КОЙ ще участва в коалицията „СРС”?
Ключови думи:
Национално бюро за контрол на СРС, специални разузнавателни средства, парламент, Атака, Делян Пеевски, Воля, Доган, задкулисие, Бойко Рашков, Цацаров
Парламентът в четвъртък стартира процедура за избор на нов състав на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Бюрото бе създадено през 2013 г. по повод решения на Съда за правата на човека в Страсбург. Мандатът на настоящите членове изтича на 19 декември 2018 г.
Органът е колегиален и се състои от пет члена. Председател е Бойко Рашков, който в края на миналата година разкри, че в държавата са подслушвани незаконно журналисти и политици, включително и с доклад пред Народното събрание.
Той обвини и главния прокурор Сотир Цацаров, че е забранил на подчинените си да съдействат на Бюрото за контрол на СРС.
Тогава председателят на правната комисия – Данаил Кирилов от ГЕРБ, се закани, че Рашков няма да бъде повече председател на структурата за контрол върху СРС.
Шефът на Бюрото е от малкото лица на отговорни постове в държавата, които открито се противопоставят на статуквото, контролиращо службите и голяма част от съдебната система.
До 10 дни парламентарните групи имат срок да предложат кандидати за председател, зам.-председател и членове. Любопитно е, че такова право не се предоставя на отделните депутати, каквото те имат например при избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Важно е сега да се наблюдава каква ще е коалицията „СРС”, която ще избере новия състав на Бюрото. Обикновено в такива ситуации през последните години важна роля се отрежда на ДПС, независимо дали партията се води на власт или в опозиция. Публична тайна е, че формацията на Доган и Пеевски има сериозна „квота” в службите и съдебната система. По какъв начин тя си е извоювала това „право”, е въпрос на друг анализ.
Изборът на членовете на Бюрото за контрол на СРС по правило е с обикновено мнозинство и може да бъде прокарано само с гласовете на управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти”. Обичайно обаче при подобни кадрови решения се дава квота и на останалите парламентарни групи. Това се уговаря неформално, а реално състезание между кандидатите няма, каквато би трябвало да е идеята на тези процедури.
Друга практика, която през последните години започна да се налага, е парламентарна група или депутат да предложи човек, който всъщност е скрита номинация на друга формация. Целта в такива случаи е да се прикрият задкулисни договорки и зависимости.
Така например от „Воля” преди няколко месеца предложиха Пенка Трендафилова от ВиК-Бургас за член на КЕВР. Всъщност това бе скрита номинация на ГЕРБ.
„Атака” пък се превърнаха в параван за прокарване на хора на ДПС и по-конкретно на такива, свързани с най-могъщия депутат - Делян Пеевски.
Всичко ще бъде предварително договорено, както обикновено, коментира пред „Флагман” народен представител, подкрепящ правителството, във връзка с предстоящия избор на членове на Бюрото за контрол на СРС.
Този орган обаче е особено важно да работи в полза на обществото, а не на задкулисни играчи, свързани с политиците и властта.
Кадровите решения и в 44-ото Народно събрание, свързани с Висшия съдебен съвет, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор, Конституционния съд и др., предвещават опорочаване и на настоящата процедура. Състезание няма да има. Номинациите вероятно отново ще са предварително договорени и подбрани така, че да няма втори Бойко Рашков. Въпросът е дали ще се намери поне една парламентарна сила, която да не участва в заверата и да възроптае срещу поредната порочна процедура. Или поне един депутат да се намери…
Защото това как работи една институция зависи преди всичко от качеството (и интегритета) на хората в нея. Добави Коментар