Причиняват ли мобилните телефони рак?
Ако сте като повечето хора, най-вероятно мобилният телефон е нещо повече от приятел за вас – той е продължение на ръката ви. И защо не? Съвременната техника предоставя толкова много възможности: телефонът е за звънене, игри, снимане, организиране на събития, сърфиране в интернет и т.н.
Опасенията покрай употребата на мобилни устройства
Тъй като обикновено мобилните телефони се придържат близо до главата, когато се използват, основната грижа на обществото е дали могат да причинят (или поне да допринесат за) тумори в тази област: глиоми, менингиоми, шванмоми и т.н. Други проучвания се опитват да свържат клетъчните телефони с рак на кожата и рак на тестисите.
Как работят мобилните устройства?
Мобилните телефони работят чрез изпращане на сигнали до (и приемането им от) близките клетъчни кули, използващи RF вълни - форма на електромагнитна енергия. Подобно на радио вълните, микровълните, видимата светлина и топлината, RF вълните са форма на нейонизиращо лъчение. За разлика от йонизиращото лъчение, като рентгеновите лъчи, гама лъчите и ултравиолетовата светлина, RF вълните не са способни да пречупят химическите връзки в ДНК.
Как се излага човешкото тяло на облъчване?
Човешките клетки, които са най-близо до телефона, поглъщат повече енергия от излъчването. Количеството енергия, което тялото поема, е известно като специфична стойност на усвояването (или specific absorption rate), която може да варира в зависимост от различните телефони. Производителите са задължени да съобщават тези данни на публичните органи и съответно да ги предлагат като информация на съответните уебсайтове.
Какво казват лабораторните експерименти?
RF вълните, излъчвани от клетъчните телефони, нямат достатъчно енергия, за да увредят директно ДНК, което е подкрепено от повечето изследвания, извършени в лаборатория. Дали обаче могат да подпомогнат процесите, отговорни за образуването на тумори? Неотдавнашно голямо проучване на Националната токсикологична програма на САЩ разкрива, че съществува повишен риск от тумори при мъжки плъхове, изложени на RF радиация. По време на експеримента, който продължава две години (което е еквивалент на около 70 години при хората), лабораторните плъхове са излагани на цялостно телесно облъчване на радиочестотна енергия в продължение на 9 часа на ден, пише Puls.bg.
Въпреки притеснителните резултати, експериментът страда от следните ограничения, които не позволяват на резултатите да се генерализират върху хора:
- Няма ясен повишен риск при женските плъхове, а мъжките, развили туморни образувания, поради някаква причина са останали живи по-дълго от болните;
- Дозите радиация в проучването са били принципно по-високи от използваните при клетъчните телефони – между 1,5W/kg до 6W/kg при плъховете;
- Не само цялото тяло на животните е било изложено на радиация, но и времето на облъчване е сравнително по-дълго от това, което обикновено хората прекарват на телефона си.
Какво казват изследванията върху хора?
Няколко дузини проучвания разгледат възможните връзки между употребата на мобилни телефони и туморите, но понастоящем резултатите са смесени. Например:
- В повечето проучвания пациентите с мозъчни тумори не съобщават да са използвали телефоните си повече от контролната група;
- Повечето проучвания не показват връзка между „доза“ - „реакция", което би било случаят, ако рискът от мозъчни тумори е по-висок при по-голяма употреба на мобилни телефони;
- Повечето проучвания не показват, че мозъчните тумори се появяват по-често от страната на главата, където хората държат мобилните си телефони;
- В контраст на повечето изследвания, някои проучвания откриват възможна връзка. Например, няколко изследвания, публикувани от една и съща изследователска група в Швеция, съобщават за повишен риск от тумори отстрана на главата, с която хората говорят по мобилния телефон, особено при 10 или повече години употреба.
Според American Cancer Society няколко големи изследвания заслужават внимание: The INTERPHONE study, The Danish cohort study и The Million Women Study. Техният анализ обаче демонстрира следните ограничения, които проблематизират извлечените данни:
- Проучванията все още не са в състояние да следят хората за много дълги периоди от време;
- Не само употребата на клетъчни телефони, но и самите устройства се променят динамично. С други думи, не е ясно дали резултатите от миналото ще са валидни и днес;
- Повечето от публикуваните досега изследвания са фокусирани върху възрастни, а не върху деца. Последните могат да се отличават с по-чувствителен на RF вълни организъм;
- Подобен тип изследвания често разчитат на спомените и докладите на участниците, а не на контролирани експериментални условия.
Имайки предвид изброените ограничения, важно е да се спомене, че потенциалният риск от излагането на облъчване при употребата на мобилни телефони следва да се проучва посредством по-силни и сигурни методи, особено що се отнася до употребата им от деца.
Добави Коментар