Обзорна карта на морското дъно разкрива потенциала на българския шелф
Тече втората фаза на изследването и вече са проучени близо 30 на сто от площта, която е около 33 500 кв. км, заяви проф. д-р Любомир Димитров, научен секретар на Института.
През 2009 г. Институтът става първият притежател на многолъчев ехолот, който дава триизмерен образ на морското дъно. С апарата е проучено и дъното на Варненското езеро съвместно с Центъра за подводни археология в Созопол и получената картина има много добра резолюция от 1 кв. м.
Изследването на морското дъно дава възможност да се разбере какъв е релефът му, от какви седименти и скали е изградено и как действат подводните течения и вълните, допълва проф. Димитров. За морския бизнес така се осигурява напълно безопасно корабоплаване.
Българският шелф е уникален в Черно море, обяснява проф. Димитров. След украинския той е най-широкият, като достига до 50 - 60 км, а на места и 70 км от брега, и е сравнително плитък (до 100 м дълбочина). Навътре континенталният склон рязко се спуска към дъното.
Наносните материали от Дунав, Днепър и Днестър се наслагват в българския шелф. Органичните материали гният и се образуват малки извори на газ метан. Има и по-големи извори - на 7-8 метра дълбочина срещу хотел „Интернационал” на Златни пясъци. Такива извори има и на Зеленика, Дълбока, пред нос Калиакра. Те са интересна подводна атракция, но без капацитет за стопански нужди.
Ученият опровергава твърдението, че морското дъно на шелфа ни е тинесто. По думите му то е богато на инертни материали, предимно пясък и на геоложки феномени като газовите кратери с диаметър 20 -30 метра и дълбочина 2-3 метра.
Едно от най-интересните открития при картирането е бариерната банка - подводно продължение на нос Калиакра с дължина 2 км на югозапад от носа. В северната част на шелфа е открит и подводен каньон на около 7 км пред Камен бряг с почти вертикални стени. Добави Коментар