Навършват се 76 години от разстрела на Никола Вапцаров

Велик !

„Третият разстрел“ е книга – разследване за живота и трагичния край на един талантлив поет. Никола Вапцаров е роден на 07.12.1909 г. в гр. Банско и отгледан в семейството на воевода от ВМРО, който го възпитава в патриотичен дух. Трагедията на Вапцаров започва през 1919 г., когато той е едва на десет години. Тогава в къщата на Вапцарови отива да живее белогвардеецът Борис Майлер, който всъщност е болшевишки агент, изпратен от НКВД да подготвя подмолно комунистически метеж (който избухва през 1923 г.) и най-вече да се промъкне в обкръжението на Ванче Михайлов и реализира проектираното в Москва ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). След провала на Септемврийския метеж през 1923 г. той бяга обратно в СССР, но преди това успява да зарази неукрепналия младеж с отровата на болшевико-комунизма. Вапцаров учи в гимназия в Разлог, а след това в Морското машинно училище във Варна, където е произведен в ранг офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник. Въпреки това, на младия поет не му върви в живота. Издава стихосбирка, която тогава не е оценена нито от критиците, нито от неговите „другари“. Работата му тежи, защото като малък е боледувал от рахит. За причинена авария е уволнен от работа като механик. Дълго време е безработен, след това работи за кратко като огняр в БДЖ и Софийски общински екарисаж. Накрая напуска работа и става безработен. Става член на създадения от комунистическата партия „Македонски литературен кръжок“. Разнася позиви с македонистко съдържание. В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на кръжока през октомври 1938 г., се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Забелязан е от полковника от НКВД Цвятко Радойнов, който става новият наставник на Вапцаров. Той го наема за свой помощник в минно-подривната комисия на БКП срещу заплата. Вапцаров е откликнал „да влезе в играта“, още при първото щракване с пръсти. По това време той е трайно безработен. За конспиративната си антибългарска дейност е получавал в началото по 200-300, а после и по 2 000 лева на месец. Това са пари, дадени от Болшевишка Русия (продължила българомразката традиция на Царска Русия) за унищожаването на България и превръщането и (този път не в Задунайская губерния), а в поредната съветска (подчинена на Москва) комунистическа „република“.
Вапцаров, меко казано е противоречива личност или казано по друг начин – объркан и заблуден от чужди и враждебни на България сили, човек. Като лирик е хуманист, а като гражданин – конспиратор и терорист. По социален произход е заможен, а по поведение – защитник на бедните. Роден и израснал в семейство, приближено на двореца, а на практика – антимонархист. Патриот, а служещ на кауза – подчинена на чуждо разузнаване. Интернационалист, а на практика – македонски националист. Човеколюбец, а на практика – съучастник в изтреблението на определена категория човеци. Възпитаван в евангелски добродетели, а на практика – нарушаващ ги в името на комунистическата идеология. Певец на човешкото братство, а намиращ сред него врагове. Отстояващ личността си, и същевременно отричащ личността – „Какво тук значи някаква си личност“. Борец за хармония, а на практика – съмишленик на хаоса. Противник на властта, а на практика – борец за нова власт. Отхвърлящ насилието в поезията си, а на практика – служещ си с неговите средства. Готов в името на живота „да влезне във взривна ракета“, а на практика – носач на взрив, който убива живота. Поданик на държава, която му дава законни права, а на практика – извършител на противодържавна дейност.
За противодържавната си дейност Вапцаров е арестуван за последно на 4-ти март 1942 г. и прави пълни самопризнания. И не само той! Протоколите разкриват как всички арестувани са признавали всичко и всеки е издавал всички. Показанията са част от писменото наследство на поета, независимо дали това се харесва на някои или не! Дълги години „другарите“ ги държаха „под ключ“. Защо ли? Е, то си е ясно защо – за да не излезе наяве истината за измамата и извършените поредни разстрели на Вапцаров. Осъден е на смърт и е разстрелян на 23-ти юли 1942 г. Това е първият разстрел!
Вторият разстрел е след 09.09.1944 г., когато страната е окупирана от Червената армия и властта е завзета от подчинената на Москва Българска комунистическа партия. Вапцаров е разстрелван през всяка година на комунистическо управление, с всеки нов спомен или статия за него. И този духовен разстрел е по-страшен от физическия. „Другарите“ комунисти разстрелват Вапцаров по всевъзможни начини – като се започне с редактирането на стихотворенията му (за да послужат като пропагандни листовки за целите на партията) и се стигне до мита за „моряшката походка“ на поета. Внушението е, че военноморското му образование и морето са оставили дотолкова дъблоки следи в него, че е отвикнал да ходи по сушата. Истината е, че като дете е бил болен от рахит. А, това не пасва в пропагандните клишета на „другарите“. Обикновените хора може да боледуват от рахит, но пропагандните икони – не. Не се вписва в наложеното определение за комунист – „не човек, а желязо“.
Третият разстрел е след 10.11.1989 година – Вапцаров, чрез създадения от комунистите мит за него, е разстрелян отново от немирясващата комунистическа пропаганда, повтаряща все едни и същи изтъркани клишета, а не можеща да обясни как и защо вярата, мечтата (на Вапцаров) се превърнаха в по-страшна и жестока действителност от онази, срещу която се е борил. Как така представата за най-хуманния строй (с който е зарибен и Вапцаров), осъществена в живота, се превърна в своята противоположност?

P.S.
[center]Из „Обвинителния акт“ [/center]
„Никола Иванов Вапцаров е приел да заеме длъжност при ЦК на РП в комисията, която е ръководила специалната (минноподривната) дейност в началото на м. септемврий 1941 г., като знаел крайната цел на комунистическата партия, а именно – насилствено събаряне на установения от Конституцията в страната обществен и държавен строй и заменянето му с болшевишки такъв, като за постигане на тази цел е предприела въстания, убийства, атентати и др. …“

Бащата на Симеон Сакскобурга е можел да го спаси само с един подпис, но точно в деня на разстрела решил, че ще ходи на лов! Един поет с голям талант си е отишъл от тоя свят без време...!!!!!!!! Светла му памет!

Naiven komunisticheski puberitet, koito go murzi da si potursi rabota. Tova e Vapcarov.

Dosta tup naiven puberitet no ima niakolko izrechenia dobri.