При продължителна кашлица, храчки или хъркане, задължително търсете лекар пулмолог

- Д-р Досева, разкажете как избрахте медицината за ваш кариерен път и какви са професионалните Ви интереси?

- Завършила съм висше образование в медицинския университет в Ст. Загора през 1992 година. Имам две специалности – по вътрешни болести и по пулмология и физиатрия. От завършването си до сега работя по втората специалност. През 1992 год. започнах работа в белодробната болница в Сливен. След това, през 2004 г. започнах работа в МБАЛ “Д-р И. Селимински“ в Сливен, като през 2011 година станах началник на белодробното отделение в същата болница. От месец февруари тази година работя в МБАЛ “Бургасмед” по специалността си белодробни болести (пулмология и фтизиатрия). Професионалните ми интереси са свързани с белодробната патология. Баща ми беше белодробен лекар, директор на белодробната болница в Сливен до пенсионирането си. Въпреки че донякъде по случайност започнах работа в белодробната болница, белодробните заболявания ми станаха интересни и ме увлякоха. Всъщност не е лесно да разграничиш едно белодробно заболяване от друго, защото те са с припокриващи се симптоми и голямо разнообразие от рентгенови характеристики, така че са необходими сериозни познания не само в областта на пулмологията, но и в областта на рентгенологията. Белодробните болести също така са много интересна специалност поради голямото си разнообразие и връзката си с други заболявания, най-вече сърдечните болести, тъй като белия дроб и сърцето имат общо кръвообращение. Но също така имат връзка със заболяванията на горни дихателни пътища, алергичните заболявания, бъбречни и чернодробни болести, някои кръвни и онкологични заболявания. Изобщо в човешкия организъм всичко е свързано, така че добрият лекар трябва да има основни познания не само в тясната си специалност. От баща си съм научила много, той ме въведе в областта на белодробните заболявания когато бях млад лекар. В медицинската професия е изключително важна приемствеността, предаването на знанията и опита към младите, защото едно са теоретичните познания, друго е прилагането им в практиката. Баща ми обичаше да казва, че практика без теория е сляпа, а теория без практика е мъртва.

- С какви предизвикателства сте се сблъсквала в професионалния си път?

- Медицинската професия по принцип си е предизвикателство, и то сериозно, при това във всеки един план – професионален и личен. Предизвикателство е всеки ден да се изправяш срещу човека, да търсиш болестта му и да я лекуваш. Предизвикателство е да учиш за специалност 3-4 месеца по 10 часа на ден, пренебрегвайки близките си и дребните житейски развлечения като разходки, срещи с приятели и забавления. В тази връзка се сещам един случай по времето, когато бях на основен курс по вътрешни болести. Той се провежда в София и продължава около 2 месеца. Тогава майка гледаше дъщеря ми, която нямаше 5 години. Вечер детето вземало одеалцето си, отивало в другата стая и казвало: “Сега никой да не ме безпокои, отивам да плача за мама”.

- Как следите новостите в медицината и как се усъвършенствате във вашата специалност?

- Лекарската професия е задължаваща, не е достатъчно завършеното образование, още повече че в последните десетилетия медицината се развива много бързо в редица области – медицинска апаратура, лекарства, методи на диагностика. Аз следя новостите в белодробната област като посещавам националните и международни конгреси, участвам в семинари и симпозиуми по проблемите на съвременната диагностика и лечение на белодробните заболявания.

- Като специалист, какви съвети бихте дала на хора с продължаваща кашлица ?

- Кашлицата е един от основните симптоми на белодробните заболявания. Когато кашлицата продължава няколко месеца, или когато се появява периодично през различно дълъг период от време, или когато е постоянна, ежедневна, придружена с отделяне на храчки, тогава тя изисква преглед при белодробен специалист. Кашлицата е болестен симптом, толкова по-тревожен, колкото по-дълго продължава. След прекарани остри възпалителни заболявания кашлицата може да продължи 20-30 дни. Недолекуването на редица остри белодробни заболявания или заболявания на горни дихателни пътища може да хронифицира или да доведе до промени на белодробния паренхим, което да увреди нормалното функциониране на белия дроб. Много пушачи например, имат хронична кашлица, но не се притесняват от това, казвайки “тя е тютюнджийска кашлица”. Да, това е може би така, но не означава, че кашлицата е безобидна. Тютюневият дим, както и редица други дразнители – пушек от комини на печки, изгорели автомобилни газове, прах и т.н., може да предизвика увреждане на белия дроб и хронично заболяване, проявяващо се с кашлица, храчки, впоследствие и задух . Както знаете, белият дроб контактува непрекъснато с околната среда посредством въздуха, който вдишва. В него се съдържат бактерии, вируси, прахови частички, изпарения, аерозоли включително от парфюми, дезодоранти и т.н. Всички те могат понякога да предизвикат дразнения и заболявания на белия дроб. Самият той има съществени защитни и очистителни механизми, но ние можем да му помогнем със закалителни процедури. Спортуването на открито, разходките сред природата и закаляването помагат на възстановителните процеси в белия дроб. Обратно - изнежването и претоплянето, подобно на преохлаждането, понижават имунните сили и намаляват защитата срещу болести.

- Какви усложнения могат да се наблюдават, ако не сме се доизлекували?

-  Усложненията от недолекуваните болести на горни дихателни пътища са хронифициране на тези болести. Това няма връзка с болестите на белия дроб. Някои болести на белия дроб могат да бъдат свързани с прояви от страна на горните дихателни пътища, но не се дължат на “недолекуване”, както мислят повечето хора. Някои белодробни болести имат като проява, да кажем промяна на гласа, дразнене в гърлото или болки, но това не е от недолекуване, дължи се на други причини.

- Плашеща е статистиката за мръстния въздух у нас - как да се предпазват хората?

- Мръсният въздух е сериозен проблем в България. Наскоро четох, че ние дишаме най-замърсения въздух в Европа, а може би и в света. Вече казах, че не само цигареният дим, но и дразнители от вдишвания въздух могат да увредят дейността (функцията) на белия дроб. За съжаление като индивидуална профилактика не може да се направи много. Това е по-скоро ангажимент и задължение на държавните институции, например да се извеждат вредните производства извън градовете, да се снабдят с ефективни пречиствателни инсталации и т.н. Аз бих препоръчала на хората по-чести разходки сред природата, в планините, където въздухът е по-чист. В тази връзка искам да припомня пречиствателните способности на горите, на дърветата, които имат дихателна обмяна обратна на човешката – те използват въглероден двуокис за жизнената си дейност и отделят в околната среда кислород, което ги прави естествена пречиствателна инсталация и особено полезни за нас.

- При какви симптоми задължително да търсим пулмолог ?

-Вече говорих за кашлицата. Тя не е безобидна и нормална, когато продължава месеци и години. Друг симптом е постоянното отделяне на храчки, дори и да са “чисти”. Появата на хриптене или свиркане при дишане, както и поява на задух, особено при физически усилия. Друг тревожен симптом, на който се обръща внимание едва в последните години е силното хъркане нощем, придружено със спиране на дишането за няколко секунди. Това са прояви на заболяване, наречено сънна апнея. При наличието на подобни оплаквания е необходим преглед при белодробен специалист, който ще прецени има ли основание да се мисли за това заболяване и да направи допълнителни изследвания за уточняване.

- Разкажете как минава денят Ви и как се разтоварвате от стреса?

- Боя се, че няма нищо интересно. Не ми остава много време за почивка, винаги имам какво да върша. Срещам се с приятели и колеги. Харесвам разходките в планината, все пак съм от планински град. Успокоява ме чистотата и тишината на природата, таинствеността и красотата на планинските кътчета, които има в сливенския Балкан. Различното е може би това, че като всички лекари, мисля за пациентите, които в момента лекувам дори в свободното си време. Обмислям случаите, повлияването им и по-нататъшното им лечение. Това е част от лекарската професия.