Ако не си приземен като човек, не ставаш за летец, небето не прощава грешки

- Г-н Иванов, на 10 април 2019 г. България ще посрещне космическия елит на Европа за 40 години от полета, който вписа нашата държава като шеста в света със свой пилот в открития космос. Четири десетилетия по-късно, достатъчно дълъг период от време, имаме право да попитаме каква е равносметката: Оправдана ли беше мисията ви и има ли момент от тези драматични 1 денонощие, 20 часа и 34 минути, за който никога досега не сте споменавали?

- Това, че ще се отбележи 40 години от първия български космически полет е повод да си спомним и за плеядата гениални български учени и специалисти , които създадоха научната програма, както и космическите прибори и системи за осъществяването на повече от 25 научни изследвания и експерименти в космоса. Надявам се тази информация да достигне и до младото поколение, което много малко знае за това. Повече млади хора да потърсят информация за събитието. Аз сбъднах най-голямата си човешка мечта. Искате равносметката: Полетът ни беше прекратен на 3 км от космическата станция, поради взрив в основния двигател, който служи за ориентация, сближаване до станцията, както и за завръщането към Земята. Завърнахме се с резервния двигател. Той също беше повреден и затова се спуснахме по балистична крива с претоварване, достигащо до 8-10 же. Моят колега Берталан Фаркаш от Унгария трябваше да лети в Космоса един месец след мен – по план, но полетя след една година, тъй като беше създаден нов двигател. До нашия полет бяха осъществени 32 космически полета и отказ на двигател не е имало. След създаването на новия и до сега корабите „Союз” летят без проблеми. Планираните експерименти бяха осъществени от следващите екипажи.

Първите космонавти на Европа идват  у нас за 40 г. от героичния полет на българина Георги Иванов

- Това, за което са единодушни съветските ви колеги и американските астронавти, е бил феноменът с поставения от вас световен рекорд по спокоен пулс в историята на пилотираните кораби. Бихте ли дали подробности в цифри и фактическа обстановка, защото досега неофициално се знае, че всъщност командирът на полета Николай Рукавишников не издържа напрежението и колабира.

- Много пъти съм отговарял, че моят командир не е припадал! Не знам защо упорито се налага този неверен слух. Скоро установих, че на пресконференция след полета той разказва, че сред нещастните възможни ситуации, които сме отработвали на  тренировки, има и такава: „Командирът е припаднал, как действа бординженерът?”Журналистите или са се заблудили в превода впоследствие, или просто са създали този мит. Двамата бяхме наясно какво предстои след отказа на главния двигател, резервният също беше с проблем, бяхме приели съдбата си. Що се отнася до пулса ми, вероятно е генетично обусловен и вследствие на едногодишната ни подготовка.

- Очаквате да пристигнат на 10 април първите космонавти на Чехия, Полша и Словакия, за които си оставате признат герой, допринесъл изключително много за развитието на космонавтиката. Какво ще е основното в обръщението ви на този форум?

- Институтът за космически изследвания и днес работи сериозно, въпреки обидно ниските заплати. Българска апаратура и днес лети на международната космическа станция, както и на космическите спътници до Марс. Работи и лабораторията за производство на космическа храна. Имаме сериозен научен потенциал, добри традиции, но държавата трябва да застане зад тях и да финансира сериозните научни проекти. Още повече, че вече сме членове на Европейската космическа асоциация. Ето такива въпроси ще поставя. Останалото е емоция и спомени.

- Утопично ли е вярването, че България ще има трети свой космонавт?

- Ако държавата е готова за това, което отговорих по-горе, тогава ще има и трети български космонавт. През 70-те години на миналия век бяхме трети в света, след СССР и САЩ, които произвеждахме храна за космонавти.

- Толкова години след този паметен за света 10 април, как протича животът на първия български космонавт – кое го радва, кое го натъжава?

- Възрастта ми вече е сериозна, но както обичам да се шегувам: Достатъчно е да съм на собствен ход и и да съм в обща кухня. Според ЕГН-то здравето ми е прилично. Не си представям живота без семейството -съпругата ми Лидия, децата, внуците. Не обичам светската суетня и затова ходя на хайлайф събития само ако е крайно наложително. Така съм устроен.

- Кое е най-голямото ви разочарование?

- Много образовани и млади хора напуснаха България. Почти няма световни научни институти, където да не работят българи. Много са и българите, които заминаха в чужбина, за да се заемат с унизителна работа, която да им осигурява по-добри доходи. Лошото е, че част от останалите тук, не желаят да работят. Нямаме перспективна икономика, която да върне едните и да мотивира другите. А  бедността, ровенето в кофите с боклук, ниските средни заплати и пенсии, допълнително е натъжава.

- Каква е Земята, когато я гледаш от Космоса? Годината бе 1979-та, когато е бумът на химическите производства и когато все още никой не заговорил за екология? Замърсена ли беше атмосферата?

- Това, което видях от космоса, трудно се преразказва, трябва да се види. Красива, но и много малка и уязвима изглежда нашата планета Земя. Около нея наистина имаше вече много боклук, в т.ч. и космически, за това се създаваше програма за неговото почистване. Още преди 40 години, когато летяхме над големите градове имаше смог. Сега вероятно е по-страшно.

- Заклевате ли се, че за две денонощия в безкрайния всемир не срещнахте същества, нито летателни апарати, за които може да се каже, че са от друга цивилизация на нашата вселена?

- Извънземни не съм видял, а и моите колеги не са споделяли, че са ги срещали. Това не означава, че сред милиардите звезди няма друг биологичен живот, непознат за нас, с по-висш разум от нашия.

- Какво носехте със себе си в кораба?  

-  Носех българския флаг, пръст от Шипка и Плиска, както и „История славянобългарская“.

- Вярващ човек ли сте?

- Всеки има свой бог и го носи в сърцето си.

- Помните ли каква беше детската ви мечта?

- Детската ми мечта беше да стана моряк. Когато трябваше да кандидатствам в Нахимовското училище във Варна обаче, то бе закрито. В Ловеч имаше фабрика за самолети, произвеждаха се българските самолети „ЛаЗ”. Всеки ден гледах как тези красиви бели птици се реят над града, пилотирани от страхотни асове. Летенето ми влезе в душата, в сърцето.

- Къде ви завари новината за полета на първия човек Юрий Гагарин през 1961 г.? 

- Когато излетя Гагарин, бях във втори курс във ВНВВУ „Георги Бенковски”. Неописуем възторг беше! В космоса летеше наш колега – военен пилот. Никой от нас обаче не дръзваше да каже, че българин би могъл да излети в открития космос преди 2000-та година. Никой не го мислеше за възможно. Това не ми пречеше да си мечтая.

- Помня ваше интервю отпреди повече от десетилетие, в което казвате, че за да си добър пилот, трябва да си приземен като човек. Какво означава това?

- Продължавам да мисля, че ако не си приземен човек - не можеш да бъдеш добър пилот, защото небето не прощава грешките.

- Има схващане при учени, занимаващи се с нетрадиционна медицина, че завъртането на 360 градуса е изключително вредно, защото размествало т.нар. асамблираща точка и човек се разболявал неизлечимо. Отричат напълно екстремни спортове като сърф и сноуборд. Вие, като човекът с голям стаж във въртенето, как мислите, прави ли са?

- Въртенето не уврежда човешкия организъм, убеден съм.Стига да имаш нормален вестибуларен  апарат можеш бързо да напреднеш в такива спортове, но и той може да се тренира, да се подобри.

- Смятате ли, че автоматичните космически изследвания на Луната са достатъчни за 100-процентовото й проучване и че е неоправдано да се финансират пилотирани мисии?И ако настъпи катаклизъм, при който на Земята ще се изчерпат запасите от въздух, храна и вода, има ли към този момент друга планета, която би могла да приюти човешката цивилизация в този й вид, за да оцелее?

- Русия и САЩ възстановиха лунните програми и това не е случайно.

- Кога ще стъпи човешки крак на Марс?

- Пред един възможен пилотиран космически полет до  Марс все още  има сериозни медико-биологични проблеми. Но аз се надявам, че в бъдещото десетилетие те ще бъдат решени.

- Ако се наложи, при форсмажорни обстоятелства, ще имате ли смелост да пилотирате съвременен космически кораб?

- Бих опитал, защо не. Ако се налага.

- Лети ли ви се, ген.-лейтенант Иванов?

- Разбира се. Убеден съм, че всеки колега ще ви отговори така. Това чувство е завинаги.