Румен Ралчев, Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери: Обединението на християнските църкви вече е необходимост
– Командериите ви се подмладяват с прием на нови рицари и дами. Как във времето на технологиите, господин Ралчев, може да задържите вниманието на млад човек върху вашите ритуали?
– Велик приорат България освен, че е най-големият в Европа като численост, той е и най-млад в световното обединение в Ордена на рицарите-тамплиери на Йерусалим. А това го постигнахме по един сравнително лесен начин. Основните цели, които си е поставил Орденът освен борба за икуменизъм, прехвърляне на мостове към други вероизповедания с цел намаляването на напрежението и конфликтите в различните точки на света иподпомагане на на християни в беда и взаимопомощ, е да сме обърнати към подрастващото поколение. Идеята ни е да затвърдим тяхната привързаност към християнството и изконните ценности. В тази връзка инициирахме три програми още при създаването на тамплиерството в България. Една от тях е „Млад рицар“, която се изразява в работа с деца до 4 клас в присъствието на родители, учители и наши медиатори. В последните четири години направихме и национален конкурс за детска рисунка „Рицарят в мен“, в която участват деца до 8 клас от цялата страна. Отначало картините за рицарско подражание и рицарски добродетели изобилстваха с мечове и брони. В последствие се появиха картинни истории как пожарникар изнася на ръце хора от горяща къща, деца спасяват бедстващо коте, тийнейджъри помагат на възрастна жена да пресече спокойно улицата. И положителните случки започнаха да илюстрират смисъла на днешното рицарство. Стартирахме и национална програма за литература „Рицарска постъпка“ – написване на есе, разказ или стихотворение, която обхвана учениците от 9 до 12 клас. Нещо повече, ние се обърнахме и към талантливите деца и започнахме ежегодно да награждаваме с 10 стипендии младите творци. Церемонията я провеждаме в Двореца на децата и сме избрали датата 1 юни, за да може празникът на детето да бъде още по-пълен. По този начин ние се обърнахме едновременно и към младите семейства, които проявиха интерес към нашата дейност. Така постепенно при нас започнаха да влизат млади хора на 25-30-35 годишна възраст. Към днешна дата Великият приорат на България е със средна възраст 42-43 години, което е сравнително ниска възраст за гражданска организация, особено за тамплиерската. В други организации има случаи на средна възраст 70 години и нагоре. В основата си навлизането на младия човек в тамплиерството минава през различни степени, но преди всичко най-вълнуващ е ритуалът. Още като кандидат за рицар, когато става постулант, младият човек минава през такъв ритуал и после присъства на множество ритуали. Да, те в същината си са повторения. Но всеки ритуал съдържа в себе си много информация, дава много знания и към всеки ритуал се привнася дух и енергия. Тук, ако мога да се изразя по-образно, се запалва огънчето и ние сме много благодарни, че голяма част от младите рицари използват именно съвременните технологии, за да изследват дигитализирана чуждоезична литература и да покажат нови, задълбочени знания във философията на тамплиерството. Ритуалното ни събиране се нарича събор, а един от най-вълнуващите ритуали е т.нар. Тамплиерска благословия. Тя се произнася веднъж в годината – на рождения ден на Ордена, за всички членове на Ордена, за техните семейства, близки, симпатизанти.
– Тази година е по-особена за вас, българските тамплиери. Отбелязвате 10 години Велик приорат – България. Какво предстои като събития и инициативи в оставащите месеци?
– Така е. 2018 година е изключително важна за нас по две причини. Тази година се навършват 900 години от учредяването на Ордена на рицарите-тамплиери през 1118 година. В целия свят с тържества се отбелязва тази годишнина. Ние издадохме юбилейна марка по този повод, издадохме специална монета – медал, изработена в монетния двор. Издадохме няколко книги, а в идните месеци ще излезе от печат и нашия алманах, в който сме събрали всички важни моменти от създаването на Великия приорат на България.
– Кои са основните критерии, на които трябва да отговаря човек, за да облече бялата мантия с червения кръст?
– Да бъде кръстен християнин. Без разлика в коя християнска деноминация е. Това е именно поставянето на мостовете към другите християнски църкви. В днешни дни обединението на християнството е изключително необходимо. Разрояването на християнските църкви през вековете е довело до 33 000 такива в момента – толкова са официалните регистрирани. Да, някои са с по няколкостотин души последователи, други са с милиони, но ви давам пример за каква раздробеност на християнската общност говорим. И когато ние приемаме един християнин, очакваме от него той да е уважаван в обществото, да бъде честен, порядъчен, да се грижи за себе си и за семейството си. Орденът не е бизнес клуб по интереси. Орденът е обществена организация, която очаква от нашите членове да отделят от времето си, да даряват средства и да развиват кампаниите ни. Има хора, които идват само, за да се запознаят с този или с онзи и очакват, че ще им тръгне бизнеса или едва ли не ще им се изсипе мана небесна. Нищо подобно. Християнската принадлежност е базова, но е важен моралът на човека. Когато приемаме нови рицари, аз провеждам индивидуачен разговор с него. И много често му казвам: „Ако теб те боли сърцето, когато даряваш или усещаш вътрешна спънка – недей да идваш при нас, защото ще ти е мъка. Ти няма да може да влезеш в нашето море. Ще стоиш винаги на брега, но с единия крак ще си винаги на брега. Ще останеш разочарован и ще оставиш разочарование сред останалите рицари“.
– Бойните знамена са сред основните ви символи – с какво или с кого воюват днес съвременните рицари – тамплиери?
– Да не забравяме, че Орденът на рицарите – тамплиери е бил първият военен орден. Не им е било разрешено да носят оръжие. И за пръв път църковни лица започват да носят мечове, в името на това да защитават християните. Рицарите -тамплиери са били изключително начетени и изключително добре подготвени във военното дело. Основните принципи на рицарите-тамплиери са написани още през 1123-25 година от Св. Бернар от Клерво и те звучат толкова актуално и днес – да се стремим към смирение и да следваме Божиите повели. Нашата „война“ днес се изразява в премахването на изкуствените разделителни линии между християните по света. Ние работим изключително много в Близкия Изток, подпомагаме християните в зоните на конфликт, заемаме активни позиции, внасяме предложения и материали пред ООН, където Орденът на тамплиерите е афилиран член. Разширявяме връзката с отделни правителства от мюсюлмански държави, като на върха на пирамидата мога да поставя кралят на Йордания. Той отстъпи площ на брега на река Йордан, където Лутеранската църква вдигна християнски храм. Мирният диалог и разширяването на доверието са сред основните ни мисии днес. Ако се прехвърлим на българска територия, преди две години в София ние проведохме за пръв път среща между мюсюлмански и християнски духовници, които говореха за мира като основа за добруването на човечеството. Всички заклеймиха изкривяването на тълкуванията на исляма. Разговорите получиха широко отражение в ООН и бе отбелязано, че това е постижение на Ордена. А в частност – на Великия приорат на България.
– Не са ли точно религиозните водачи тези, които разпалват войните?
– Религията е създадена да бъде отделно от държавата. Когато религията се слее с държавата, тогава вече става страшно. Тук именно е разделителната линия, която трябва да спазваме.
– Какви са отношенията ви с Българската православна църква? През годините сте инициирали много дарителски кампании, но като че ли нашето духовенство „не ви забелязва много“?
– Всъщност, българското духовенство много добре ни забелязва. Реагират, на моменти ни гонят административно и даже заплашват с отлъчване от църквата на свещенослужители, които участват в наши ритуали.
– Има ли все пак в Ордена рицари-свещеници?
– Естествено, че имаме. И аз се учудвам, че се постъпва по този начин. В разговорите обикновено ни се казва:“Ама вие сте католици“. Моето кръщелно свидетелство го размахвам като знаме. Второ: всички, преди да влязат в Ордена, както вече казахме, необходимо условие е да са християни. Но българското духовенство в болшинството си се страхува, въпреки, че не си признава, от една много често повтаряна от нас позиция – икуменизъм. А разширяването на диалога с другите християнски деноминации и прехвърлянето на мостове към тях е, както казах вече, само в интерес на християнството в световен мащаб. Все пак ние сме в 21 век и не би следвало да живеем в капсулация. Руският патриарх се срещна с папата, но българският – не. Арменският патриарх – кактоликосът, който е и наш църковен покровител, е много широко скроен. В една Гърция, от която Българската православна църква е получила своята независимост, има едно много добро разбиране към усилията на тамплиерите за борбата за християнството и за всеки един християнин. Какво лошо има в това да се говори за християнството? Защо трябва да се страни от християните? Значи, по-лесно е една мутра да покани пет души-свещеници да осветят нов ресторант, а когато се съберат тамплиери да открият паметник или да почетат годишнина или като се случи преди няколко дни – за първа копка на параклис, после да се „дърпат ушите“ на православни свещеници, които са дошли да осветят мястото за бъдещия християнски храм. На самата церемония имаше поне 200 души от селото, които не вярваха, че някога ще имат своя черква. Ние работим повече от 10 години и не искаме нищо повече, освен да няма неприязън. Не приемам да бъдем едва ли не черната овца, защото тамплиерите са приети в цял свят и още се учудвам, че в България трудно ни приемат, особено църквата. Не е тайна, че болшинството от по-младите кадри на Българската православна църква са „за“ икуменизма. Включително и църквата в цял свят се развива. Духовниците не трябва да са администратори, които чакат миряните да влязат в храма. Точно обратното – свещеникът е този, който трябва да е непрекъснато при хората. Мога да споделя какво видях в една Йордания, където едва 8-9 процента от населението са християни – прекрасни църкви, пълни с хора. До храмовете навсякъде има училища, детски кътове, хосписи и здравни центрове. Един от най-големите отбори по футбол е точно на православната църква, най-добрият отбор по баскетбол е на православната църква, имат стадиони и се спортува безплатно. Болшинството от свещенослужителите им ходят пеша, не носят скъпи вещи и излъчват смирение. А не летят в небесата.
– Кой е любимият Ви пасаж от Господнята молитва?
-Всеки наш ритуал започва и завършва с молитва. Именно с молитвата човек може да усети смисъла на християнството и отдадеността, която следва да спазва християнина. За да може човечността да победи тук, на Земята.
О.р. ген. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”, полицейската школа, УНСС, доктор по философия в Peninsula university, САЩ, с професорско звание. Академик. Служил е в УБО и НСО. През 2017 година е преизбран за Велик приор на рицарите – тамплиери у нас.