Ако през 1876 година имаше възможност по българските земи да се проведат свободни и демократични избори, а в тях участваха Партията на султана и Революционният комитет на Христо Ботев, какъв ли би бил резултатът? От онова време има достатъчно исторически данни за настроенията на обикновените българи и на по-първите сред тях. Едните са гледали да не си навличат неприятности, другите – чорбаджиите, са били щастливи да добруват при султана. Първите най-вероятно въобще нямаше да отидат да гласуват, защото кои са те, че ще решават такива важни дела. Вторите масово щяха да дадат гласа си добруването да продължи. Историците го знаят, да. Но няма да го кажат.
Ако през лятото на 1943 година в България се бе провел напълно свободен референдум за или против монархията,
а едновременно с него и свободни и демократични избори, на които биха били допуснати и шумкарите от планините (реално бъдещите партийни вождове на БКП), какъв ли би бил резултатът? Всеки, който поне малко е чел история, знае какъв. И историците знаят. Никой никого не е задължавал с пистолет в челото да отиде на хилядното всенародно траурно шествие след ковчега на царя.
Историците също така знаят и, че дори и да е имало някакви относителни нарушения на референдума през 1946 година, премахнал монархията, резултатът е обективен. Само три години след като са ревали за царя, същите хора са гласували с удоволствие против короната. А само три години по-късно пак са ревали – вече за Димитров, кръвният враг на кобургите. И не, мнозинството не е било заставяно с пистолет в челото да реве. Нищо, че пишман историци днес - от позицията на слабата памет, може да се изкушават да твърдят обратното.
Кой ли щеше да спечели напълно свободни и демократични избори през 1988 година с участници – БКП на Живков и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството на Желев?
Огромното мнозинство щеше да си гласува за Тошката, а Клуба най-вероятно нямаше да мине въобще избирателния праг. И не защото народът не е бил информиран. Хайде, моля ви се, всички слушаха Свободна Европа и Би Би Си с нескончаемите денонощни интервюта на Румяна Узунова с основните лица на неформалните движения.
Да, имаме лоша новина. Българският народ обича добруването под ботуша. Османски, кобургготски, живковски, герберски. Що да се променя нещо, като така хубаво и спокойно си живеем и си добруваме…
Но имаме и по-лоша новина. Винаги, когато „добруването“ уж е победило, някой извън България вече си е разменил едни съответни листчета с отметки.
Защото Стив Банън е бивш съветник на Доналд Тръмп. След напускането на президентската администрация той се премести в Белгия, където в столицата Брюксел основа неправителствената организация „Движението“. Нейната цел е да се разруши либералния политически ландшафт в Европа, като бъде заменен от консервативен. Една от целите, която вече бе постигната в Италия и Франция, е избутването на заден план на партиите, олицетворяващи основните два либерални възгледа за Европейския съюз: ЕНП (част от която са ГЕРБ) и ПЕС (част от която са БСП).
Теорията за пребоядисващите се Българи е антиБългарска. Не се взема в предвид, че в тоталитарните държави референдумите не са реални, а пропаганди. Не се взима в предвид хилядите избити и емигрирали Български националисти, патриоти, консерватори и достойни хора.
Банън е прикрит националсоциалист /спазван законите на България и си премълчавам дали е добро или лошо/. Националсоциалистите имат историческата заслуга да спрат червената чума и с превантивната война да спрат плановете на Сталин за завоюване на Европа до Англия. Макар и загубили, ако не бяха германците, сега всики Българи, заедно с автора на статията щяхте да живеете в Съветска федерация с официален руски език, а България щеше да е съветска социалистическа република - част от нея. Явно на някои това много се харесва. Ако не бяха националсоциалистите и Вермахта, СССР щеше да има достатъчно сила да окупира Европа, а желязната завеса щеше да почва от Атлантика с буфер Англия.
Да живее победата! Рано или късно ще ви смачкаме червени гадове!