Спомени от соца: Ето как младоженци от Созопол избягаха от НРБ по море в Турция, а оттам на Запад

Двойката много трудно се снабдява с малка надуваема лодка, в магазините по онова време подобни „опасни“ стоки не се продават

Ключови думи: бягство, младоженци, созопол, море, лодка, франция, живот, флагман

Бягството на Антон и Лидия Машеви е само 12 дни след сватбата им в Созопол. Авантюрата им е истински подвиг за времето си. Рискът е огромен – освен опасността да се удавят нощем в морето, по границите на социалистическото им отечество се стреля на месо, а ако случайно останат живи и ги заловят, ги чакат дълги години затвори и лагери. На всичкото отгоре, за разлика от мъжа си, който е стар морски вълк, Лидия дори не може да плува.“Тръгнах по любов. Бяхме изпълнени с оптимизъм – разказва пред „168 часа“

Лидия Машева, която днес живее във Франция. – Още когато се запознахме, Тони ми каза, че има подобни проекти, защото не вижда никакво бъдеще в България. Първоначалният му план беше да избяга със свой приятел, а после да ме вземат и мен със съдействието на Червения кръст. Но аз му казах категорично – или идвам с тебе или няма да бъдем заедно“, обяснява Лидия Машева. – Преди да се оженим, направихме и друг опит: да се запишем на круиз с кораб от Бургас до Истанбул. Проблемът беше, че корабът само минаваше наблизо до Босфора, без да акустира. Затова мислехме, когато наближим да скочим и да доплуваме до брега. Тъй като не мога да плувам, мъжът ми заедно с негов приятел трябваше да ме завърже с едно въже за крака и да ме извлекат на сушата.Чувахме, че много хора са направили така и дори турските рибари ги очаквали, за да им помогнат. Записахме се аз, Тони и приятелят. Но една седмица преди заминаването, едва ли случайно, ни казаха, че кабината на Тони се дублирала с тази на друг човек и така и не отидохме“, споделя Машева.Интересни са мотивите, с които младите хора се хвърлят в рискованата авантюра. По време на бягството тя е ня 21, а той на 28 години.

„Съпругът ми имаше петно в биографията си. Преди 9 септември 1944 г. баща му и чичо му имали малка фабричка за пектин в Пловдив и са набедени за капиталисти – обяснява Машева. – Всъщност не са били богати – имали само един камион. Антон е живял на ул. „Пенчо Славейков“ в София, влиза в академията като балетист, а по-късно започва работа в операта. Майка му беше преподавател в Алианс Франсез. Обичаше музиката и особено рокендрола. Когато ходеха на турнета в чужбина, него не го пускаха никъде, дори до съседна Югославия. Беше пътувал единствено до Москва.“

„Преживял е голям тормоз Дори по едно време, за да се движи спокойно, е трябвало да носи някакъв инструмент – кирка ли лопата ли, да покаже, че работи за да не го пратят в Белене. Знам, че е бил 15 дни в Белене, но никога не пожела да ми разкаже за това. Аз съм страдала по-малко от режима. Е, поне не повече от всички обикновени хора – когато исках да влеза в университета, имах диплома 5,75 , но тогава се разбра, че 50% от местата са запазени за комунистическите деца. Опитах много неща – медицина, френска филология… Майка ми вдигаше скандали: „Как не можеш да намериш една връзка?!“ Накрая изкарах курс двегодишен по аранжорство – правехме реклами. Пишехме буквите по витрините, плакати – на ръка“, казва тя за повода да напуснат България.
Още по-конкретно е обяснил в дневника си причините за желанието си да напусне страната самият Антон Машев. Сякаш за да не остане и капка съмнение защо бяга, той пише:
„Каква България сме оставили след себе си?

Политика: Зависима напълно от СССР. Най-вярната партия на Русия. Комунистите – продажници-кариеристи управляват страната. Честните комунисти в немилост, в затвор, или убити. Хората стават комунисти за да направят кариера. Общата маса негодува тихо, но без всякаква надежда. Тя няма на кого да се опре. Който не е с комунистите е враг за тях. Към некомунистите за всяка проява, дори от най-невинен характер – терор.
Икономика: Зависима от СССР. Развива се тежка индустрия – военни цели. Хората нямат най-елементарни неща, докато комунистите строят „Кремиковци“, има опашки за найлонови чорапи, вносни картофи и вносни обувки.
Търговия на загуба. Изнасят стоки, губят заради валута. В България хубаво грозде и агнешко няма, изнасят грозде и агнета.
Начело – некадърници – комунисти.
Култура: Социалистическият реализъм – оръдие за комунистическа пропаганда. Истинското изкуство неоценено. Руски филми (непосещаеми), филми от социалистическите страни и съвсем малко западни филми. Никаква западна литература. Модните течения в изкуството – забранени.
Изкуството – в служба на комунизма.Студенти – ДКМС, бригадири, учком. Учебници – почти изцяло пълни с пропаганда на комунизма и Съветския съюз.
Музика: Руска и по-малко западна. „Битълс“, „Ролинг стоунс“ – това е буржоазна, упадъчна, враждебна култура.
Младежта доста знае за Запада. Много младежи мечтаят там да отидат. Където стъпиш, от портрети все те гледат образите на Хрущов, Косигин, Брежнев, Трайков, Живков.
Закони: Угодни за комунистите. Те могат да погазят всякакви наредби, за тях всичко е позволено. Ходят на Запад свободно. Работят там, оттам докарват всичко и след това тръбят, че комунизмът бил рай.
Милиция: Прости селяни, които тормозят; Комунисти – оръдия на властта, дошли от селата в София.
Граници: Пазят се извънредно строго, мрежи, стреля се на месо, непрестанно се модернизират с убийствени устройства.
В селата селяните нямат месо, яйца, плодове. Пишат, за да им изпратят от София. Селяните нямат право да имат дори каруца. Само магарета. Има случаи в селата да ядат магарета.“
Подготовката за бягството, която протича при пълна тайна, също е
изключително трудна.По обясними причини по това време никак не е лесно да се намери дори малка надувна лодка. В магазините подобни „опасни“ стоки не се продават. Шансът идва, когато за кратко Антон работи на рецепцията на хотел в Слънчев бряг. По случайност там гостуват шведски туристи. След като почивката им свършва, Тони успява да спазари от тях така нужната му гумена лодка. В София намира и двигател – източногерманско производство, който с помощта на дъски приспособява за лодката. За да бъдат стабилни и да не увредят гумата, облепват дъските с кожа. Първите проби са на Панчаревското езеро. За съжаление в началото надуваемия съд се върти само в кръг, а заради нуждите на конспирацията е трудно да се консултират със специалист как да стане управляема.
Все пак накрая успяват да намерят решение на проблема

На 7 август вдигат голяма сватба в Созопол. Освен родителите и близките на нея присъстват и приятели французи. Посветените са съвсем тесен кръг, и то в последния момент. Родителите им не знаят – смятат, че по този начин по-лесно ще се отърват от преследване при евентуален техен успех, защото е много по-лесно е да отричаш, когато наистина не знаеш. Последната седмица в България е най-тежка. Младоженците, които са заобиколени от хора във ваканционно настроение и би трябвало да са щастливи и весели, трудно прикриват колко са объркани и нервни. На всичкото отгоре и морето е лошо. Ако вълнението не утихне до два дни, ще трябва да отложат пътуването за дълго, тъй като Луната минава в друга фаза и през нощта ще бъде прекалено светло. Най-после на 19 август – Преображение, морето е по-спокойно и решават да потеглят.
Към 3 часа следобяд тръгват с кола от Каваците за плажа в Лозенец, откъдето трябва да започне морското пътешествие. По пътя вземат и единствените провизии за лодката – един хляб и шише коняк. С тях са и няколко верни приятели българи и французи, дошли да ги изпратят.
Слизат до брега и когато се свечерява, с тяхна помощ надуват лодката и сглобяват двигателя. Най-после лодката вече е във водата, а раздялата с приятелите – болезнена.
„Това е едно опасно пътуване, но все пак сватбено пътешествие. Моите последни думи: Le nouvel an en France ! („Хайде, до Нова година във Франция !“) е отбелязал по повод отпътуването Антон Машев в дневника си.
„Силно го желаех, исках да избягам, и то разбира се, с него, но много ме беше страх, тъй като не умеех да плувам. Все пак имах спасителна жилетка, а и разчитах на Тони да ме спасява, ако се наложи. Спомням си, че още като вървях из София, си представях как дълбочината на морето е колкото сградите. Накрая лодката вървеше добре, но моторът беше много малък.
Тръват към 8,30 ч вечерта. Докато влезнат по-навътре, Лидия гребе, а Тони бута лодката от водата. Първоначално всичко върви добре. Към 9,25 ч., след като са стигнали на линията на Маслен нос, закачват перката и Тони се качва в лодката.Веднага опитва да запали мотора, но за беля той отказва
Губят ценно време, а течението ги носи обратно към сушата. Най-после сменят свещта и към 9,50 ч моторът запалва. Радостта им обаче не трае дълго, защото в този момент забелязват светлини на кораб. От Маслен нос също осветяват морето с прожектор. Когато стигат на линията на Мичурин, виждат, че за техен ужас катерът плава в същата посока, но по-близо до сушата и най-вероятно е военен, защото светлините са червени. Тогава решават, вместо да продължат на югоизток, да навлезнат навътре. Светлините от сушата се отдалечават, но се явява и друг кораб. Корабите си движат в същата посока близо до тях. Дали са ги открили?
„Когато видяхме корабите, помислихме, че са ни забелязали. Няма да забравя как Тони ме „успокояваше“: Ако ни хванат най-много да ни дадат по 7 години затвор.“ Изтръпнах“, спомня си Машева.
За трудностите, преживени в най-критичния момент от плаването, записки е оставил и съпругът й Тони:
„Слава Богу! Спряха да осветяват. Имаме късмет. Спасяват ни вълните.
Когато попадаме между две вълни, лодката не се вижда и това ни спасява
Корабите се движат успоредно на около 500-600 метра от нас. Пътуваме заедно. Трябва да наливам бензин и спирам мотора. В лодката вече има доста вода. Помпаме лодката през около половин час. Наново почват да осветяват. Наново трябва да навлизаме навътре. Светлините на селищата почти не се виждат. Но когато ни осветяват, бензинът в мотора се свършва. Точно сега ли? Наливаме бензин. Това е много трудно. Лодката се клати и половината го разсипваме. Сега пък моторът не ще да запали. Вече ни осветяват и след малко усилия моторът запалва. Така пътуваме към 4 часа с катерите. Катерите изчезнаха. Пътуваме по-спокойно към три часа. Вече е към 3 сутринта. Скоро ще се съмне. Вълнението се усилва и лодката е пълна с вода. Помпаме постоянно. Вълните идват откъм гърба ни сега – значи профилът се е променил. А до Турция брегът е равен. Значи вече може да сме в турски води.“

Единственият ориентир освен компаса, на който Машеви разчитат, за да разберат дали са напуснали социалистическата си родина, е голям морски фар.
Според предварителната им информация от Инеада – първото турско селище след границата, той трябва да осветява далеч навътре в морето. Затова, след като по чудо се измъкват от полезрението на военните катери, за да не го пропуснат, се приближават отново до брега. Изведнъж наистина виждат светлина в далечината по посока на сушата. Обнадеждени, тръгват директно към светлината, но в последния момент забелязват, че тя е насочена точно към тях. Това не е фарът, а военни скутери. Осветяват ги, като един от скутерите се движи постоянно около тях на 700-800 метра. Прожекторът се върти. Почти са сигурни, че този път са ги открили, и са принудени отново бързо да се оттеглят в открито море.
„Чакахме, чакахме, но за беда се оказа, че точно тогава фара, на който се осланяхме, не са го запалили. Катерът беше толкова близо, че после си обяснявахме факта, че не са ни хванали, само с предположението, че на вахта е бил някой млад войник. Няма друг начин да не са чули бръмченето на мотора“, спомня си Лидия.
„Бяхме отчаяни и решихме да изпием коняка. Тогава се случи и единствената ни караница по време на пътуването ни, защото Тони, изнервен от ситуацията, ми поиска цигара, а аз не ги бях опазила и се бяха намокрили“, разказва тя.
Най-после от скутера спират да осветяват, но след малко започват да осветяват от сушата. Има едно селище, което е доста нависоко. Вероятно това е границата при Резово. След около 5 минути осветяване
най-после и тези прожектори са спрени
Вече се разсъмва. Морето е доста бурно и сега трябва да се борят с вълните. Първоначално небето и морската вода са оловносиви и се сливат, но когато се развиделява, те забелязват, че са в открито море. Суша не се вижда. Продължават на югоизток, защото още не са сигурни че са минали границата. Ако направят грешка, то тя ще бъде с фатални последствия за младите влюбени. Ще попаднат право на граничните патрули, тъй като по това време граничната зона се простира от Резово чак до Атлиман, в близост до днешния Китен, и не само се охранява строго, а за всеки пришълец се изисква открит лист.
„Честно казано, бяхме малко пияни. Към 7 часа видяхме в далечината вдясно, че нещо се синее. Безспорно това е суша. А около нас имаше и чайки, което също беше признак, че брегът е близо, т.е. на 10-15 км“, обяснява преживелиците им Машева. „Когато наближихме, видяхме и минарета, но все още не бяхме сигурни дали сме в Турско, тъй като с Тони предполагахме, че и в българските погранични селища може да има джамии.“
За всеки случай изменят малко посоката, като се движат успоредно със сушата в посока юг. Накрая виждат дълбок залив, явно това е плажът на Инеада. Макар и плахо, започват да се приближават към сушата. Пак по диагонал – нищо не се знае. На сушата вече се различават къщи. На дневна светлина забелязват и фара, който толкова време са търсили.
По едно време виждат наредени морски съдове, без да могат да различат какви са. Може би една част са военни, а другите на рибари. Но все пак никой не ги закача. Движат се сравнително спокойно, докато внезапно отново ги застигат беди.
„Лодката е цялата във вода, а също и ние, тъй като вълните ни заливат. – описва този критичен момент в дневника си Антон Машев. – Една вълна изгасва и мотора. Започвам да го оправям, но нищо не помага. Ръката ме боли от кормилото и не мога да греба. Целите сме схванати. Вятърът духа от сушата и ни откарва навътре. Лодката започва да изпуска вече много. Едва успяваме да поддържаме въздуха. Лидия гребе, аз се опитвам да запаля мотора. Треперя. Най-после след един час моторът запалва. Движим се много бавно, едно, че вятърът е силен от сушата, друго, че лодката е много мека. Най-после се приближаваме към брега.“
Антон изгасява мотора и влиза във водата. Краката му се подкосяват и пада. Най-после стъпват на сушата. Целите са схванати. Някак успяват да се доберат до плажа – измръзнали, всичко мокро.
Като добавка от бензина двата им домашно плетени пуловера са пуснали боята си и Антон е целият черен, а Лидия – зелена. Идват деца и ги разглеждат с любопитство.
„Беше около 12 часът, когато стъпихме на плажа в Инеада. Изглеждахме действително като корабокрушенци. А децата запалиха огън да се стоплим. Дойде и мъж и ни дава цигари. Тони го пита: Говорите ли английски? Йок! Говорите ли френски? Йок! И каквото и да го пита – все „йок“! Накрая му каза „Полис, полис“, и той се сети, отиде до някъде и се върна заедно с някакви военни.“
Чак когато забелязват, че обувките на войниците напомнят на тези на американските рейнджъри, Машеви добиват увереност, че са преминали успешно в друга държава
Когато разбират, че наистина са бегълци, турските офицери се държат любезно, черпят ги с чай и кафе. Дават им храна и аспирин, а след малко донасят и багажа им. Към 3 часа започва предварително обявеният разпит. Идва един старец, който знае малко български, но преводът не е добър, нещо се оплита. За щастие се появява офицер който говори английски и разговорът потръгва. Карат ги да подпишат някакви документи на турски и им казват, че още същата вечер ще ги закарат в Лозенград.
„Вечерта ни взеха с един джип. Аз бях отпред до шофьора, Тони на задната седалка, а от двете му страни – войници с пушки.
Закараха ни в една стая. В нея, без да излизаме, престояхме три дни, като държането отново беше много коректно, хранеха ни. После пак с джип ни откараха в Истанбул. Настаниха ни в красива къща с парк откъм азиатската част“, казва Лидия.
Заради неизвестността и притесненията на младоженците не липсват и комични моменти, споделя Машева.
Малко след като се качват отново в джипа, Тони се обръща към шофьора и го пита къде отиват. „Истанбул сербез!“, отговаря рязко военният. Младите българи са слисани – по нашенски „сербез“ означава нещо немного добро. Всъщност войникът им казал, че са свободни и отиват в Истанбул.
В сграда на полицията ги посреща внушителен господин с черен костюм. Когато ги настаняват и си лягат да спят, изведнъж чуват обезпокоителни шумове. От долния етаж се разнасят звуци от удари, сякаш бият някого. Силно уплашени, те не смеят да заспят, защото не знаят какво да очакват. Най-после се досещат откъде идват ударите – съседите трепят комари.
„Властите се отнасяха много любезно с нас, а и условията, при които живеехме, бяха доста прилични. Но най-приятно впечатление ни направиха обикновените хора – разказва Машева. – Благодарение на описанието, което се появи във вестниците, ние имахме вече някаква слава и всички ни разпознаваха и се мъчеха всячески да ни помагат. Бяха много сърдечни и оттогава все си мисля, че няма по-гостоприемни хора от турците.“

Вече могат да се разхождат свободно из града и дори получават скромна издръжка от 5 лири на ден.
Въпреки доброто отношение и условия Машеви изпитват и известно разочарование. Оказва се, че не е никак лесно да заминат за Франция
В лагера, където прекарват няколко месеца, разбират, че единственият шанс да бъдат приети в някоя страна на Запад е да имат договор за работа. Обясняват им, че има и две комисии за кандидат-емигранти – за Австралия и за Америка, но чак след една година престой. Усещат се първите признаци на носталгия и депресия. Огорчен, Антон Машев пише на 4 октомври в дневника си:
„Но ние не сме обикновени емигранти, а хора, които са рискували живота си. А тук срещаме равнодушието на администрации. Нима това е Западът?
Този Запад не знае истинския лик на комунизма
Като че ли беше по-лесно да минеш под куршумите на комунистите, отколкото да преодолееш тукашната бюрокрация.“
Сякаш за да убеди себе си, че са постъпили правилно, Антон посочва в записките си от лагера:
„Комунистите не само ти забраняват свободно да мислиш, а те карат с всички сили да мислиш онова, което те искат и което е в тяхна полза. Те разполагат затова с немалко средства: манифестации, митинги, събрания, кръжоци, колективни мероприятия. Ако отсъстваш, делиш се от колектива и си набираш черни точки. Човек свободно нищо не може да прави. Нито да говори, нито да гледа, нито да слуша и накрая преставаш и да мислиш свободно. Е, именно от това сме се спасили.“
В крайна сметка с помощта на приятел Машеви успяват да получат договор за работа. През март 1967 г. Тони и Лидия пристигат на Лионската гара в Париж. Те са пътували от Истанбул до Марсилия с параход. Тони, който е завършил балетно училище, бързо си намира работа като шофьор на тежкотоварен камион, а Лидия работи по професията си – аранжор-декоратор.
През януари 1969 г., пиейки сутрешното си кафе в парижко бистро, Тони прочита във вестник „Монд“, че самият той е осъден задочно на 14 години затвор за шпионаж, а Лидия – на 7 години за „неразрешено преминаване“ на границата. Няколко месеца след това се ражда дъщеря им Надя. Но в Париж трудно живеят без морската шир. През лятото на 1971 г. се установяват в Сен Мандрие сюр Мер, малко рибарско пристанище до град Тулон. Там през 1974 г. се ражда и синът им Николай.
В края на десетилетието, в резултат на усилен труд семейство Машеви купува в градчето вила, която нарича „Созопол“. В нея в течение на годините намират подслон не малко български емигранти. През ваканциите те често посещават и емигрантското общежитие в Истанбул, през което сами са преминали, за да помогнат на някои от новоизбягалите.

Антон Машев е един от най-дейните участници в групата „Диалог“, която през 1983 и 1987 г. успешно проведе кампания за освобождаването на репресираните д-р Николай Попов и Димитър Пенчев. Включи се в подкрепата на неформалните демократични движения. В началото на юни 1990 г. в навечерието на изборите Тони и Лидия осъществяват копнежа си да се върнат в свободната от комунисти България.

„През януари 1997 г. Антон, оставяйки всичко, си дойде спешно да участва по барикадите в София и провинцията за свалянето на Виденовото правителство – разказва приятелят им Фреди Фосколо. – Вече засегнат от болестта, той намери сили да посети родината си и по време на юнските избори през 2001 г. Завръща се огорчен в дома си, където издъхва на 15 октомври същата година. С поведението си семейство Машеви беше успяло да спечели сърцата и уважението на френските си съграждани. Когато в централното кафене на Сен Мандрие някой чуеше българска реч, то всички са знаели да отвърнат с „Добър ден, как си?“. На опелото на Антон Машев, извършено от православен свещеник в местната католическа църква, се стече мнозинство, така че площадът пред храма едва стигна да побере скърбящите
Той беше пожелал на гроба му, разположен на най-високото място на хълма над града, да има само дървен кръст. Оттам се простира гледка към безкрайната морска шир.“
В наши дни съпругата му Лидия не е загубила усмивката си.

„Това, което ме впечатли, когато пристигнах във Франция, е, че в сравнение с жените на Запад ние българките, се отличаваме с чувството си за независимост. Не сме станали богаташи, но успяхме да живеем нормално- казва днес Лидия Машева. – В момента емиграцията от България е оправдана само за хора, които се занимават с наука или изкуство. Що се отнася до млади българи с висок интелект, идващи само по икономически причини, каквито виждам много при нас напоследък, за тях е по-добре да се помъчат да направят нещо в България“, категорична е тя.

Коментара по темата

28.

13do 25

25.09.2018 16:04:46

Цаца, прозирам че си оная цаца, която днес живее и работи в Нюкясъл. Ако си същия - разбирам защо се дразниш.
И така цаца. Я пак - твоите пари, които пращаш в България викаш влизали в хазната ??? Ами цаца, кой плаща здравните осигуровки на родителите ти, кой им плаща пенсиите, па независимо, че ти ги ДОПЛАЩАШ, с което свършва и ангажиментът ти към тази държава. Кажи цаца друго, ама честно го напиши - колко парици си заработил за кралицата ??? Колко пъти си ползвал там здравните им услуги ? Кажи цаца, къде си правиш зъбките и профилактиката ? Пиши цаца, на здравната система в България, колко парици си платил, като ти си навън и плащаш там, а аз съм тук. Плюхте си на петите в търсене на добър живот, а днес ме питаш на колко човека давам хляб. Давам хляб на 40 човека, живея тук изкарвам си парите тук, пазаря тук и си плащам акцизите тук. И пуша цаца, пуша. Тровя се, но на всяка кутия цигара плащам акциз, на всяка бутилка алкохол плащам акциз, като пазаря, пазаря с ДДС - ТУК, за всеки литър гориво цаца - плащам акциз. На месец плащам САМО за гориво над 2000 лв. Ща, не ща - ПЛАЩАМ, но го плащам тук . Ти на кой плащаш цаца ? На кралицата. Ами да ти е честито, пък ако си мислиш, че със скатаните парици, които изпращаш на близките си вдигаш икономиката - добре. Пък и най-вероятно си ги и къташ в сметка, за по-черни дни. Тя България може да се храни с "вашите" пари, но живее и съществува чрез нашите. А дано вденеш, какво ти пиша. И друго цаца, темата беше друга, питам те за чий избяга преди 10 години, като СЕГА е по-добре тук ОТ ПРЕДИ. Това си е темата. Пък че в България ДНЕС е трудно - вярно е, нали това казвам и аз, или се запали покрай родолюбието ми. И да - прав си, нали пак за това се сърдя на днешната конюнктура. Държавата ни днес е демаркирана, разпродадена е, подарена е, съсипана е, печелившите ни дейности бяха умишлено съсипани, а като цяло сме се превърнали в роби, които ако въстанат - ще се намерят такива да напишат, колко добре е сега и да мълчим, защото може да се върне преди, когато е било още по-зле. Не схващате ли идеята, или се обърквате повече.
И да, всеки има право да си търси щастието, но никой няма право да налага мнения и правилност в този объркан свят.
До оня, на който му било писнало от патриоти...
Не, аз не съм от ония с фейсбука и със знамена в дясната ръка и с лявата в гъза. Учил съм, получил съм образование, намерил съм си нишата, боря се, не мрънкам и съм умерен оптимист, но вече бия към песимизъм. След всичко, което си писахме под статията нещата изглеждат. Абе дай да ревем по миналото, че барем ни стене хубаво настоящето.

27.

Винету

24.09.2018 22:01:58

Тази като толкова държи сметка на Българските които емигрират защо не прати синът след 89-та обратно да бачка за жълти стотинки за развитието на кенефа България

26.

До 3 (13)

24.09.2018 20:57:39

Батко, като направиш "шедьовъра" пусни една снимка;че ми е любопитно

25.

Цацата

24.09.2018 19:27:42

От Комунист власт и от прасе Мас се взема само с дране , до 18 и 13 вие сте стожера на който се държи Българската икономика , благодарение на вашето трудолюбие борбеност и предприемчивост ние имаме за 2018 прираст , добрече не сте избягали с тези ваши златни ръце и способности ние сме се справили и оцелели ,няма гладни в България защото 13 е съдил зеленчуци а 18 незнам кво е правил може би е дойл ... добрече са тези вънка че пращат свежи пари ,тези родоотстъпници вижте статистиката за 2018 и ще разберете че сме живи умрели че с тази отрицателна икономика , тези 2 ,3 милионна ако се върнат помислете каква безработица ще има и въобще какво може да им се предложи тук ... драскачи сладки само , локумаджии , до 13 кажи ми какъв бизнес имаш и на колко човека даваш хляб ,бюрокрацията в България е убийствена , тя те отказва да развиваш да градиш въобще да седиш тук .....

24.

agent 007 до 8

24.09.2018 18:46:05

ВЕЛИК СИ -Супер Коментар ВЕЛИК ! Бравооооо

23.

Да бе

24.09.2018 18:04:46

Женската резняците е ебаха два месеца и после тя роди малка уруспия. Обаче мъжа не успяха да забременат ялов излезе

22.

Рогачеффф

24.09.2018 17:56:34

Измислена история е, тази която е казала майка ти на бащати, че си от него. Ка’пут нещастен.

21.

Бургас

24.09.2018 17:30:15

Какъв е смисъла от тази измислена история с 90% лъжи в нея?

20.

Big Brother

24.09.2018 16:27:31

Измишльотина

19.

Продължение на историята

24.09.2018 16:09:56

Избягали във Франция, развели се, сменили си половете, мъжът станал траверса и се оженил повторно с тъмнокож французин. Жената заобичала една френска богата бъбичка и се отървала от службата за болногледачки в която миела задници всекидневно. Вече многополови единият се развежда втори път и в момента е грижа на социалните служби а другото почива от спин преди две 8 години. И двамата никога не си копуват собствени жилища

18.

До 13

24.09.2018 15:32:15

Напълно съгласен ! До 17 - Vulka- Вълка. Ника ти по начина на изписване казва всичко за теб. И за възраста ти и за разбиранията. Поредната жертва на прехода. И сам дори не знаеш колко са ти увредили мозъка. Кретен !

17.

Vulka

24.09.2018 15:06:11

До 13 : добре написано така много литературно художествено заучено, като го написа по време преди или след това Хапчетата изпили си ги,който не е излязал на вън той не е успял най малкото води нормален начин на живот,времената са такива че всеки може да живее където си иска и се чуства добре няма лошо в тва , с този художествено литературен патриотизъм с нотки на национализъм вече ми писна да ми пробутват,ти не те знам от къде си и какъв си и от какво злато са ръцете ти , но моето семейство е както каза ти „репресирано„ самоче не в кавички ,взето им е всичко животни земя всичко и са изселени от родните си места дядо ми е лежал в белене ,мачкани са по всевъзможен начин изселени са били от родните си места има брат успял да избяга на вън Успял Българин постигнал много в пропадащия капитализмът, такаче ходи си побутва идеологията и псевдо патриотизмът другаде. ПС: Аман от Мекерета вече

16.

ех приятели..приятели

24.09.2018 13:43:59

"...На 7 август вдигат голяма сватба в Созопол. Освен родителите и близките на нея присъстват и приятели французи..."

15.

Сталин е виновен

24.09.2018 13:20:43

Значи горе долу е ккво в паоледноте 10на години, само че боеко каза на матряла, че на който не му харесва прав път през терминал 2

14.

до олигофрена купен за жълти стотинки

24.09.2018 13:13:26

Той Запада се радва на такива като теб за да си навре своите компютри, коли и смартфони в анатомичната им кухина.

13.

do 6 ot 3

24.09.2018 13:04:10

Настъпан червей. Далеч съм до пенсия. Нито дядовците ми, нито баща ми, най-малко пък аз сме били "деца на онази власт". И на нас не ни е било лесно. Прадядо ми е бил чорбаджия, и за това и ние си бяхме с т.нар. "клеймо". Но спирам до тук. С труд сме постигали всичко. И тогава, и сега. Такива нежни душици, като вас едно време бяха доносници, комсомолци и партийнии величия. Днес вие ревете най-много. Голямо геройство е да избягаш от държавата си под предлог, че си бил реприсиран. От дете съм бачкал, а ваканциите ми бяха на село сред лозята, градината, животните. Нищо, че беше комунизъм, баща ми си бачкаше и на частно, пари за месо и зеленчуци не сме давали и докато вие "репресираните" живеехте с цигара в ръка и се чувствахте подтиснати ние бачкахме и имахме. Кадърните и сега успяват. И сега имаме без някой да ми е дал нещо бадева, както вие вечно се надявахте. Ръцете ми са златни и от екскрементите ти мога да направя шедьовър. За това конюнктурата никога не ми е пречила. Минаха 30 години от онова време, което аз нямам основание и право да отричам, защото там ми беше детството, там ми беше учението, тогава и служих ( ако нежното ти телце знае какво е пушка въобще). Имаше пошлости, имаше и ограничения, ама ако си тъп и ограничен, нито тогава, нито сега ще си добре. Що се касае за родоотстъпниците. Да, мисля го. Такива, които днес превръщаме в герои оставиха род, родители, приятели тук. В търсене на какво ? На такова, че днес да съветват децата ни да стоят тук. И ако сравнявате онова време с днес, обяснете защо ДНЕС децата ни бягат от тук, защо се обезлюдихме, като толкова отричате миналото и величаете сегашното. Знаете ли защо ? Защото днес България е рай за мързеливите, мерзавците, глупаците, наследниците на имоти, разбойниците и некадърниците,които не могат да разчитат на себе си. И днес не бягам от България, въпреки че е по-лесно. Съвестта ми не позволява. Знам, че за разлика от гниди като теб навън ще бъда по-добре оценен, но ме боли за родината, боли ме и вярвам, че всичко ще се нареди, но не и докато има такива червеи,, като теб, които живеят вечно с глави назад и не поглеждат пред себе си. Такива червеи, като теб са гнилоча на родината ни, защото макар и 30 години след ония времена, вместо да се стегнете и да работите, само мрънкате, че некадърността ви е наследство от тогава. Ти ли ще ми пишеш за ниска пенсия бе мушмул ? Точно ти, който е видно, че само чака наготово и търси причина за дребния си живот. И тогава и сега. Такива, като теб са за тъпкане. Стъпчем ли ви - ще бъде рай, защото всеки ще гледа само ДНЕС и СЕГА без да дращи по миналото си и да възхвалява хора, които в стремежа си да живеят по най-малкото съпротивление отстъпват от род и родина. Па такива глупаци като теб нека им се връзват.

12.

пешев

24.09.2018 12:59:35

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТОЧНО ОПИСАНИЕ НА ИСТИНАТА ЗА КОМУНИЗМА.. СЕГА НА МНОГО ЗАБЛУДЕНИ ДУШИ ИМ СЕ ВИЖДА,КАТО НЕЩО ДОБРО,НО ВСЪЩНОСТ ТОВА БЕШЕ НАЙ ТЕЖКОТО И МРАКОБЕСНО ВРЕМЕ

11.

До 8

24.09.2018 11:09:50

Няма Кремиковци. Кремиковци никога не е трябвало да го има. Още преди да се построи е било ясно, че залежите са с изкоючително ниско съдържяние на желязо и е ще е изключително енергоемко и неефектвно да се разработва това находище. То и не е разработвано. Рудата е идвала с кораби. После от Бургас с железницата и после пак до Бургас готовата продукция. Ето това е икономика по социалистически. Да има работа за софиянци, а не да се гони печалбата. Никаква икономическа логика. Ма само Кремиковци да беше, с мед да го намажеш. Само Нефтохима е бил построен на правилното място и то защото е било изключително скъпо да се прокарат тръбопроводи до София. Иначе и той щеше да е там. Айде бегайте с тез писания колко било хубаво през социализма. Апропо, термина беше 'социалистически лагер'. Що ли, а?

10.

До всички олигофрени тъжащи за онова време

24.09.2018 10:44:14

Има някакво раздвоение на личноста- шизофрения. У голяма част при българите тъгуват за онзи строй КОМУНИЗМА, за"братска"русия , колко хубаво уж си живеели а сега тази лош ,лош запад... В същото време обаче обожават да имат,използват техника на тази ЗАПАДНА цивилизация- коли,компютри,смартфони,дрехи,екскурзии пак в западни страни.... Е това поведение е в приоритетите на Психиатрията !!!!

БЪЛГАРИН

24.09.2018 10:36:12

ДА ТЕЗИ КОИТО СТРАДАТ ПО-ОНЕЗИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ВРЕМЕНА : ЗА РАЗЛИКА ОТ ТОГАВА СЕГА ГРАНИЦИТЕ СА ОТВОРЕНИ ЩОМ СИ ИСКАТЕ СОЦИАЛИЗЪМ КОМУНИЗЪМ МОЖЕТЕ ДА ИЗБЕРЕТЕ КЪДЕ ДА ОТИДЕТЕ МЕЖДУ СЕВЕРНА КОРЕЯ ИЛИ ЛЮБИМАТА ВИ РАСИЯ КЪДЕТО НИКОГА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Е НЯМАЛ ЗНАЧЕНИЕ . А И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ КОЙ ОГРАБИ БЪЛГАРИЯ И ПРОДЪЛЖАВА ДА Я ГРАБИ , КОМУНИСТИТЕ СЕГА ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ ДЕЦА ВНУЦИ......

тогава...днес

24.09.2018 10:09:02

Икономика: няма.
Тежка индустрия – няма. Хората имат всичко- вносни найлонови чорапи, вносни картофи и вносни обувки. Няма Кремиковци.
Търговия на загуба. В България хубаво грозде и агнешко няма, изнасят грозде и агнета.
Начело – няма значение..
Култура: няма. Истинското изкуство неоценено. Филми - от сутрин довечер, биг брадър, фермата и др. Литература - всеки който не го мързи, пише гниги. Модните течения в изкуството – никой не го интерисува.
Изкуството – халтура. Студенти – всеки, който не го мързи. Учебници – всяка година нови.
Музика: западна без „Битълс“, „Ролинг стоунс“ – това е упадъчна култура.
Младежта доста знае за Запада. Много младежи мечтаят там да отидат. Където стъпиш, от портрети все те гледат образите на чалгата.
Закони: безполезни. Някои могат да погазят всякакви наредби, за тях всичко е позволено. Ходят на Запад свободно. Работят там, купуват имоти тук и след това тръбят, че родината е лоша.
Милиция: весели хора, само акции организират; не се занимават с дребни работи. армия няма.
Граници: пазят се само от прасетата с бодлива тел.
В селата селяните нямат месо, яйца, плодове, има само ракия.

между редовете

24.09.2018 10:07:08

Това, което ме впечатли, когато пристигнах във Франция, е, че в сравнение с жените на Запад ние българките, се отличаваме с чувството си за независимост.

До 3ти

24.09.2018 10:06:59

Заради тъпи говеда като теб държавата е на този хал. Бавноразвиващи малоумници с мизерни пенсии. Най-малкото тези които са избягали от комунистическата цигания,сега имат подостойни старини от твойте,с много по-добра пенсия и условия за живот. А вие дърти увредени мозъци с ваща носталгия,умирайте по-бързо че освен да ви мамят и да сте прости,за друго не ставате.

БЪЛГАРИН

24.09.2018 09:58:22

НЯМА ПО-ГОЛЯМО ЗЛО ОТ КОМУНИЗМА. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЖКИ РЕПРЕСИИ КЪМ СВОБОДОМИСЛЕЩИЯ ЧОВЕК,КОМУНИСТИТЕ ОБИЧАХА ПРОСТОВАТИТЕ ХОРА ЗАЩОТО ЛЕСНО СЕ МАНИПУЛИРАХА И ИНТЕЛИГЕНТИТЕ БУДНИТЕ ГРАЖДАНИ ПРАЩАХА ПО-ЛАГЕРИ. 45 ГОДИНИ УПРАВЛЕНИЕ ДОВЕДЕ ДО МЕЖДУНАРОДНА ИЗОЛАЦИЯ . НИСЪК СТАНДАРТ НА ЖИВОТ. СПОМНЕТЕ СИ ДЕФИЦИТНИТЕ СТОКИ,ОПАШКИТЕ ПО-МАГАЗИНИТЕ,ТРОШЛИВИТЕ СЪВЕТСКИТЕ КОЛИ ,ЧЕРНОБЕЛИТЕ ТЕЛЕВИЗОРИ....НАРОДА ЖАДУВАШЕ ЗА ЗАПАДНА СТОКА КОРЕКОМИТЕ БЯХА ПЪЛНИ С ТАКАВА. НАСИЛСТВЕНО НИ ОБЛЪЧВАХА САМО С РУСКИ ФИЛМИ РУСКА МУЗИКА И ВСИЧКО ЩО Е РУСКО.....ДОНОСНИЧЕСТВОТО В КОЛЕКТИВИТЕ СЕ ИЗДИГАШЕ В КУЛТ, НА ВАШЕ КАК ДА НАМЕРИШ СВЯСТНА РАБОТА АКО НЕ СИ ПАРТИЕН ЧЛЕН. И ОЩЕ МНОГО ,МНОГО ЗЛИНИ ПРИЧИНЕНИ ОТ КОМУНИЗМА КОЙТО ДОЙДЕ НА ВЛАСТ БЛАГОДАРЕНИЕ НА РУСКИТЕ АЗИАТСКИ ВАРВАРИ КОЯТО НАЦИЯ Е ИЗГРАДЕНА ОТ МЪЖЕ АЛКОХОЛИЦИ И ЖЕНИ СВЕТОВНО ПРИЗНАТИ КУРВИ !!!!!

dsf

24.09.2018 09:57:07

В истинския смисъл - ГЕРОИ !

аз

24.09.2018 09:50:56

Защо ни занимавате с тези родоотстъпници. Големия герой не е
този, който се е огънал и избягал, а този, който е останал и се е мъчил да промени нещо. Въпреки че от позицията на днес, е малко арогантно да се пише за ограничения и нищета. Имало е пошлост през онова време, но имахме държавност, ценност, морал, достойнство и ценз. Ако от България не се страхуваха, то от нея имаха респект. Днес сме подарена територия, а поданиците на тази държава сме поставени в поза партер в услуга на цяла Европа. Тогава на СССР, сега на всички. Смешно е да се правят сравнения. И спрете да пишете спомени за социалистическа България, защото ако си пуснете предаването "Ничия земя" трябва да се изчервите от срам, какво величаете и по какво плюете. А за тези, избягалите във Франция - прав им път. Можело е да не се хабят, защото така или иначе през 85-та години България отвори границите си за подобни и пътят им беше през Турция.

Млйб

24.09.2018 09:47:02

Те не са от Созопол, оженили са се в Созопол и са избягали от Созопол

Ивана

24.09.2018 09:24:15

Много интересна история, помня онова време сякаш беше вчера. Браво че са успели, било е героизъм

Добави Коментар