Европроект ще подобрява качеството на въздуха в шест големи общини, сред тях и Бургас
Европейската комисия обяви инвестиция в размер на 116,1 млн. евро в последно одобрените интегрирани проекти, които ще бъдат финансирани по програма LIFE за околната среда и действията в областта на климата, съобщиха от нейната пресслужба, пише bTV.
Замърсяването на въздуха от отопление и транспорт представлява значителен проблем в България.
Близо 90% от градското население е изложено на прекомерни нива на фини прахови частици (ФПЧ10) през 2016 г., което е значително над средното за Европейския съюз. Нивата на фини частици и бензоапирен също значително надвишават целевите стойности в много градове.
Проектът LIFE IP CLEAN AIR обединява шест големи общини, като изгражда капацитет за изпълнение на програми за качество на въздуха, както се изисква от Директивата относно качеството на атмосферния въздух и националното законодателство.
Например, проектът ще пилотира подмяната на замърсяващи системи за отопление на домакинствата и ще изготви национални препоръки за преминаване към алтернативни форми на отопление.
LIFE IP CLEAN AIR ще бъде катализатор за мобилизиране на структурно финансиране от ЕС и национални фондове на стойност около 1,4 млрд. евро общо.
Очаква се проектът да допринесе за качество на въздуха, което отговаря на законовите изисквания в общините София, Бургас, Велико Търново, Монтана, Русе и Стара Загора, в които живее една трета от населението на България.
Европейското финансиране ще подпомогне проекти и в Австрия, Чехия, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Италия, Португалия и Словения. Парите по програма LIFE ще мобилизират допълнителна подкрепа на стойност над 3,2 млрд. евро за 12 мащабни проекта в областта на околната среда и климата в десет държави членки с цел преход към нисковъглеродна кръгова икономика.
Избраните 12 проекта са с общ бюджет от 215,5 млн. евро, от които 116,1 млн. евро съфинансиране от ЕС.
Финансирането от ЕС ще мобилизира инвестиции, водещи до още 3,2 млрд. евро, тъй като държавите членки могат да използват и други източници на финансиране на ЕС, включително земеделски, регионални и структурни фондове, "Хоризонт 2020", национални фондове и инвестиции от частния сектор.