Бургазлийка с емоционално писмо до Маруся - човекът, който носи театъра в сърцето си!
27-ми март е Международният ден на театъра. По този повод днес на редакционната поща на Флагман.бг получихме необичайно писмо от бургазлийката Николина Петрова, която не искаше да се оплаче от нещо, не мрънкаше и обвиняваше друг за несполуките си.
Единственото, което направи е да помоли да напишем няколко изречения на един много специален за нея човек, на когото се възхищава.
Николина сваля шапка на този Човек, защото той осигурява на нея и семейството й удоволствие да наблюдава някои от най-добрите актьори и постановки в България. Името му е Маруся Русева, жената, която целият Бургас познава. Тя е моторът на културния живот в града в последните няколко години. По нейна инициатива тук гостуват известни постановки и театрални състави.
„Маруся е много позитивен човек, който те зарежда с енергия. Радвам се, че се е посветила по този начин на театъра и се опитва да върне интереса към това изкуство в трудните времена, в които хората или са без възможности, или се интересуват от масовата и фолк култура. Смело мога да кажа, че Маруся разбива новите клишета за Бургас. Писна ми да слушам, че от град на поети и творци, сме се превърнали в такъв на "батки" и "кифли". Това не е така! Дъщеря ми се влюби в театъра. Виждам, че това променя живота й, защото тя започва да мисли по друг начин, започва да се интересува от неприсъщи за тийнейджър теми…започва да чете класиците, което може само да ме радва. Призовавам бургаските родители да заведат децата си на театър, да се опитат да запалят искрата в тях, за да видят как те ще разцъфтят пред очите им”, написа в емоционалното си обръщение Николина.
Флагман.бг препубликува страхотния очерк за Маруся Русева на колегите от kmeta.bg.
Морското момиче е зодия Скорпион и може би това е една от причините никога да не се предава. Не че в живота й няма трудности – напротив, има ги, и то в доволно количество. Но Маруся предпочита да не говори за това. Бързо забравя тежките моменти и „ножовете в гърба“, тъй като предпочита да помни само хубавото. Самата тя се определя като щастливка, защото е успяла да превърне хобито си в професия. Благодарение на нея и нейното „Арт Ателие“ на бургаска сцена всеки месец излизат големи артисти, които иначе публиката в черноморския град вижда само от малкия екран. За шест години тя е успяла да доведе в региона 140 от най-хитовите постановки и да привлече в залата над 65 000 зрители.
И това не е случайно, защото Маруся Русева има таланта да заразява със своя ентусиазъм и любовта си към театъра. С лекота бургазлийката успява да влезе „под кожите“ и на самите актьори. Нейни близки приятели са Стефка Янорова, Красимир Ранков, Антоанета Добрева – Нети, Мариан Бачев, Виктор Калев и много други. Изненада за последния й рожден ден направиха лично Стефан Рядков, Ернестина Шинова, Румен Угрински, Петьо Петков – Шайбата, Даниела Любенова, Станимир Гъмов, Жанина Дончева и целият екип на Театър „Мелпомена“, който гостува с постановката „Жена ми се казва Борис“.
Впечатлен от любовта, с която върши работата си, е и големият Васил Михайлов. Самият той признава, че е преоткрил бургаската сцена и публика благодарение на усмихнатото момиче.
А иначе любовта на Маруся към театъра се заражда още в най-ранна детска възраст, когато посещава Амфитеатъра в Созопол. „Там за първи път гледах театър. Майка ми казва, че ме е водила много често и на куклен театър, но от тази възраст нямам спомени. За мен беше удоволствие познатите актьори от екрана да „оживяват“ на една ръка разстояние пред мен. Любовта към театъра вървеше заедно с тази към киното и книгите. Това беше любов към вълшебни светове, където човек може да излезе от ежедневието и да се потопи в света на измислените герои“, спомня си Маруся Русева.
В тийнейджърските си години тя успява да събере около себе си група от почитатели на театъра, която с течение на времето става все по-голяма. „Струваше ми се, че не се канят достатъчно интересни постановки в Бургас. Мислех си, че е много сложно да поканиш държавен театър с мащабна постановка. Години по-късно разбрах, че всъщност не е толкова сложно, стига да имаш желание... и да обезпечиш финансово постановката“, казва с усмивка морското момиче.
Всичко започва, когато Невена Господинова, с която тя се запознава по-късно, решава да покани в Бургас хитовата постановка „Ножица – трепач“ на Театър „Българска армия“. Тогава Маруся се включва в организацията. „Билетите за пиесата се продадоха за 10 дни, почти половин месец преди датата на представлението“, разказва бургазлийката. Този успех я мотивира да създаде фирма и да започне да се занимава официално с организирането на представления.
„В началото не гледах на това занимание много сериозно. Може би защото две години и половина съчетавах две работи – бях управител на франчайз магазин на наш мобилен оператор и паралелно с това се занимавах с организирането на постановки. В един момент се разочаровах от работата си с оператора и много лесно взех решението да се отдам изцяло на театъра“, разказва чаровната дама, която сега е управител на „Арт Ателие“.
Но и в новата „професия“ не всичко е гладко за Маруся. Бургаската публика е театрална, но риск залата да остане наполовина празна за някое представление винаги има.
„Лесно е, когато поканя хитова постановка. Смело мога да заявя,че аз съм единственият организатор в страната, който обикаля и гледа предварително пиесите, които кани. За мен това е много важно и голяма част от публиката го знае и ми се доверява. Така че, когато си свърша работата добре, театърът е доволен и аз съм доволна“, споделя Маруся.
По думите й тайната на успеха в тази работа е да общуваш нонстоп с публиката, да познаваш вкуса на хората, манталитета на зрителите. „Бургаската публика е много театрална, но трябва да внимаваш какво й предлагаш. Научих се да се вслушвам в мнението на хората. Обикновено отделям по няколко часа на ден и стоя на касата, където се продават билетите. Интересно ми е да си общувам с хората, които си купуват билети“, разкрива Маруся Русева.
И допълва, че зрителите предпочитат да гледат комедии. „Трагедиите и драмите не са за предпочитане. Може би всеки иска да избяга за малко от битовизмите, които ни заобикалят. Има и изключения, разбира се. „Железният светилник“ например е абсолютен феномен. Девет пъти на бургаска сцена и винаги пред пълна зала“, казва още тя.
*Ако и вие искате да благодарите на някого - пишете ни на mediator.bs@gmail.com или чрез платформата "Вашият сигнал до Флагман.бг"