Защо българите мразят все повече циганите, мигрантите и хомосексуалните

Партиите у нас все повече се водят от настроенията на хората, вместо те самите да лидират гражданите. Около това мнение се обединиха участници в кръгла маса в Народното събрание на тема „Има ли криза на европейските ценности?“

Форумът бе открит от председателя на парламента Цвета Караянчева и в него участваха депутати, университетски учени и анализатори.

Бяха представени социологически проучвания от 2008 и 2018 г. и бе направено сравнение в промяната на нагласите.

За България бе отчетен положителен тренд – все повече хора казват, че сами могат да се грижат за благосъстоянието си, както и че подкрепят демокрацията.

Като негатив обаче беше посочен ръстът на ксенофобията и хомофобията.

Според политолога и преподавател в Софийския университет Даниел Смилов партиите са изоставили просветителската си функция и това засяга вече не само националпопулистките формации, но и „сърцевината на партийната система“.

„Има място за осмисляне на образователна – формираща общественото мнение, функция на партията и отговорността, която тя поема не просто да отразява някакви нагласи, но наистина да застава с убеждението си и да повежда хората там, където те в момента не са“, коментира Смилов.

„И аз ще ви дам само няколко примера да илюстрирам накъде партиите са повели общественото мнение в България през последните 10 години. Проф. Гарнизов спомена някои от тези данни, но да речем: 2008 г. ако питате хората – имате ли нещо против цигани да са ви съседи, 48,3% отговарят „да“, 47% отговарят „не“.“

Т.е. горе-долу поравно.

„2018 г. - 60% отговарят „имаме нещо против“, 30,2% отговарят „нямаме“. Ето ви тука ясно движение на общественото мнение в някаква посока.

Същото – по отношение на хомофобията. „Имате ли нещо против хомосексуални да са ви съседи“ – 2008 г. 42% нямат нищо против, 51% - имат. 2018 г. - 57% имат нещо против, 33,4% - нямат“, посочи политологът.

Даниел Смилов коментира: „Истината я знаем – просто появиха се говорители на този тип ценности. Медиите заедно с политическите партии почнаха да бълват такъв тип нагласи и партиите поведоха обществото и го заведоха от 2008 г. - видяхте 2018 г. къде е то. Това е огромната отговорност на политиците и на политическите партии във формирането на общественото мнение. И всъщност част от този популистки момент, който имаме в момента, е партиите да се крият зад тези нагласи някак си и да казват „не, не, ние всъщност не сме виновни, ние просто ги отразяваме и не правим нищо по същество“. Няма такова нещо! Имат отговорност, както партиите, така и медиите, така и публични говорители като нас в по-малка степен.“

Преподавателят-философ и културолог Димитър Вацов се съгласи, че партиите и медиите носят своята отговорност за тези „стряскащи данни в ръста на ксенофобията и хомофобията в това европейско изследване“.

Вацов посочи, че има и положителни тенденции във възприятията на българите по отношение на личното благополучие и демокрацията.

Стряскали обаче данните за ръста на омразата към циганите и хомосексуалните.

Освен това българите мразели повече мигрантите, отколкото чужденците, което било показателно.

„Зад тази омраза стои изцяло една медийна атака. Става дума за течащата вече пет години в България, тя тече от края на 2013 г. тази атака – ние сме изследвали по други линии – атака срещу, така да се каже, основите на либерално-демократичния ред; атака, която е националпопулистка, която беше събудена в Европа от финансовата криза 2008 – 2009 г.; беше тежко усилена от Руската федерация – официалните медии, след Крим 2013 г., и тогава и дойде в България впрочем“, каза Димитър Вацов.

Според него обаче трябва да се каже, че общественото мнение не е така разцепено, както го показват данните при „фронтални въпроси“ от рода на „искате ли за съседи цигани, хомосексуални или мигранти“.

Ако хората бъдат попитани по друг начин, като например – „виждаш ли проблем с хомосексуалните или с мигрантите“ и това го спуснеш в списък с други проблеми, този казус отивал чак на 15-20-о място.

„3-4% се сещат, че има изобщо такова нещо, за разлика от момента, в който ги попиташ фронтално „мразите ли мигрантите“ - „мразим ги, разбира се, защото всеки ден ни дуднат за мигрантите по медиите“. Така че обществените нагласи не са така тежко преобърнати. Всеки, който си въобразява, че с ксенофобска риторика може да преобърне, да речем, продемократичния или европейския курс, както на българското общество, така и на повечето европейски общества в момента, ще претърпи политически крах. Така както търпят крах привържениците на Брекзит“, посочи Вацов.

Показателно било, че на Запад, а и у нас анти-ЕС риториката се използвала все по-малко, включително и в медиите.

Така че нека нашите националпопулисти да помислят върху това, заключи Димитър Вацов.

Коментар направи и парламентарният водач на ГЕРБ Цветан Цветанов. Според него е притеснително, че системни партии са влезли в националпопулистката риторика.

Без да посочва БСП, Цветанов даде за пример Истанбулската конвенция, но и той побърза да уточни „не, няма да я защитавам“...

Според Цветан Цветанов разговорът върху конвенцията се е базирал на фалшива новина и това е блокирало нормалната дискусия.

Топдепутатът от ГЕРБ обясни, че хората не биха искали да имат за съседи не само цигани, но и наркомани.

Според него трябва да се работи за реалната интреграция на тези хора, като основно това може да стане чрез образование и повече позитивни новини.