Горанов: Подготвят се няколко модела за реформа на здравното осигуряване
Тиражираният в медиите модел - за допълнителни 12 лева здравна застраховка, е само един от вариантите. Горанов обясни, че предстоят дебати, тъй като допълнителна вноска ще увеличи данъчното бреме. Министърът е привърженик на друг обсъждан модел - за демонополизация на здравната каса, който няма да изисква допълнителна вноска.
„Демонополизация на НЗОК с даване право на избор на осигурените лица дали да се осигуряват с цялата си вноска в частно осигурително дружество, или да останат осигурен в НЗОК. Всеки модел има предимства и недостатъци. При модела, който аз съм предложил на колегите от Министерство на здравеопазването, допълнителна тежест за здравноосигурените лица не се налага“.
На 26-и септември здравното министерство ще представи официално разработваните модели и ще търси съгласие със съсловните партньори, каза още министър Горанов и уточни:
„Окончателно решение ще се вземе заедно със съсловните организации, при наличие на консенсус. Ако няма консенсус, само фини настройки, които могат да бъдат направени с оглед подобряване на контрола, ще бъдат предложени със Закона за бюджета на НЗОК за следващата година“.
Вече втори ден в обществото се подмятат изказвания и коментари, презентации и файлове с неясно и често дори с противоречиво съдържание. Затова и опасенията са реални. Това, което се предлага в момента изглежда единствено като поредното увеличение на парите за здраве, срещу което достъпността и качеството на услугата остават същите, но цената им расте. Опасенията се споделят и от осигурените и от застрахователите и от повечето експерти, защото аналогиите с предшестващи опити за бледи щрихи в реформирането на системата са твърде близки.
Първият икономически недостатък на предлагания модел според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика:
„Това напомня точно на „предлаганата реформа от 2008 година‘, когато здравната осигуровка беше увеличена от 6% на 8% и тогава идеята беше да се натрупа един резерв няколко години, които след това да бъде използван за финансиране и капитализиране на здравноосигурителни, частни компании, които да предложат допълнителни здравни услуги на здравноосигурените лица. 2011 година видяхме, че този натрупан резерв е просто изчезнал. Държавата каза: „Това вече не са ваши, а мои пари“.
Пореден случай, който ни напомня за пътя, осеян с добри намерения, който знаем накъде извежда, защото усещането е за прехвърляне на отговорност, за хронично недофинансираната система, коментира председателят на Асоциацията на застрахователите Светла Нестерова:
„Изглежда сякаш министерството се опитва да изхвърли всякакъв здравен риск от НЗОК в застрахователния сектор. Това е възможно. Въпросът е какво ще се договори и какви механизми на контрол ще има. Моделът, който циркулира предвижда Касата да плаща определена сума, а всички високи разходи и скъпоструващи лечения да бъдат изнесени в застрахователния сектор. Единственият възможен модел на здравна защита в нашето общество е солидарния и дори когато правим здравна застраховка, тя ще разчита на това да съберем малки суми от много количество здрави хора, за да се заплати лечението на тези, които в дадения момент имат нужда.
6 милиона българи са със застраховка от 12 лева месечно, но работещите са едва наполовина.
Голямото опасение на застрахователите е да не се превърнат в донори на средства в болничната помощ. Добави Коментар