В Матрицата ли живеем? Тези няколко факта ще ви накарат да се замислите

На 31 март тази година се навършват 20 години от премиерата на култовия филм „Матрицата“ на братя Уашовски. Лентата представя историята на хакера Нео, който открива таен култ в мрежата за нещо, наречено „Матрицата“, когато бива открит от мистериозния Морфей и екипа му, които му предлагат избор – „Вземи червеното хапче и виж реалността на Матрицата, или вземи синьото хапче и продължи да живееш в блажено забвение“. Нео взима червеното и се събужда в един зловещ свят, в който хората са използвани за батерии от изкуствен интелект, а в мозъка им се прожектира виртуална реалност, наподобяваща свръхреалистична компютърна игра, пише Риз Върк в hackernoon.com

Когато филмът излиза, идеята определено спада в жанра на научната фантастика. Днес обаче „хипотезата за симулацията“ се дебатира активно от компютърни специалисти, философи, физици и т.н. Има две причини аргументът да се взима на сериозно. 

1.    Философският аргумент за симулацията, разкрит от Охсфордския професор Ник Бостръм.

2.    Симулацията под формата на видео игра, разкрита и поддържана активно от Елон Мъск

Но да се спрем на някои от основните аргументи, които поддръжниците на хипотезата за симулацията изтъкват в подкрепа на идеята.

Виртуална и разширена реалност

В наши дни всеки, който някога е пробвал игри от типа „виртуална реалност“, знае колко трудно е всъщност да се направи разлика между реалността и симулацията. Прекрасен е примерът с играта Ping Pong VR, в която играчът държи контролер и със специални очила вижда само и единствено това, което се случва в играта на тенис на маса. Потребителите понякога толкова много се потапят в това, което е пред очите им, че се опитват буквално да се подпрат на масата, въпреки че тя не съществува, а е прожектирана само пред очите им. 

С развитието на 3D технологиите, става съвсем ясно, че до няколко години е напълно възможно да имаме игри, които напълно наподобяват реалността. 

Пиксели, Куанта и Парадокса на Зенон

Като става въпрос за пиксели, възможно ли е и физическият свят, в който живеем, да е базиран на някаква малка елементарна частица, подобна на пиксели? Този въпрос става все по-уместен с разширението на познанията ни по физика. Парадоксът на Зенон в случая е важна аналогия. Ако Ахил и обикновена костенурка се състезават, а всеки път, когато костенурката изминава определено разстояние, Ахил трябва да изминава половината от него, то той никога няма да може да я достигне.

Под този парадокс е въпросът дали пространството е квантизирано (тоест разграфено на определени минимални разстояния, като решетка, която не може да бъде нарушена). Ако пространството е безкрайно, като например числата (между 1 и 2 има безкрайно много други числа, като 1.1, 1.2, 1.3, 1,4 и 1,41 и т.н.), то тогава как бихме могли изобщо да докоснем нещо?

Константата на Планк

Днес всички физици подкрепят идеята за Константата на Планк – най-малкият размер пространство, който може да бъде измерен. Още повече, че всичко, което си представяме като солиден обект, на практика е 99% празно пространство, ако погледнем вътре в атома. 
Свързан въпрос е и дали всъщност времето е квантизирано – дали има най-малка константна частица от времето? Оказва се, че най-вероятно и такава има – времето, за което светлината изминава 1 Планк. А всичко това дотук наподобява жестоко начина, по който компютрите на 21 век работят.

Разпада на вероятната вълна и квантова неопределеност

Една от най-интересни идеи в квантовата физика е матрицата на неопределеността. Казано с други думи – защо елементарни частици по-малки от атома се държат едновременно като частици и като вълна, а единственият реализатор на едно от двете състояния е наблюдателят. Това е доказвано многократно още от 40-те години на миналия век с експеримента на двете резки. „Считам, че съзнанието е основното, а материята е нейна производна“, казва Макс Планк.

И тук, хипотезата за симулацията дава един много добър отговор на проблема. Видео игрите в наши дни могат да предоставят такава детайлоност само защото компютрите се фокусират единствено върху това, което играчът пряко наблюдава. Останалото остава като прости рамки от триизмерни обекти. Де факто така е и в реалността. Без да се обръщате назад и без да докосвате с пръсти това, което от зад вас, бихте ли могли обективно да докажете на трети човек, че то съществува? Отговорът на този въпрос е повече от мистерия.

Заключение

Заедно със статистическите данни, които подкрепят хипотезата за симулацията и развитието в графиката на видео игрите, има и друг фактор, който оказва влияние за това, че много учени днес започват да задават въпроси по темата. Физици и биолози все по-често започват да забелязват, че под физическите обекти, които наблюдаваме, вселената всъщност е предимно изградена от информация. 

Известния физик Джон Уийлър написа в биографията си “it from bit” – казано иначе не материята, а битовете (най-малкият измерим размер пространство или енергия) са в основата на вселената. 

И докато все още не сме в състояние да създадем симулация, грандиозна колкото тази в „Матрицата“, то технологиите със сигурност се движат скоростно в тази посока. А успеем ли да създадем виртуална реалност, то каква е гаранцията, че и ние не живеем в такава, създадена от някои много преди нас?

Превод: Георги РУСЧЕВ