Как се купонясва в България
Как се купонясва у нас?
Жените слагат целия наличен макиаж (любима дума на любителките му в прекомерни количества). На 18 изглеждат сякаш са на 30.
Гримът скрива лицата им. Не само акнето. Мъжете обличат най-тесните си тениски, за да станат батки/ гларуси/ маниаци.
„Мадамите“ предизвикателно и супер-адски-секси пърхат с мигли и дърпат от цигарата, докато пускат story, качват във Фейса, Инста… навсякъде. Мъжете им подражават.
Хората са в денс клуб, а не танцуват. В тоалетните не се пикае. ,,Дялка се бяло“. Страстта не се проявява на дансинга. А в кенефите с е.ане и в ушите…
Масово оливане и преливане. С алкохол и наркотици. С простотия и проститутки.
Нощният живот у нас е огромна демонстрация на живот. Мерни единици за забавление: салфетките, повръщаното и снимките. Колкото по-мръсно (морално и битово), толкова по-качествен е купонът. Но тези неща не ни впечатляват дълбоко.
Това е рутина за нощните заведения в България. И като си отишъл на дискотека или в бар за парти животни, знаеш, че ще бъде гнусно.
Как се купонясва в гръцка дискотека?
Жените не са с ултра къси полички и ултра високи токчета. Гримът - понякога дори отсъства. Двадесетгодишните изглеждат на двадесет. Жените не пият колкото мъжете и не се снимат как повръщат в тоалетната. Мъжете не се срамуват да танцуват. Дори да не знаят как.
Алкохолът е само за да те развесели. Не умъртви. Дансингът се вижда. Не е покрит със салфетки. Хората не снимат, че се забавляват. Правят го наистина.
След 01:00 музиката в баровете се намалява. Не идва някой като Валери Симеонов да следи с шумомер силата на звука.Хората не смучат зърната си пред всички. Усмихват се. Така се свалят. Страстта си показват в танца. Не в кенефите…
Мерни единици за забавление: танците и усмивките. Нощен живот има. На младите не им се отнема свободата. В техния случай демокрацията не им отнема морала и благоприличието.
В България развратът е на мода. От дълги години. Облича се като дрехи от масови конфекции.
Очевидно е, че модата трябва да се смени и да настъпи нова. Да се носят усмивки вместо силиконови джуки. И малки дози срам пред пълна безхаберност…
Кое е по нашия вкус?
Наистина ли ни удовлетворява ,,мацките“ да са гримирани Франкенщайни?
Наистина ли е по-важно да покажем със снимка къде сме били, какво и как сме правили, с кого и колко пъти?
Искаме профилите ни в социалните мрежи да живеят повече от нас? Или можем без това? Добави Коментар