Как Марк Зукърбърг иска да промени света ни и начина на комуникация
В свободното си време Марк Зукърбърг обича да тича. През 2016 г. шефът на Facebook обеща да пробяга 587 км за цялата година и тъй като винаги преизпълнява целите си, покри разстоянието до юли. Той не практикува бойни изкуства, но почти стряскащата му самоувереност би могла да ви накара да го вземете за майстор, примерно на нещо като айкидо. Това би било подходящо, защото в професионалния си живот Зукърбърг се опитва да обърне енергията на опонентите си срещу тях, пише в новия си брой списание Икономист.
Когато в началото на март той обяви, че Facebook ще следва „фокусирана върху личната неприкосновеност визия за социална мрежа“, съчетана с криптирани послания, в които дори фирмата не би могла да надникне, наблюдателите го изтълкуваха като защитна реакция. Някои съзряха закъснял отговор на възмущението от нарушаването на личната неприкосновеност в най-голямата социална мрежа в света. Други видяха план за съчетаване на нейните услуги за незабавни послания, основно Messenger и WhatsApp, като средство да бъде затруднено раздробяването на компанията, както искат някои американски политици. Други пък го изтълкуваха като хитрост за избягване на отговорност за насилствено потребителско съдържание, след като Facebook вече няма да може да го преглежда.
И трите логики вероятно са изиграли някаква роля. Но „пивотът на неприкосновеността“ на фирмата може би е по-добре да се разглежда като подобно на айкидо пренасочване на енергията на критиците. Това подсказа речта на Зукърбърг от 30 април на годишната конференция за развитие на фирмата в Сан Хосе. Далеч от идеята за отстъпление, той се разкършва за нова надпревара – да трансформира социалната мрежа, този път около посланията. „Бъдещето е частно“, обяви той бомбастично. Макар и да не го признава публично, изглежда, иска да превърне Facebook в западна версия на китайското приложение за послания WeChat, чийто широк набор от мобилни услуги – от плащания до попълване на съдебни документи, го превърна във вездесъщо за Китай – въпреки че неотдавнашното обещание на Зукърбърг да складира информация само в страни, зачитащи върховенството на закона, е косвено признание, че се е отказал от китайския пазар, където комунистическите надзорници настояват западните фирми да пазят на място всичките данни.
По-възрастен. И помъдрял?
Ключовият бизнес на Facebook съзрява, както ясно вижда босът му. Оперативните маржове от 42%, изключвайки заделените $3 млрд. за покриване на очаквана глоба от американската Федерална комисия по търговията за нарушения на неприкосновеността, си остават предмет на завист от технологичния свят. През последното тримесечие приходите нараснаха с 26% спрямо предишната година, надхвърляйки $15 млрд. Но увеличението на потребителите се забавя. В някои богати страни, особено в Европа, то стагнира. Младите предпочитат социални медии, които са „по-интимни“ и „ефимерни“, като Snapchat, която е пионер в разпространението на „истории“, послания и снимки, които изчезват след 24 часа – и които Facebook имитира. Сега над 500 млн. потребители на Instagram, Messenger и WhatsApp постват истории всеки ден.
Зукърбърг очаква миграцията от „градския площад“ онлайн към дигиталната „дневна стая“ да продължи; историите скоро могат да надвишат по брой новинарските поствания във Facebook. Планът е да се гради около WhatsApp, което вече предлага сигурни текстови съобщения. Това би позволило на юзърите да се откриват взаимно, да плащат на дигитални и офлайн търговци или да си купят рог на изобилието от онлайн услуги – използвайки може би някой ден собствената валута на Facebook. Идеята е с времето тя да стане толкова необходима на западняците, колкото е WeChat в Китай.
Някои елементи от новата платформа вече съществуват; WhatsApp тества разплащателна услуга в Индия. Други, като новите услуги за пазаруване в Instagram, бяха лансирани в Сан Хосе. Всичко това не е достатъчно за цялостен бизнес план, но контурите на неговата визия се очертават. 34-годишният Зукърбърг действа по-предпазливо, но не по-малко преднамерено, отколкото в ранните години на Facebook, когато се ръководеше от скандалното днес разпореждане „да се действа бързо и да се разбиват нещата“.
Това е добре, тъй като „промените на платформи“ са сложни. Microsoft не видя появата на смартфоните и самата Facebook почти проспа възхода на мобилните приложения. За да успее, трябва да преодолее множество препятствия. Първото е техническо. Facebook иска потребителят на Instagram да може да изпрати бележка направо на приятел в WhatsApp. Създаването на общ телефонен указател за тези услуги с общо 2,7 млрд. комбинирани потребители и различни кодове за източник представлява труден проблем за програмистите. За Крис Кокс, един от близките помощници на Зукърбърг, се говори, че е напуснал компанията през март, защото не е смятал това за възможно да се направи (миналата седмица Кокс отдаде напускането си на „артистични различия“ с неговия бос).
Второто предизвикателство е икономическо. WeChat успя да се превърне в предпочитаната платформа за смартфони, тъй като в Китай нямаше доминиращи магазини за приложения. Facebook трябва да се съревновава със съществуващи такива, като Apple и Google. Тъй като не можете да продавате микронасочени реклами срещу криптирани послания, които вашите алгоритми не могат да видят, новата платформа ще се нуждае от друг начин да прави пари. При цялата си вездесъщност WeChat не е кокошка със златни яйца (собственикът й Tencent получава по-голямата част от приходите си от онлайн игри). Запазването на тлъстите маржове на Facebook би изисквало нови източници на приходи, като таксуването на бизнеса за контакти с потребителите или удържането на дял от всяка покупка, както правят фирмите за кредитни карти.
Накрая идват взаимно преплетените проблеми на неприкосновеността и конкуренцията. Зукърбърг е съгласен, че много хора не вярват в искреността на Facebook по този въпрос – въпреки неотдавнашната му статия във в. „Вашингтон Пост“, в която умолява правителствата да регулират социалните медии. Фирмата ще продължи да събира огромно количество данни. Интегрирането им и ключовите ѝ приложения могат на свой ред да позволят на Facebook да конвертира господството си в публичните социални мрежи във власт над частните послания. Това напомня на печените регулатори на конкуренцията за опитите на Microsoft да обвърже в пакет операционната си система с уеббраузър в средата на 90-те години с цел да контролира киберпространството. С възхода на интернет днешните залози са по-големи: нито една държава не иска една фирма да се превърне де факто в операционната система на обществото.
Тъй като услугите ѝ не струват нищо, казва Facebook, тя не мами юзърите. Тя би могла да се аргументира, че една доминираща социална мрежа по-лесно може да бъде следена от множество по-малки и че има по-големи финансови и технически способности да предпазва потребителите от вредно съдържание. И че може да е крепост срещу WeChat, която иначе би могла да се превърне в сила извън Китай – водейки със себе си и китайската полицейска държава.
Всъщност статията на Зукърбърг във „Вашингтон Пост“ прилича на опит да договори версия от XXI в. на Ангажимента от Кингбъри от 1913 г., когато тогавашният американски телефонен монополист AT&T се съгласи да бъде подложен на правителствен надзор и да се освободи от част от бизнеса си в замяна на това да не бъде национализиран или раздробен. Но за разлика от AT&T обсегът на Facebook е далеч извън САЩ и обхваща нарастващ брой индустрии, от реклами до финанси. Трябва да се сбори с политици, регулатори и съперници. Ако достатъчно противници се обединят в един момент, дори най-талантливият майстор на айкидо може да се затрудни да ги отблъсне.