Завинаги на 27: Джими Хендрикс, виртуозът на китарата

Музиката е велико нещо, способно да събира хора с различни възгледи за живота, от различни  култури и религии, от двата края на света.

Щом стане дума за музика, нито границите, нито езиковите бариери имат значение. Музиката говори на един език за всички, които имат способността да я оценят.

Джими Хендрикс е един от тези хора, които умеят да обединяват общността, заличавайки всички сетива освен слуха.

Джими се ражда на 27 ноември 1942 година в Сиатъл, щата Вашингтон с името Джони Алън Хендрикс. Когато е на 3, баща му решава да го прекръсти в чест на починалия му брат като Джеймс Маршал Хендрикс.

Малкият Джими расте в условия на бедност и пренебрежение, а самият той е много чувсвтително дете. В семейството му не липсват проблеми и когато той е на 9 родителите му се развеждат.

Седем години по-късно умира майка му и единствената опора в живота на Джими остава баба му по майчина линия, към която той е много привързан. Баба му е индианка от племето чероки и го възпитава в уважение към предците.

Първият музикален инструмент, подарък на Хендрикс, е укулеле, а по-късно получава от баща си акустична китара за 5 долара. Същата година единствената слаба оценка на Джими в училище е именно по музика.

Налага се Джими да постъпи в армията, в 101-ва въздушнодесантна дивизия като парашутист, за да избегне присъда за шофиране на крадена кола. На 26-ия си скок с парашут си чупи глезена и се уволнява по здравословни причини.

Три години след уволнението на Хендрикс от армията започва големият военен набор за Виетнамската война.

Джими се мести в Нашвил, където свири в местни банди. През този период той е бил поддържащ музикант на изпълнители като Би Би Кинг, Литъл Ричард и Къртис Найт.

В средата на 60-те години на 20-ти век Джими започва да добива популярност в музикалните среди. Чаз Чандлър, китарист на групата Animals, се впечатлява от таланта на Хендрикс и го отвежда в Англия, където му урежда среща с продуцента Майкъл Джефри.

Джими подписва договор и създава групата The Jimi Hendrix Experience заедно с китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.

Още с първите си прояви в Лондон Хендрикс става любимец на британската публика, а най-големите продуценти в индустрията също му хвърлят око. Той си спечелва уважението на Ерик Клептън, с когото си стават много близки приятели, Джеф Бек, както и на членовете на The Beatles и The Who.

Заедно с приятелката си Кати Ечингам си наемат квартира в Лондон на същата улица, на която през 18-ти век е живял композиторът Георг Фридрих Хендел.

Това, което Джими винаги се стреми, е да бъде различен. Той смесва музикалните стилове и експериментира, а неговата китара е собствената му лаборатория, пише vesti.bg

На сцената не е по-различно. Там Хендрикс винаги прави незабравимо шоу, което понякога обаче му носи неприятности. След един концерт в лондонския театър „Астория” музикантът постъпва в болница, след като запалва китарата си на сцената.

В Америка необичайните изпълнения на Хендрикс не са приемани с много топли чувства, докато в Англия свиренето със зъби, свиренето зад гърба, чупенето и паленето на китарата продължавали да му носят слава.

Не липсват и разпри между членовете на групата. Джими има много лични спорове с китариста Ноел Рединг, а засилващата се зависимост към наркотиците го прави още по-раздразнителен.

На 4 януари 1968 г. той е арестуван в Стокхолм, след като в изблик на пиянски гняв разбива хотелската си стая.

Джими е перфекционист и винаги държи на дисциплината и доброто изпълнение на проектите. Зависимостта към наркотиците обаче го прави все по-разсеян и несериозен.

През 1969 г. групата се разделя, защото експерименталните идеи на Хендрикс вече не понасят на неговите колеги. На 3 май същата година китаристът е арестуван на летището в Торонто, тъй като в багажа му е открит хероин. Той е освободен в замяна на 10 хиляди долара гаранция.

Поведението на Джими става все по-нетърпимо заради прекомерната употреба на наркотични вещества. Той прави неприлични изяви по концертите си и разваля отношенията си с много приятели от бранша.

Хендрикс започва да прекарва повече време в американското си студио, а последната му изява пред публика е на 6 септември 1970 г. в Германия, където е освиркан от публиката.

На 18 септември 1970 г. Хендрикс е открит мъртъв в апартамент на хотел Samarkand в Лондон. Джими прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира.

След извършена аутопсия се установява, че музикантът се е задушил, след като се е задавил със собственото си повръщано, докато е бил под въздействието на барбитурати.

По-късно Данеман споделя, че Хендрикс е взел 9 от нейните приспивателни, което е 18 пъти над препоръчителната доза. Към момента на пристигането на полицията и медицинските власти Джими е бил мъртъв, външната врата на апартамента – широко отворена, а самият апартамент – празен.

Германката се самоубива през 1996 година след обявяването на ново разследване за смъртта на китариста и последвали обвинения срещу нея.

Джими е великан. Той е иноватор, вдъхновяващ музикант и човек с оригиналните си идеи. Хендрикс е неимоверен талант, погубен от един от най-лошите пороци на нашето време – наркотиците.