Ето го първия Коледен подарък за бургазлии - разказът "Цезар", насладете му се
Представяме Ви един от разказите на Луи...
ЦЕЗАР
Помня пътувахме по работа. Бързахме, чакаше ни важен клиент в София. Бяхме с Теодор, той шофираше. Ставаше въпрос за много пари, двамата трябваше, просто бяхме длъжни да направим сделката. Неговият шеф много разчиташе на това. Когато пътуваш от морето към столицата тръгваш някъде към пет сутринта, за да можеш да си в работно време при господа началниците от София. Тъкмо се развиделяваше, когато го видяхме. Младо куче, явно улично, беше ударено от кола. Лошо. Аз изпсувах безпомощно, просто нямаше как да му помогнем. Нито имахме време да спрем, нито къде да го закараме. А животното очевидно си отиваше. Тедо обаче наби спирачки.
-Теодоре, ще закъснеем.
-Не мога да го оставя, ще умре.
-Не виждам какво можем да направим...
-Има решение.
И скочи от колата. Вдигна животното и го сложи на задната седалка. Като го погледнах ми призля. Кучето беше измършавяло и цялото изпотрошено. Само лежеше и ни гледаше с големите си влажни очи. И трепереше.
-Заминава си. - въздъхнах аз.
-Не е сигурно,-отговори ми моя спътник,-Тук наблизо са най-добрите ветеринари в държавата.
И сви от магистралата. Не знам дали сте чували за Тракийския университет. Ако кучето ви е имало проблеми сигурно сте. И ако от там не могат да ви помогнат, никой не може. Приеха ни сравнително много бързо. Докторът обаче поклати глава:
-Няма големи шансове да оцелее през нощта. Оставете го, ще направя всичко възможно.
И не ни взе пари. Скочихме в колата и отпрашихме с мръсна газ. Бяхме закъснели с над два часа. Голямата клечка от София така и не ни изчака. И изтървахме срещата. Като се прибрахме започнаха проблемите на Тедо. Като начало беше уволнен, за проваляне на сделката. Говорих с прекия му началник поне десет пъти, обяснявайки че аз съм виновен за закъснението. Не ми повярва. А тази работа наистина беше нужна на моя приятел. Той беше на квартира в нашия град и гледаше болната си майка, която беше станала наскоро вдовица. Жената живееше сама в съседно село и едва свързваше двата края. Тедо ходи няколко дни като ударен с мокър парцал. Направих каквото мога за да му помогна но в крайна сметка той се изнесе от града и ние изгубихме връзка. Беше ми болно за него. Беше направил нещо толкова хубаво, толкова чисто. Помогна на животно в беда. А в резултат изгуби прехраната си и постави под заплаха оцеляването на майка си. Понякога животът си прави дебелашки шеги с нас, мислех си. Теодор определено заслужаваше нещо много, много по-добро.
Знаете как е, колелото се върти, нови задачи изкачат, бързо забравяме старите преживявания, особено неприятните. Минаха години, животът беше добър към мен и семейството ми и аз напълно бях заличил тази случка от съзнанието си. До вчера. Като си разхождах кучето в парка пред мен спря елегантен господин със съпругата си. И без нищо да каже ме прегърна. Бутнах го аз, скарах се на кучето ми че не ме пази и чак тогава го познах. Теодор, същия като едно време с някои малки промени.
-Тедо, ти ли си? Как така не си качил и килограм? Само леко си посребрял, обаче ти ходи. Как си се барнал, много хубав костюм. Коя е тази манекенка с теб?
-Съпругата ми, запознайте се.
И от дума на дума се разбрахме да се видим същата вечер на ресторант, с жените. И там, в елитното заведение, научих цялата история.
След като избягал от града ни Тедо едва оцелял. Блъскал какви ли не работи за мизерни стотинки, делели пенсията на майка му. Бил е обзет от тотално отчаяние. Гледал е как горката жена гасне пред очите му.
Един хубав ден обаче стар клиент на бившата му фирма успял да го издири. Бил страшно недоволен от колегата, който заместил Тедо. А помнел моя приятел като добро и съвестно момче. И му предложил работа. Същата работа, която е вършел досега. Но без началник.
И така се почнало. Клиент по клиент, сделка след сделка, Теодор успял да си стъпи на краката. И да създаде своята малка империя.
-Знаеш ли,-каза ми той докато плащаше сметката, - Тогава и за момент не съжалих, че спрях за онова куче.
-Много гадно ми стана, като те освободиха.-отговорих му аз. -Не успях да ти помогна, някак си се почувствах и аз виновен за уволнението ти.
-Ако не ме бяха уволнили още щях да съм на квартира, и майка ми щеше да е мъртва, понеже пари за лекарства така и така нямаше.
-Така като го казваш... Явно в крайна сметка са се наредили нещата.
-Не съм ти казал всичко още. Помниш ли онзи ветеринарен доктор? От университета?
-Бегло.
-Като ме уволниха аз го бях забравил. Той мен- не. Обади ми се след около месец. Беше спасил Цезар.
-Ей сериозно ли? Кучето е живо?
-О, да, много си е жив даже. Помниш ли какви му бяха големи лапите?
-Е толкова много не помня.
-Цезар излезе кръстоска между овчарки. Огромен звяр, страшно предан.
-Е как няма да е предан, ти му спаси живота.
-Дадох го на мама да го гледа на село. На него му беше тясно в апартамента. Той много се привърза към нея. Все едно разбра колко е важна за мен. Пък и тя към него. Другарче, нали знаеш че живее сама.
-Страхотна история.
-И не свършва тук. Нали помниш че имаше набези на крадци по селата? Задигаха на бабите пенсиите? Имаше и пребити стари хора?
-Да не са нападнали майка ти?!
-Опитаха. Една нощ влезли в стаичката й. А Цезар е спял в краката й.
-И?
-Еми двама са били, и двамата не са успели да избягат. Когато полицията е дошла са имали разкъсни рани по целите тела. Той е стоял отгоре им докато тя не го е дръпнала. И после са ги прибрали.
-И двамата?
-И двамата. Сега лежат. Ако не беше той, тия изверги със сигурност щяха да я довършат, знаеш с какво крехко здраве е.
-И какво излиза, че Цезар си е платил дълговете? Живот за живот?
-Така излиза. Пък и ме направи заможен човек. Нали заради него ме уволниха?
-Гледай ти.
Като се прибрах в къщи дълго мислих. И дълго коментирахме със съпругата ми. До какво води един малък жест, една добра постъпка. В началото една врата се затваря, за да се отвори прозорец. Съдбата ти е дала възможност. От теб зависи как ще реагираш. Можеш да подминеш и да оставиш едно улично куче да умре. Не е краят на света, нали? Няма да липсва на никой. И животът ти да продължи както до сега. Да си живееш в мизерната квартирка, да броиш стотинките и да се чудиш откъде да вземеш пари за лекарства. Или да действаш. И да отвориш прозореца. В крайна сметка приятели, никой не е казал че ще е лесно, ако изберете да действате. Но си заслужава, повярвайте ми.
Съдбата обича смелите.
*ЗАЯВЕТЕ КОЛЕДНАТА ПРОМОЦИЯ НА ДВЕТЕ КНИГИ В САЙТА:
www.storieslui.com
Там има и много разкази.
Приятно четене!
Поискайте си посвещение!