Написах нещо леко и приятно за четене. В „Моята кръв” езикът е почти говоримият от улицата
Това е книга за стаéната в кръвта ни памет, пренесена през векове и поколения. В „Моята кръв“ има и светли страници, така че романът ще остави у читателя и надеждата за възможното простичко щастие. Струвало си е да бъде написан и да се прочете. С тези думи редакторът на книгата „Моята кръв” Христо Карастоянов описва първия роман на музиканта и писател Росен Сеновски. Представянето на „Моята кръв” в Бургас е на 2 юли в Експозиционен център „Флора” от поетесата Елка Константинова. Събитието е с подкрепата на Община Бургас.
- „Моята кръв” е първият ти роман. Какво те вдъхнови да го напишеш?
- Не става въпрос за вдъхновение, а за едно обещание към моята майка, да напиша роман някога. Отлагах го дълго в годините и в един момент стана невъзможно, защото тя бе много настоятелна. Провокира ме една случка в дома на моя редактор към онзи момент Гриша Трифонов, който вече не е между нас. Бях на гости и приключвахме редакцията на третата моя стихосбирка. Той и съпругата му Мария ми подариха малка готварска книга, която се казва „Ела, Боже, да ядем”. Точно в този момент стана пречупването и аз реших, че е време да премина от поезията към нещо по-голямо и различно.
- Как определяш романа си?
- Исках да напиша нещо леко, приятно и интелигентно. Моята цел е не дълбоката художествена литература, сложните сюжети и претенциозния изказ, а точно обратното. При мен нещата са много разбираеми. Езикът е почти говоримият от улицата. Всичко изглежда много лично, а всъщност целта ми е, когато читателят вземе в ръцете си моята книга, да прекара няколко отпускащи часа.
- За какво се разказва в „Моята кръв”?
- Романът съдържа спомени и една измислена история за млад еничар. Това е история, при която аз се опирам на данни, събития от живота на баща ми и неговия род от с. Голяма Желязна, Троянско. Състои се от три части. Едната е светлата част с моите спомени от детството и с всички онези приключения покрай риболова, който аз и днес обожавам, а за едно дете той е събитие.
Първата част на книгата се казва „Проклятието”, втората е озаглавена „Неравенство”, третата -„Спестявания”. Отне ми 5 години, за да ги завърша, но всяка една от тях е писана за около седмица-две.
Всяка част е излизала самостоятелно и сега ги обединявам. Направеното е с нова редакция от Христо Карастоянов и от издателя „Жанет 45”, така че има разлика в стила преди и сега. Признавам, че не съм имал намерение да издам такава голяма книга.
- Слушаш ли рок, докато пишеш, или го правиш в тишина?
- Първата част я писах при абсолютна тишина. Втората и третата в присъствието на други хора. Научих се да си създавам един мой свят, в който игнорирам всичко около себе си. Музиката и писането няма как да съчетая, защото аз съм професионален музикант. Слушам и анлизирам музиката и това обсебва вниманието ми, т.е при мен музика и писане не се допълват.
- Коя е дебютната ти книга?
- Дебютната ми книга е поезия и е издадена през 2001г. Казва се „Градски ангели”. След две години издадох втората си стихосбирка и след осем години – третата. При поезията е по-лесно, защото плувам в свои води. Опитвам да пиша текстове за песни от 14-годишен и това ми помогна в поезията, така че имам много дълъг опит в мерената реч.
При прозата ми отне известно време. В края на 2011 г. написах първите три-четири глави на ръка в един тефтер, бях съвсем сам във вила в Еленския балкан. Отне ми време, докато схвана точно алгоритъма на работа и факта, че съм сам в едно планинско село, че трябва да вляза в цялата история. В рамките на една седмица почти написах първата част.
- С кого и над какво работиш в момента?
- Работим здраво с Тони Димитрова и с група „Горещ пясък”. С Тони пътуваме много, имаме над 100 участия годишно. В момента реализираме един много амбициозен проект с Разградската филхармония. Обикаляме България със симфонични аранжименти на нейни популярни текстове. Проекта се нарича „Моите неизпратени писма”, съдържа и една чисто театрална част. Представяме се главно в по-малките градове и ще продължи до Нова година.
- Какво да очакваме в бъдеще от писателя Росен Сеновски?
- В момента съм безкрайно любопитен как хората ще приемат моя роман. Не крия, че при интерес съм подготвил цялата идея за продължението на „Моята кръв”. Действието в първата книга приключва някъде около 60-те години на XX-ти век и ако имaм късмет, втората част „ще доведа” до наши дни. Ще има още герои, спомени и риболовни случки от моето детство. Много е важно как публиката ще се отнесе към романа, защото ако не го приеме като съдържание и изказ, за мен ще бъде изкуствено да пиша втора част.
15
Коментара по темата
15.
Хаха
28.06.2018 12:49:00
Ако не е напушен нищо не може да напише.
14.
ей малоумие след малоумие
28.06.2018 12:06:21
Нямаше ли друга снимка че типосахте тази с тоя фас? На кутиите цигари що не го сложите?
13.
*********
28.06.2018 09:38:23
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.
12.
Мадь
28.06.2018 09:21:17
Много як писател и хубав човек!! Да е жив и здрав и да завърши като Хемингуей с успех!!!!
11.
Рибяков
28.06.2018 09:18:34
“.....Събитието е с подкрепата на Община Бургас” а какво остана за писатели и дейци които не са подкрепени от общината ами от самия си талант.”
Предлагам на училищата вместо да купиват глупавите книги от София да купят на Росен книгата понеже той е по подкрепен от по малко подкрепения от София който е подкрепен от министъра на образованието който е подкрепен от премиера. Ами свободните дейци? Кучета ги яли
Предлагам на училищата вместо да купиват глупавите книги от София да купят на Росен книгата понеже той е по подкрепен от по малко подкрепения от София който е подкрепен от министъра на образованието който е подкрепен от премиера. Ами свободните дейци? Кучета ги яли
10.
ай сиктир
28.06.2018 09:10:56
куцо и сакато прописа книги.Това е нещо като ежедневник и всеки го може
9.
!
28.06.2018 09:07:54
“....написах първите три-четири глави на ръка”
8.
Шалтера
28.06.2018 09:03:11
За българина не е характерно гъбите да присъстват често в книгите.
7.
Раста
28.06.2018 09:00:32
Колко ганджа изпушихме снего докато я напишем
6.
Рtp
28.06.2018 08:59:08
Росене каква е еквилисуенобристиката и моралнита задача на тази поема която вдъхнови компас на трета степен корен квадратен от тен?
5.
Ч11
28.06.2018 08:56:57
Много харесвам обложката. Надявам се журналиста да е подготвен да сложи линк до книгата и също откъс от книгата.
4.
Ач
28.06.2018 08:54:01
Стига с тая Тони няма ли други момичета в Бургас ех като запушите каналите с тоя монопол на Горещ Вятър Оркестъра не остана време за другите таланти
3.
Ч
28.06.2018 08:51:43
Росене отговори. колко ракия си изпил?
2.
Наско
28.06.2018 08:49:59
Tони Димитрова защо прилича на табуретка вече?
Нямате ли движение?
Нямате ли движение?
1.
Асен Х
28.06.2018 08:47:36
Иначе марихуната пишем ли?