Артистът Иво Димчев, участник в британския X Factor: В изкуство човек има свобода
- Иво, предизвика истински фурор с представянето си в британския X Factor. Ти обаче не си типичния участник – изненада журито и публиката с визия, глас и хореография. Това ли беше целта ти? Какво послание се опита да изпратиш на присъстващите?
- Целта ми беше да представя своя авторска песен и да се изявя като талантлив композитор и артист. Продуцентите изискаха от мен да се появя с танцьори, понеже знаят, че съм хореограф и правя спектакли. Аз обаче съм си малко странен като хореограф и не мога да им сервирам някакъв бесен комерс и си ги подредих танцьорите в един доста минималистичен и обран танц, който им дойде доста нанагорно на публиката. Самата песен също им дойде нанагорно, защото не е типична поп песен. Също така аранжимента е само пиано и чело. Въобще доста зор видяха милите, докато проумеят точно какво гледат. Аз не мисля, че съм направил нещо шокиращо, просто беше различно от изключително конвенционната атмосфера в подобен тип тв формати.
- Малко българи могат да се похвалят, че са спечелили симпатиите на звезда от калибъра на Роби Уилямс. Как те накара да се почувстваш това?
- Не знам дали съм му симпатичен, той просто каза, че не е могъл да откъсне поглед от мен, то човек понякога не може да откъсне поглед и от железопътна катастрофа... Но все пак си мисля, че като артист и музикант, той има чувствителност, която му позволява да разбере и усети, че въпреки различността ми от останалите участници, в мен има потециал. Освен това на него със сигурност му е адски скучно да слуша цялото това безкрайно караоке, така че появата на някакув необичен музикален език като моя, със сигурност му действа добре на психическото здраве.
- Единствен Луис Томлинсън от One Direction не ти даде „да“. Но определи представянето ти като „най-странното нещо, което някога е виждал“. Това, според мен, е вид комплимент. Какво мислиш ти за този коментар?
- Луис е най-младият в журито и с най-малко музикален опит, това обяснява реакцията му. Нужна е по-богата музикална култура, за да можеш да възприемеш едно по-необичано музициране. И е нужно да ти е дошло до гуша от златни хитове и мейнстрийм, но за това се изисква време, а Луис е доста млад.
- Няма как да пропуснем и Откривателя на таланти – Саймън Кауъл. Той дори те последва зад кулисите. Какво ти каза?
-Докато излизах от сцената каза на другите, че не е виждал и чувал през живота си такова нещо. После дойде при мен и ми каза, че ме харесва. Каза, че и публиката ме харесва. Аз му отговорих, че не мисля така, понеже те ме освиркваха почти през цялото време. Той настояваше, че половината от публиката със сигурност ме е харесала. Бях шокиран, че дойде лично при мен и ми каза тези неща. Аз дори не го чувах, толкова беше сюреалистично, че въобще стои пред мен и ми говори. Чак когато го излъчиха по телевизията разбрах какво ми е казал.
- Мислиш ли, че ще ти подаде ръка да придобиеш още повече популярност?
- Не знам дали ще ми подаде ръка. Тези неща стават по естествен начин. Този човек мисли изключително комерсиално. Съмнявам се, че би заложил на мен. Не виждам голяма логика такъв свръх бизнес ориентиран човек да заложи на 42-годишен хив позитивен българин, пишещ странни песни, харесвани предимно от интелектуалци.
- Какво ще представиш на следващия етап от музикалната надпревара?
- Ще представя песента си Icure. Това е най популярната ми песен, надявам се да им хареса.
На музикантите на X Factor, с които репетирам, много им харесва. Но все пак журито решава.
- С такъв отзвук, дори и в британските медии, е почти невъзможно да не стигнеш до финала. Имаш този „Х фактор“ в себе си. Какви са шансовете ти за победа според теб?
- Не ме интересува никаква победа, всеки един кръг за мен е невероятен пиар подарък, с който се промотира творчеството ми. Дори и само с два Х факторски кръга да си остана, пак ще съм безкрайно доволен. Публиката на X Factor е многомилионна. Аз не мога и да си мечтая за такава промоция.
- Известен си с широка палитра от таланти. Откъде черпиш вдъхновение?
- Обичам съвременното изкуството по принцип. И понеже в повечето време нямам достъп до такова, си го създавам сам. Съвременното изкуство е едиснтвената реалност, където човек има абсолютна свобода на изразяване. Вече друг въпрос е дали в тази свобода ти можеш да намериш връзка с другия, дали в тази свобода можеш да се срещнеш с другия и може би да я споделиш, да го накараш да лети с теб, а не да го отблъснеш, отегчиш или отвратиш.
Границата понякога е много тънка.
- Готвиш ли някакъв нов творчески проект? Разкажи ни.
- Пиша песни за един танцов спектакъл в Сидни на австралииския хореограф Шон Паркър. Поръчали са ми 12 песни и също ще участвам и ще ги пея на живо. Ще бъда на сцената с 9 съвременни танцьора. Само мъже... хммм… надявам се да е красиво. Може би ще го покажем и в България другата година.
- Стартираш турне на 15 септември. Имаш спирки в Лондон, Париж, Ню Йорк, Амстердам и Брюксел. Първо обаче ще се изправиш пред българската публика. Защо реши да започнеш от София? Често ли се прибираш?
- Моето турне не е свършвало от 10 години. Просто следащият концерт е в София. Много ми е странно, когато хората говорят за турне като едно георгарфски интензивно време, различно от останалото време, в което се предполага че си в георгафски покой. Ами аз никогане съм бил в подобен покой, за щастие или за нещастие. Гледам да имам участия в София почти всеки месец. Имам много прекрасна публика в България.
- Мислиш ли, че българската публика приема и разбира напълно твоите пърформанси?
- Да, в България винаги е имало и ще има достатъчно цивилизовани и чувствителни хора, способни да разбират и съпреживяват в дълбочина дори неща, които не са лесни за смилане за по-голямата част от населението.
- Ти живееш с диагнозата ХИВ позитивен от 12 години и не се притесняваш да говориш публично за това. Според теб, защо обществото все още се притеснява да обсъжда подобни теми?
- Поради неинформраност. Ако в училищата и медиите се подържа адекватни нива на информираност, хората ще знаят, че отдавна има лекарства за ХИВ, които подържат нивата на вируса в минимални и неизмерваеми граници и с това правят ХИВ позитивните напълно безопасни за сексуалните си партньори и имунната им система достатъчно силна, за да се справя с инфекцииите като всеки друг здрав човек.
- Вече си се установил в Англия. Колко време мина?
- Аз се преместих в Лондон през декември. Още съм доста нов там.
- Притесняваш ли се от Brexit? Много българи във Великобритания обмислят завръщането си в родината заради това. Ти от тях ли си ?
- Не мисля за Brexit, мисля само за работа. Избягвам да се товаря психически с неща, които са извън моята компетенция и влияние. В Англия хората имат ужасяващо лошо мнение за българите. Надявам се с музиката си да ги накарам да ни харесват малко повече. То не че сме само ангели, но се намират и такива!
Визитка:
-Иво Димчев е на 42 години.
-Той се занимава с т. нар. контемпорари изкуство.
-В своите авторски спектакли се изявява като актьор, певец, танцьор и хореограф.
-Отскоро живее в Англия, което му даде шанс да излезе на сцената на британския X Factor.
-С представянето си Иво обра овациите на журито, сред членовете на които са суперзвездата Роби Уилямс и продуцентът Саймън Кауъл. Димчев впечатли и английските медии.
-От 12 години той живее с диагнозата ХИВ позитивен и говори открито за това. Добави Коментар