Има ли бюрокрация у нас и как за невинна услуга те размотават седмици наред

Имам семеен парцел във Вeтрен, който след развода Районният съд в Бургас присъди на мен и аз станах горд едноличен събственик.

На излизане адвокатът ми подхвърли, че това трябва да се отбележи в Службата по вписванията, настанена в обновената сграда на Стария съд.

Не знам защо реших, че това ще бъде една бърза и много лесна процедура, траеща десетина минути – отивам с лична карта, служителката влиза през компютъра си в обща база данни, вижда съдебното решение, вписва го и ми пожелава приятен ден.

Действиетелността обаче се оказа друга.

Първият ден пристигнах в Службата по вписванията към 15,30 часа, но ми обясниха, че приемат заявления само до 15 часа, така че съм закъснял и да заповядам утре.

На втория ден  дойдох в 14 часа. Тогава ми казаха, че пак няма да приемат заявлението ми, защото преди това трябвало да мина през дежурния съдия по вписванията, който обаче работел до 12 часа. Т.е. да заповядам утре, както ме посъветваха и вчера.

На третия ден отидох в 10 часа. Вратата на съдията беше заключена, но от съседната стая ме успокоиха, че той ще дойде и да го почакам.

И той все пак дойде. Обясни ми, че само с три идвания нещата няма как да се случат, защото трябва да събера  няколко вида документи - 3 копия – вярно с оригинала – от решението на съда за развода, заявление за вписване, данъчна оценка на имота и бележка за платена такса. Ако нямам дебитна или кредитна карта, да се наредя пред банковото гише отсреща, за да може банката от своя страна също да ме одере с някой и друг лев.

На четвъртия ден отидох в Районния съд, за да си извадя въпросните  копия от решението за развода. Не чаках на опашка – само ме разходиха по един дълъг коридор до някаква стая, където трябваше да платя 15 лева – по 5 лева за всяко копие, и ми казаха, че след три дни документите ще са готови.

На петия ден отидох в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама”, която се намира срещу бившето кино “Родина”, за да си извадя следващия документ - данъчна оценка на имота. Почаках доста на една опашка, докато ми обяснят какви документи да приготвя - искане за издаване на удостоверението, копие от нотариалния акт и копие от скицата на имота.

Приготвих документите и отново се наредих на дългата опашката. Когато най-после ми дойде реда, една жена любезно ми обясни, че трябва да си извадя нова скица, защото на тази й изтекъл срока.

На шестия ден отидох в Службата по геодезия, картография и кадастър в Бургас в сградата на бившата проектантска. Там организацията е добра - теглят се номера, с които следиш кога ще ти дойде реда и ако работят всички гишета, а не само 2-3, нещата ще са направо перфектни. След като почаках към четиридесет минути, един любезен служител ми обясни, че само с лична карта няма как да подам молба за скица, а трябва да си нося и нотариалния акт, за да удостоверя, че съм заинтересовано лице. “Но вие имате компютри, интернет, електронни регистри, не можете ли да проверите, без да ме разкарвате излишно”, попитах аз, на което мъжът ми отговори със снизходителна усмивка.

На седмия ден си взех трите копия от Районния съд с решението за развода. Ако трябва да съм точен, бяха ми изкарали само едно, но след като се възмутих ми изкараха още две. Не се наложи да чакам много, само двайсетина минути.

На осмия ден пак отидох в Службата по геодезия, картография и кадастър, но вече с нотариален акт. Този път нямаше много хора и чаках само 20 минути.  Обясниха ми, че имат бърза поръчка за 50 лева, която става за три дни, и бавна - за 25 лв., която става за седмица. Не ми се даваха още излишни пари и избрах бавната.

От десетия до седемнайстия ден чаках да ми изготвят скицата.

На осемнайстия ден получих скицата на имота и веднага отидох в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” за данъчната оценка. Този път приеха документите и ме попитаха за кога ми трябва удостоверението. Ако платите 6 лева, ще стане за 14 дни, 12 лева – за три дни и 18 лева – за 24 часа. Бях решил да пестя, затова платих само 6 лева.

От осемнайстия до трийсет и втория ден чаках да ми излезе данъчната оценка.

На трийсет и третия ден пристигнах в Службата по вписванията с гордо вдигната глава – носех 3 копия – вярно с оригинала - от решението на съда, данъчна оценка на имота и Заявление за вписване, което попълних само благодарение на това, че не съм от 70-те процента дебили, защото то е доста сложно и се изисква интелектуална мощ да го осмислиш. Поставих всичко на бюрото на съдията. Оставаше само той да определи каква такса да платя и да внеса документите в Службата по вписванията. Той ги прегледа и каза:
- Не виждам да сте приложили скица на имота.  
Усетих, че ме полазват тръпки.
- Вие не ми казахте, че трябва и скица. Извадих една, но тя отиде за данъчната оценка - възразих плахо.
- Не може да не съм ви казал -  отсече съдията.

След като поспорихме няколко минути на тази тема, той предложи да прескоча отново до Службата по геодезия, картография и кадастър и да си изкарам нова скица.

Нямах друг избор.
Трийсет и четвъртият и трийсет и петият ден бяха събота и неделя.

На трийсет и шестият ден се сдобих с още една скица на имота и най-после успях да събера всички документи и да ги депозирам. Платих си таксата, дадоха ми изходящ номер и ми обясниха, че утре след обяд ще си получа бележката.

На трийсет и шестия ден стаята за получаване на готвите документи беше заключена. Бях вече сломен, за да се нервирам, но след около пет минути служителката дойде. “Не бързайте да влизате, трябва преди това да отида до тоалетната”, предупреди ме тя.

Мислех да я последвам, но не, за да се облекча, а да повърна в мивката от гадната бюрокрация. Все пак след още пет минути получих заветния документ.

Прибрах се вкъщи и реших да опиша ходенето си по мъките. Отначало не знаех каква точно трябва да е поуката. Ако трябва да перифразирам една мисъл, ще кажа: бюрокрацията е втората най-древна "професия" в света. И много прилича на първата.