Само във Флагман.БГ! Вижте богатото минало на ул. „Алеко Константинов“ в Бургас (СНИМКИ)
На метри от нея - на територията на днешното СУ „Св.св. Кирил и Методий“, е било първото градско гробище. То е обхващало, както дворът, така и самата сграда на училището и е съществувало до около 40-50 години преди Съединението на България.
С изключителна помощ за проучването ни оказа бургаският историограф и общественик Митко Иванов. „Дворът на сегашното СУ „Св.св. Кирил и Методий“ има изключително историческо и археологическо значение за Бургас. Той, както и някои от големите и знакови учебни заведения в града, е бил територия, определена от администрацията за гробище. Това е малко известен факт, който изглежда е позабравен от населението на Бургас. Също така обаче е и прецедент, който говори много за скоростното разрастване на града в този период“, казва Митко Иванов.
Оказва се, че първото гробище, което на запад е граничело с въпросната разбита уличка „Алеко Константинов“, за която писахме, е просъществувало дълги години, докато обаче не се оказва необходимо то да бъде преместено. На неговата територия бива построено първото след 1878 г. бургаско училище, от което днес не е останал и помен – то се казва „Отец Паисий“ . Останките му се намираха допреди десетилетие в двора на сегашното СУ „Св.св. Кирил и Методий“.
„Градът е започнал да расте толкова бързо, че в рамките на 40-50 години – малко преди Съединението през 1885 г., гробищният парк е местен цели 4 пъти. Колкото и неморално да звучи, да се премести едно гробище, за да може на негово място теренът да се ползва за други цели в помощ на града, е по-лесно, отколкото да се закупува частен имот. И така гробищният парк е преместен за първи път на територията на днешната ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ (около 1855 г.), десетина години по-късно то е разширено или преместено, там където днес е ОУ „Ал.Г. Коджакафалията“ (около 1865 г.), и само десетилетие по-късно – на територията на днешния Бургаски свободен университет“ (през 1876 г.)“, разказа още Иванов, който уточни, че ръстът в населението и нуждите на бургазлии е бил толкова голям, че тогавашната администрация не е успяла да смогне с развитието на града.
Хронологията показва, че гробището на мястото на днешното централно бургаско училище е съществувало до 1855 г..
Сведения за това, че в двора на СУ „Св.св. Кирил и Методий“ се е намирало най-старият парк за покойници, има предостатъчно.
Първите такива идват от археолога и автор към Регионалния исторически музей – Бургас – Константин Господинов. По думите на Митко Иванов, когато в двора на училището, след пожар бива съборено най-старото училище „Отец Паисий“ преди близо 12 години, са намерени стари гробове. Те, въпреки че не могат да се датират, са християнски, защото са с разположение изток-запад.
Второ сведение за съществуването на гробището идва от независим източник – свидетел на строежа на СУ „Св.св. Кирил и Методий“, който около 1930 г. разказва как при изкопните работи за основите на оградата са намирани „немалко гробове и човешки останки“.
Подобна история е запечатана и на самия сайт на училището. Датите там са сравнително близо до посочените по-горе. На 11 май 1868 г. родолюбецът поп Георги Стоянов инициира създаването на българска църква и училище в Бургас. Година по-късно той дарява къщата си и така в града се появява първото училище – „Отец Паисий“. И така се връщаме на ул. „Алеко Константинов“.
Изглежда след първото преместване на гробищния парк, започва и разрастването на района със строежи на къщи от различни фамилии от региона, които постепенно обособяват въпросната уличка. Едни от първите, които се възползват от локацията до пл. „Тройката“ са известната поморийска фамилия с гръцки произход Канариеви, която продължава и до днес, а наследниците им са важни фигури в обществено-политическия и икономически живот на региона.
Те построяват сградата, която се е намирала на мястото на днешното ТД „Приморие“. Дълги години тя е била хан с името „Канариа“, като и до днес остава единствената от този тип – малко вътрешно дворче, което е заградено от двуетажни и триетажни постройки. Този хан, като всеки друг в района, е имал два излаза – централен вход откъм главната улица на Бургас – „Александровска“ и заден – откъм сегашната ул. „Алеко Константинов“, който по всяка вероятност се е ползвал като второстепенен.
Може да се твърди, че днес забравената уличка „Алеко Константинов“ е била изключително важна още от тогава, като с годините се е обособила като търговска. В последствие, с построяването и на военното комендантство (за което има спор кога точно е изградено) в периода след 1890 г. и преди Първата световна война, тя става и ключова за града във военно отношение.
Днес тя е занемарена, а гробището, намиращо се до нея и хилядите бургазлии, погребани там – забравено.
Във връзка с инициативата на Община Бургас да се ремонтират централните улички, може би е редно на такива важни от историческо значение места в града, да бъдат поставени паметни табелки, които да напомнят за миналото на Бургас – да се знае, че градът не е бил малкото рибарско селище, както се смята, а нещо повече – център на културата и образованието, дом на стотици поети, писатели и важни за България активисти.
„Редно е тази уличка да получи това, което заслужава. Тя обаче трябва да запази автентичния си вид, въпреки че някои девойки може би ще ревнат, че няма да могат да ходят с токчетата там – говоря за истински павета. Визията на уличката трябва да бъде търговска – малки ателиета, кафенета и работилнички. Това не би трябвало да е трудно да се постигне. Но да не се прави само за отбиване на номера – трябва да бъде изпипано и изкусно“, коментира Митко Иванов, който предлага процедурата по подобни инициативи, които да съхранят историческото минало на Бургас, да бъде улеснена значително, защото към момента, тя е крайно сложна.
Дали е възможно невзрачната уличка да се превърне в паметник на културата? Това е въпрос, който тепърва ще очаква своя отговор.
Фактите обаче са, че нейната история и тази на района около нея, е по-богата отколкото мнозинството от бургазлии предполагат, докато вървят по разбитата й настилка, спъвайки се в бездомни котки.
9
Коментара по темата
9.
Юргун
24.09.2018 02:04:54
Христова куче умряло ... само да те уведомя че Бургас е изключително град на Тракийци от Странджата...Както чувам ти си някво балканджийско говедо ... така че моля те по-тихичко
8.
RE-7
23.09.2018 20:17:27
Бракониери и милиционери.
7.
До 1
23.09.2018 17:22:34
Нещо против странджанлии ли имаш. Защото точно от тях знам, че кореняците бургазлии били с циганска кръв. Та не се бии в гърдите, че мъжът ти бил кореняк. Интересно теб откъде те е довлякъл за да те направи гражданка.
6.
Местен
23.09.2018 16:21:01
А сега котешка смрад и руини.Да я променим към добро ?!
5.
Диана
23.09.2018 13:13:57
Номер 4
4.
Nostradamus
23.09.2018 10:11:15
Тъгувайки за миналото, мечтаейки за бъдещето, пропускаме настоящето !
3.
bai
23.09.2018 00:07:45
Който живее в миналото, намира само болка!
2.
Parabellum
22.09.2018 23:06:19
Prava si Veliko Tarnovo e stolicata
1.
Р.Христова Бургас
22.09.2018 22:32:31
Ако не знаят как да я направят, нека странджалии да се разходят до Велико Търново, този райски болярски град, да видят задругата на майсторите.То бургазлии вече не останаха, и съпругът ми- три поколения бургазлия си отиде от този свят. Жалко, че Търново не си остане столица, вероятно благодарение на някоя софийска тиква от скапаната София.