Психолог обясни причината за агресия при децата

Яна Христова е психолог и фамилен консултант. Има дългогодишен опит в психологически консултации при житейски кризи и стрес; депресия; тревожни състояния; безсъние; паническо разстройство; за взаимоотношенията в двойката;  психологическото консултиране на семейства и деца; развод и раздели; проблеми с алкохол, наркотици и хазарт; индивидуално и групово консултиране.

Какви са най-честите провокатори на агресията при децата? Какви са видовете агресия в детска и училищна възраст? Какъв подход е нужен от страна на семейството, на училището, на обществото като цяло? В какво се изразява превенцията на агресивните прояви при децата и каква е тенденцията от гледна точка на загрижеността на всички нас в това отношение? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с психолога Яна Христова.

- Г-жо Христова, да започнем стандартно: какво представлява агресията при децата?

- Много психолози  смятат, че агресивните тенденции са заложени в самата човешка природа. Инстинктивната агресивност се проявява още при бебето, когато то плаче или крещи, за да бъде забелязано и да бъдат удовлетворени потребностите му от вода, храна и ласки. При децата в ранна възраст агресията е здравословен  елемент, но тя трябва да бъде култивирана и направлявана в необходимата посока още от този  период и през цялото развитие и формиране на личността на детето. Отговорността е на  възрастните - отначало родителите, разширеното семейство, след това средата. Т.е. ние, възрастните, имаме отговорността да покажем на децата си правилни модели за заявяване на нуждите, за отстояване на себе си: конструктивни  модели за разрешаване на конфликти, за изразяване и управляване на гнева си; за справяне с негативните емоции.  Например, ако родителите на едно дете не могат да управляват гнева си, то няма как да се научи да го прави здравословно. То или ще го потиска, или ще го проявява навън с агресивни действия.

- Какви са най-често срещаните видове агресия в детска и училищна възраст?

- В психологията агресията е модел на поведение, съдържащо заплаха или нанасяне на вреда на друго живо същество, което не желае подобен тип отношение. Тя включва в себе си и намерение за обида, унижение, оскърбление, т.е. причиняване не само на физическа болка, но и на душевно страдание. Агресията в различните възрасти на детето се проявява по различен начин и много често в съчетание от няколко вида. Тук ще изброя най-често забелязвани форми на агресивно поведение при децата:

► Вербална агресия. Тя включва заплахи, обиди, подигравки,  викове;

► Физическата агресия, която представлява в най-общ вид    физически действия с нараняващ ефект срещу някого;

► Косвената агресия са сплетните, интригите, злобни шеги, разпространение на слухове, целящи да унижат и злепоставят детето.

- А кои са основните причини за такава агресия?

- В различните психологически теории за агресията има    няколко основни причини за възникването на агресивни поведения: когато децата системно не получават  нужното внимание, или не се зачитат и  не се задоволяват личностните им  потребности и нужди;  когато нямат изградени правилни копинг-стратегии за отстояване на себе си. Т.е., те са възприели модела, че единственият начин, по който могат да изявят и защитят себе си, е чрез налагането или чрез груба физическа сила. Зад агресивните прояви при много деца всъщност стоят страхове, гняв, болка, тъга, срам. 

- В последно време все по-често чуваме, виждаме, четем за училищния тормоз. Как ще коментирате?

- Аз бих искала да обърна внимание на проблема  за училищния тормоз. Дан Олвеус (Olweus, 1993) определя тормоза като сбор от съзнателни и негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група. Тормозът в училище обхваща широк спектър от прояви

Това е явление със сериозни размери, което оставя дълготрайни последици върху психичното здраве както на децата, които търпят насилие, така и на онези, които го извършват или наблюдават. 

Проявите на тормоз най-общо могат да бъдат разделени на следните групи: физически, вербален, психически, социален и сексуален тормоз. Повтаря се многократно във времето, а не е еднократен акт на агресия. За съжаление, много актуален е кибертормозът. Всички форми на насилие са опасни, но кибертормозът е изключително рисков, защото е много мащабен в своето въздействие. Чрез фейсбук или други социални мрежи едно дете може да бъде унижено и да бъде злепоставено в много големи мащаби. Всичко това оставя сериозни следи в детската психика.

- Г-жо Христова, предполагам, че някои деца в крайна сметка успяват да преодолеят тези форми на тормоз, а други не. Защо?

- Като цяло е трудно за всички деца, защото в своето развитие, особено в юношеството, те са чувствителни към това:  какъв е моят социален статус в групата от връстници? И когато един младеж е обект на вербална агресия, той се справя много трудно с това, или не успява да го преодолее. 

Затова тук задължително трябва да се намесят възрастните. Важно е да имаме информация за агресията, за насилието, какво ги поражда, какво преживяват децата, какво можем да направим, какво не е добре да се прави, за да ги подкрепим адекватно. Най-важното обаче е децата да споделят с нас, но това е възможно, ако ние, възрастните, сме успели да спечелим доверието и уважението им. 

Като говорим за агресията сред децата, искам да изтъкна следното: и “агресорът”, и “жертвата”, ако мога така да се изразя, това са деца, които имат нужда от помощ. И този знак трябва да бъде разчетен правилно, за да бъдат децата адекватно подкрепени. Нека  потърсим контакт с такива деца, да се опитаме  да вникнем в дълбочина от какво имат нужда, какво става във вътрешния им свят. В това отношение трябва да погледнем проблемите на две нива. 

На ниво поведение агресията означава, че детето е изгубило контрол върху поведението си и то трябва да научи нови модели  за справяне. Трябва да му бъде дадена опция на поведенческо ниво как да изразява определени емоции, как да реагира на конфликти, как да отстоява себе си. 

Давам пример: едно от основните умения е да умееш да кажеш “не”, без да нараниш другия. Разбира се, според възрастта на децата има различни начини, по които могат да бъдат усвоени. Дори още в детската градина не е рано под формата на игра например да им бъдат показани основните стилове за справяне с конфликтите. Защото колкото по-рано, толкова по-добре. 

Голямо значение има развитието на емоционалната интелигентност на детето.

И въобще като цяло през целия човешки живот колкото повече развиваме нашата емоционална интелигентност, толкова по-лесно ще можем да изразяваме собствените си емоции, ще можем да разбираме и съпреживяваме емоциите на другия.  

Една от основните стъпки в разрешаване на конфликти е говоренето, назоваването на потребностите, чувствата и преживяванията с думи. Ето този начин на поведение трябва да се започне още в ранна детска възраст - първо в семейството, след това да продължи в другите обществени институции -  в детски градини, в училища, впоследствие в цялото ни общество. 

При агресивните прояви никога причината не е само една. Основен фактор е какви семейни модели е възприело детето в изразяване на своите емоции. Децата са тревожни и агресивни, когато няма ясни граници и правила, няма балансирана система от санкции и поощрения. Родителите е добре  да обръщат внимание какви филми гледат децата им, какви компютърни  игри играят. Но семейството не е единственият фактор за агресивните прояви на децата. Много важно е  обществото какви послания дава на децата и младите хора.

- В тази връзка, искам да ви попитам дали родителите с цел да овладеят или да не допуснат детската агресия, търсят професионална помощ от специалисти като вас? Или поне информация по тази болна тема?

- Да, сега вече, особено благодарение и на медиите, има много информация и  родителите могат да я получат в синтезиран вариант. Ако искаме да възпитаваме някакви модели на мислене, някакво поведение у децата си, е изключително важно да се запитаме ние притежаваме ли ги наистина тези модели. Много важни са стиловете на възпитание в семейството. Както авторитарният стил е вреден и опасен и поражда агресия, също така и либералният стил на възпитание води до агресивност при децата. Но особено вреден е непоследователният стил. Все едно ги пускаме в една тъмна стая, в която те не знаят има ли препятствия, докъде могат да стигнат. 

Голямото предизвикателство за родителите е да обичат децата си  безусловно. Макар че ние като родители не сме идеалните същества, ние сме хора с нашите ограничения, с нашите страхове, тревоги.

- Кога трябва да се потърси специализирана помощ?

- Когато при едно дете зачестят агресивните прояви или пък родителите и учителите виждат, че то има проблем с автоагресия, тогава е много важно да се потърси професионална помощ. Агресивните деца се нуждаят от разбиране и поддръжка от страна на възрастните, защото, ако не им помогнем навреме, когато агресивността е преодолима, тези прояви се задълбочават, засилват, и белезите от насилието върху детската психика са много сериозни. 

Зачестиха проявите на самонаранявания, което изразява невъзможността на детето да се справи с  негативни емоции или с някаква трудна ситуация. Самонараняванията са израз на автоагресия. И, да, трябва да се говори по тези болни теми.  

- Доколко е важно партнирането между семейството и училището?

- Освен ролята на семейството в превантивен план е много важно партнирането между него и училището. Родителят трябва да вижда партньор в училището, защото за детето има два авторитета - родителите и училището. И когато тези два авторитета си партнират; когато родителите наистина са с нагласата, че училището е партньор, това е само за доброто на детето. 

Аз искам да кажа, че това вече се случва в някаква степен, училищата имат много политики, свързани с училищния тормоз, с агресията. И още нещо, един от превантивните фактори за агресивно поведение са креативните дейности, осмисляне на свободното време на децата. Да им бъдат предоставени форми за канализиране на негативните емоции и енергия. Ако съумеем да поставим във фокуса нуждите, интереса и доброто на детето, тогава наистина възрастните могат да се срещнат в една обща цел.