Д-р Владимир Сотиров: В българската психиатрична помощ нищо не се е променило от 50-60 години
Той разказа, че когато е бил въведен във въпросното отделение на Окръжния психодиспансер на Сточна гара, Центъра за психично здраве, той дори не е подозирал за съществуването на това отделение.
„То е един психиатричен затвор. (…) Журналистите не са били допуснати до него, разбрах това от сестрите, ръководството не ги е допуснало до най-зловещото отделение, което е и доста населено.
И аз попадайки там случайно, откривам аспект от реалността, за който не подозирах, и се почувствах измамен, от медиите, от ръководството на диспансера, от здравната администрация, от правителството, и реших, че ако не споделя тази истина, ще се превърна в съучастник”, допълни той.
По думите му, възможно е да бъдат успокоявани някакви възбудни състояния в такива условия.
"Под лечение това разбираме, даване на лекарства, които овладяват някакви тежки психомоторни възбуди. Но истинско лечение, което е насочено към промяна в отношението на самия страдащ към собственото му заболяване, т.е. той да постигне промяна в негативната си нагласа към болестта, е невъзможно да се случи в тези условия".
„Проблемът е, че хората нямат избор, и в Курило е така, и в другия център не са кой знае колко по-добри условията”.
Според д-р Сотиров изходът е гражданска активност.
„Напълно неочаквано за мен, нямах и най-бегла фантазия, че тези снимки могат да събудят толкова голяма вълна от съпричастност. Радвам се, че хората реагираха така, че застанаха зад тези несретници, болните, които пребивават там с месеци, понякога и години, и безусловно подкрепиха идеята за промяна”.
Аз не очаквах, не познавам нагласите в обществото, в моите представи те бяха негативни, очаквах да кажат – за луди толкова. Тези снимки мобилизираха общественото мнение в подкрепа на психичното здраве, обществото застана категорично зад психичното здраве.
Добави Коментар