Телевизията през соца – пропагандното оръжие на Партията
Според речника на българския език дефиницията на думата „телевизия“ е „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“.
Това, обаче, далеч не обобщава цялостното значение на тази дума, защото телевизията се е превърнала в един от символите за напредъка на нашаа цивилизация – само за половин век този начин на разпространяване на информация претърпява сериозни метаморфози, от примитивното черно-бяло излъчване до днешната кристално ясна картина.
В Народна Република България тази технология също се развива с бързи темпове – БНТ започва да излъчва на 1.11.1959 г. , а само 7 години по-късно, 60% от територията на страна ни е покрита с телевизионен сигнал.
Историята на телевизията в България започва със създаването на екип от учени от Машинно – електротехническия институт (днес Технически университет) в София, начело с проф. Саздо Иванов. През 1951 те започват експерименти за създаването на телевизия в страната, но първите успешни опити идват през 1953, когато за пръв път е осъществена качествена телевизионна връзка – снимка на проф. Ангел Балевски бива предадена чрез кабел от стая до съседна стая. В следващите няколко години развитието на тази технология претърпява значителен прогрес благодарение на труда на подобни телевизионни пионери и така логично се стига до 1959 година, когато Българската телевизия излъчва пряко манифестацията по случай 7 ноември (това е първото й излъчване, а официално е открита на 26.12.1959). В началото лукс, достъпен единствено до ограничен кръг от хора, през 60-те години излъчването на телевизия става все по-масово, благодарение на изграждането на телевизионни кули, както и на създаването на завода „Климент Ворошилов“, където започва производството на българските телевизори „Опера“. Постепенно тази технология навлиза все повече и повече в живота на българина, а ролята й като средство за масова информация нараства значително. БКП контролира изключително строго достъпа до информация, като влияе пряко върху съдържанието и естеството на новините, предавани и по радиото, и по вестниците. Поради тази причина не е изненада, че когато значението на телевизията като осведомително средство нараства, паралелно с него нараства и ангажираността на държавата с тази нова медия, както и ролята на тази медия като идеологически и „възпитателен“ инструмент. Цялата програма бива изготвена по нуждите и пряко подчинена на идеологиите на тогавашната власт. Интересно е да се проследи как политическата ни номенклатура е използвала телевизията, отначало, за да пропагандира своите идеи, а впоследствие, за да прикрива трагедии, престъпления и бедствия. Новинарските емисии, които гледаме в момента, нямат нищо общо с новинарските емисии от социалистическа България. Тогавашните „информационни бюлетини“ не започват с гръмки политически или международни събития, а с далеч по-„съществени“ новини – как върви жътвата в България, колко тона въглища са добити през последната седмица в мина „Бобов дол“, как върви гроздоберът по мелнишко и т.н. Често на малкия екран се появяват образи на работници, кооператори, строители и герои на социалистическия труд. Проблемите, престъпността и дори бедствията обаче се крият от народа. Новините, които излъчва телевизията са единствено и само положителни, а отрицателните са за „загниващия“ капитализъм в САЩ и на Запад. Постепенно се създава усещане за грандиозни постижения, прогрес и светло бъдеще. Друг пример за влиянието на властта над телевизията са социалистическите сериали, най-известен от които е култовият „На всеки километър“. Той се превръща в абсолютен хит сред всички българи, а всяко дете мечтае да бъде майор Деянов, Митко Бомбата или Войводата и да се бори срещу нацистки подводници и диверсанти, врагове на новия строй в България. Продукцията и до днес остава една от любимите на няколко поколение българи.Почти 20 години по-късно подобен зрителски фурор ще предизвика първата сапунка излъчена у нас „Робинята Изаура“. В историята на българската телевизията не липсват интересни и до голяма степен абсурдни случки. Например, през 1980 година се провежда Олимпиада в Москва, където едно от българските участия е волейболен мач между нашата страна и Южна Корея. Ситуацията е изключително деликатна, тъй като Южна Корея не е призната за независима държава от България. Тогава от Партията спускат нареждане към режисьора да показва картина само и единствено от нашето поле, а към коментатора – да не споменава името на съперника ни. Въпросният коментатор, Никола Йотов, се противопоставя на тази идея с мотива, че цяла България ще му се смее, но от властта му отговарят недвусмислено – по-добре да му се смеят, отколкото от утре да е бивш коментатор. Изпаднал в доста неприятно положение, цял мач Никола Йотов използва изразите „Съперникът напада“ или „Противникът се защитава“. Друга ситуация, граничеща с абсурда, е трагедията на стадион „Хейзел“ през 1985, когато струпване на хора предизвиква смъртта на 39 души, а множество други са ранени. Тогава всички телевизии излъчват картина от стадиона, а българската и съветската стоят застинали с надпис „Очакваме включване“. Това далеч не е първият път, когато събитие, излъчвано на живо по целия свят, бива „забравено“ от българската телевизия. Фрапантен е случаят с кацането на американската мисия Аполо 11 на Луната, когато цял свят гледа пряка картина от това историческо събитие, а само една европейска телевизия освен съветската предава нещо друго – българската. И докато изброените по-горе случки са по-скоро „безобидните“ начини на употреба на телевизията като средство за пропаганда и възпитание, то с времето БНТ се превръща в един от най-силните инструменти на Партията за моделиране на обществото – такова, каквото трябва да бъде според комунистическата доктрина. Образът на образцовия гражданин е скромен, трудолюбив, вярващ в идеите на социализма, поставящ всеобщото благо над своето лично. „Западната масова култура“ е заклеймена за упадъчна, пошла и деструктивна, а всичко съветско е издигнато на пиедестал – успехите в индустрията, „правилната“ политика, както и постиженията на съветските космонавти. Както знаем, комунистическата идеология отрича религията и християнските празници Коледа и Великден не са били официално чествани, въпреки че хората са си ги отбелязвали по семейному. Тук отново тогавашната ни политическа класа блясва с хитроумен и ловък прийом как да засенчи тези важни религиозни дати. Излъчвани изключително рядко, западните филми с известни актьори са предизвиквали истински фурор сред българи и неслучайно, когато БТ предавала подобен филм, масово хората се събирали пред малкия екран, за да го гледат. А може би съвсем „случайно“ в навечерието на Великден, когато по традиция трябва да отидеш и да запалиш свещичка в църквата, в телевизионната програма присъстват най-гледаните шоу програми, както и хитови филми като „Зоро“ от 1975 с Ален Делон. Целта е била хората да останат вкъщи и да предпочетат да гледат филм, отколкото да почетат християнския празник. Цензурата, разбира се, присъства до голяма степен в информационния поток. Така например принудителното изселване на 360 000 български турци от страната ни бива наречено от репортерите „Голямата екскурзия“. „Телевизия“ – „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“. Но с течение на времето, значението на тази „система“ нараства неимоверно много и тя се превръща в главен източник на информация за масовото население. Именно поради тази причина през втората половина на ХХ век тя е под строгия контрол на БКП, а съдържанието й бива силно цензурирано и филтрирано. Иначе казано, мощта на едно от най-използваните средства за масова информация си проличава най-силно в контекста на тоталитарната държава. Източник: www.bulgarianhistory.org; www.predavatel.com
дрогирани, алкохолици, хора без морал алчни за пари ,на влаcт защото си плащат добре на нискообразовани хора да ги изберат.
Простият човек като не знае и асимилира ,не се тревожи и живее по-дълго!
Поуката е -колкото по-прост -толкова по-щастлив.
Домуса купи Нова
Какви интереси има и в какво е ясно
Кого поддържа - също
А сега от теливизиония екран ни залева една истина от новините, та чак да си помислиш, че, не са минали 30 години откак бай Тошо дрънкаше глупости по разни форуми. Само дето сега глупустите се ръсят от бодигарда му. Егати развитието дето сме претърпяли.
Е не е съвсем така всъщност. Сега убийства, изнасилвания, кръв и порно могат да се гледат по 24 часа, без никаква цензура!
Телевизията в НРБ може да е била всякаква , но тогава НИКОГА в националния ефир не са били рекламирани финансови пирамиди !
И за тия които се правят , че не помнят - ТЪКМО в зората на иначе разкошната Ви демокрация , ТЪКМО БЪЛГАРСКАТА вече демократична телевизия рекламираше "Лайфчойс" и "Ийст уест интернешънъл холдинг груп " ! В резултат на това СТОТИЦИ ХИЛЯДИ Български зрители ИЗГОРЯХА с парите си , а иначе разкошния Ви демократичен съд ПУСНА на свобода фараона Иво Недялков , да си харчи на воля откраднатите от народа пари !
Голяма работа е т'ва демокрацията , да знаете !
P.S. За такова нещо , в НРБ осъждаха на смърт и разстрелваха ! И тъкмо затова , таквиз индивиди тогава НЕ вирееха !!!
Поздрави от екипа на психиатричното заведение !!!!
Изследванията продължават. Очакваме да ни изпратите и други подобни екземпляри. Ще има и награди.
И ако щете вярвайте - Социализма тук няма нищо общо !
В статията са пропуснали една много важна особеност на телевизията през скапания СОЦ - петъците. Другарите комунистически престъпници бяха определили петъчния ден за предаване на руска телевизия, която беше още по-тъпа от нашенската. И така петъците станаха дни за разходка в градската (или морската) градина. Това бе част от замисления от комунистите план за постепенно порусначване на българите и асимилирането им от Русия. Други проявления на този план бяха задължителното изучаване на руски език още от четвърти клас и т.нар. "руски" книжарници. В тях, за разлика от нормалните - български книжарници, можеше да се закупят хубави и интересни книги - на луксозна хартия и смешно ниски (дотирани) цени, но разбира се, задължително на езина на господаря - руски. Имаше и два опита за присъединяването ни към Империята на злото, но това комунистите държаха в тайна от народа и не беше показвано по скапаната СОЦ телевизия. Само безброй ожънати ниви, милиони тонове изкопана руда и въглища, реки от мед и масло - казано накратко - "Работи Иванчо, чифликът е твой".
И така си продължаваше, докато един ден правешкият цървул каза по скапаната СОЦ телевизия - "КомунизЪмът е едно недоносче" и се оказа, че сме с двата крака в лайната. Всичката им е такава!
Толкова относно скапаната телевизия през скапания СОЦ.
Разликата е че можете да си дрънкате каквото искате , но никой няма желание да ви чуе, още по малко нещо да направи.
Но ако улучите някоя далавера с дрънкането си , при соца се ходеше на лагер, докато сега могат да ви пречукат докато разхождате кучето. Кое е било по добре преценете сами.
реклама и странно - нарочни паузи за реклама. Време е телевизиите да започнат да плащат на народа, а държавната телевизия да се приватизира.
