Оскари 2019г.: На пиедестал са гейове, лесбийки и малцинства, а белият човек е враг на демокрацията

Церемонията за Оскарите на 2019 г. – най-значимата и авторитетна професионална филмова награда в САЩ, която за пръв път от 30 години през 2019 г. се оказа без водещ - по причина, че не се намери достатъчно смел мераклия, доказа за пореден път, че крайно либералните политики са внедрени дори там, където винаги сме се надявали да получим забавление или повод за дълбок размисъл – в киното. Всички награди тази година са връчени на режисьори, музиканти, продуценти и актьори, представляващи либералната идея. И по тази причина въобще не би трябвало да е изненада, че 91-вото издание на церемонията се оказа с толкова нисък рейтинг.

Вече е ясно, че Западът се е превърнал в  добре смазана нео-социалистическа машина, проповядваща схващанията  на една ненормална върхушка. Целта е пълна глобализация – процес, който да заличи съществуващите държави, независимата им външна и вътрешна политика, сувернитета, народните ценности, традиции и обичаи и да ги превърне в извадени от калъп слуги, водени от всемогъщото и всеразбиращо световно правителство. 

А Холивуд – някогашният големец в киноиндустрията, люлка на  най-добрите кинотворци в човешката история, днес е смърдящо отражение на  политика, която върви бавно към своя край. Захабен инструмент на върхушката, който в очите на мислещите, вече е нищо повече от едно покварено място, управлявано от нечисти и антихуманни по своята същност политически интереси.

Да погледнем по-задълбочено към Оскарите.

Най-добър актьор: Рами Малек за участието му в „Бохемска рапсодия“

Актьорът е роден през 1981 г. в семейство на емигранти от Египет. Той печели приза за превъплъщението във Фреди Меркюри във филма „Бохемска рапсодия“ – лента, която на няколко пъти стана известна с умишленото изопачаване на истинската история на певеца, който пък е меко казано скандален и играе ключова роля в „мисията“ на лявото – той е гей, понякога слага женски дрехи, но твърди, че е стрейт (хетеросексуален) и умира от СПИН, в крайна сметка. Факт е, че притежава неоспорими гласови данни и харизма, но и други певци имат същите. Относно самият Малек – актьорът придоби световна слава с участието си в един от най-добрите сериали през последното десетилетие „Mr. Robot”, който иронично е в противоположния политически спектър

. 

Най-добра актриса: Оливия Колман за участието й във „Фаворитът“

Докато самата актьорска игра на 45-годишната британка въобще не е за подценяване, то контекстът на филма и времето, в което е направен са критични. Лентата проследява част от живота на болнавата кралица Анна по време на войната между Британия и Франция през 1708 г. Биографичната черна комедия завършва с лесбийски романс между Анна и протежето й Сара – дюк на Марлборо. От всички биографични филми, които е можело да се направят и които могат да спечелят оскари със същите актьори, е избран сценарий за такъв, който проследява лесбийските интимности и по този начин ги нормализира.

Най-добър поддържащ актьор: Махарсхала Али за участието му в „Зелена книга“

И тук наградата се дава на актьор от т.нар. мацинства. Махарсхала Али е негър мюсюлманин и печели втория си Оскар за 2 години. В контекста на масовото мнение, че Ислямът не е религията на мира, за каквато я представят либералите, неговият успех в известна степен се крепи върху опровергаването на същото това мнение. Самият филм, който пак е биографичен, представя историята на Дон – хомосексуален джаз музикант през 50-те и 60-те години, и неговият бодигард Франк, който го подкрепя и защитава. До тук, както се вижда, няма никаква пропаганда.Всъщност целият филм е огромна пропаганда  - тъмнокожите масово управляват и са подчинили белите, които са техни шофьори или охранители.

Най-добра поддържаща актриса: Реджина Коул за ролята й в „Ако ул. „Бийл“ можеше да говори“

„Ако ул. „Бийл“ можеше да говори“ е стриктно черен филм, като в него играят само актьори от т.нар. „афро-американци“. Влюбена черна двойка не може да намери апартамент в Ню Йорк, защото хазяите не отдават жилищата си на черни. Единственият, който все пак се съгласява да ги приюти е... евреин, за когото „няма значение от какъв цвят е любовта“. Цялата лента представя препятствията на двойката и неправилния арест на главния герой Фони, обвинен в изнасилване, което не е извършил. Тук, разбира се, идеята е афро-американците да бъдат представени в светлина, която е в контра на това, което статистиката показва. Казано с други думи – да разбием стереотипа за обичайния черен престъпник.

Най-добър анимиран филм: „Спайдърмен: В спайдър-вселената“.

Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че в този филм героят спайдърмен е черен? Нищо повече няма да коментираме.

...

Но да спрем с разбивките

Най-добър за тази година е вече споменатия „Зелена книга“, няколко награди получи „Черната пантера“ – първият филм за супергерои, който печели „престижния“ Оскар и който неизненадващо разказва историята на... черен мъж, крал на несъществуваща държава, който се бори със злото, представлявано от.. бели мъже. 

„Бохемска рапсодия“ печели и в няколко други категории. 

BlacKkKlansman – историята на черен полицай, който инфилтрира Ку Клукс Клан с помощта на евреин, също печели Оскар. 

“Кожа“ на еврейския сценарист и режисьор Гай Натив, в  който става въпрос за скинар, отказал се от расовата омраза. Оскар. 

Най-добър документален филм – „Period. End of sentence.” (игра на думи с period = „точка“, което означава и женски менструален цикъл). Филмът се бори със „социалните стигми“ в Индия, касаещи отвращенито към жена, която е в цикъл.  Оскар.

Няма какво повече да се каже.

За да спечелиш Оскар излиза, че са нужни три или комбинация от поне два от изброените критерия: 1) да не си бял; 2) да не представяш "многообразието" в лоша светлина; 3) по възможност филмът да е за гейове,лесбийки и да разчупва „стереотипи“.
На практика актьорската игра не е толкова важна - нито начинът, по който е сниман даден филм, нито сценарият, нито режисурата. Важна е оценката на критиците, а те - в мнозинството си (за да не казваме изцяло), са либерали. 

Оскарите са изпълнени с предразсъдъци и са по-расистки, отколкото са били преди половин век. Расизъм към белите, срещу цивилизацията и всичко, за което са ни възпитавали като ценност. А мисията на филмовата индустрия в САЩ е повече от ясна - белият човек е враг на демокрацията и дявол, който руши „приятелството“ и „разбирателството“ между религии, народи, култури, етноси, полове и т.н. измишльотини.