Знаете ли кой е дядото на патриота Валентин Касабов и какво е направил за България?
В края на 19-и век Шумен се славел като развит търговски и културен център. Родът Касабови е бил известен в града. Стефан Касабов е притежавал много земи и бил заможен човек. Съпругата му Петя е завършила Робърт колеж в Цариград - престижно за времето си учебно заведения извън България. Раждат им се три деца. Родителите изпращат големия си син и дъщеря да учат в Австрия. Майката умира млада. Бащата фалира и загубва всичко спечелено. Добри е най-малкото дете, родено на 27 юли 1898 година в Шумен. Завършва гимназия в родния си град. Силно го привлича военното поприще.
Желанието му го отвежда във Военното училище. По него време българските офицери от царската армия са били от елита на обществото - образовани, културни, дисциплинирани, инициативни. Имало е дори изисквания за ръст и телосложение.
Добри Касабов започва да изучава основите на военното дело: военна подготовка, тактика, артилерия, фортификация, топография, тактически полеви задачи, устави. Наред с чисто военните науки бъдещите офицери изучавали социология, френски език, политическа история, военна география, рисуване.
През 1906 година в Шумен е сформиран 10-и ескадронен полк. Това са годините, в които конната кавалерия у нас е заемала своето достойно място във войската. Конният полк взема участие в Балканската и Междусъюзническата войни. През Първата световна война (1915 – 1918) този полк влиза в състава на 3-та конна бригада и се състои от 4 ескадрона и един картечен ескадрон. През 1915 година полкът охранява добруджанската граница. През 1916 година участва в офанзивата към Лерин, през 1917 година квартирува в Скопие, през 1918 година в Гюмюрджина и Драма. Именно в конния полк. Добри Касабов започва военната си кариера. Младият юнкер взема участие в бойните действия и е награден с орден и кръст „За храброст“.
На 4 октомври 1920 година Добри Касабов е произведен в чин подпоручик.
На 3 август 1924 година се венчава за Райна Бойчева от Шумен, учителка по френски език. Активна есперантистка, кореспондира си с хора от над 30 държави. През 1925 година се ражда дъщеря им Евгения, а през 1929 - синът Кирил.
През 1938 година капитан Добри Касабов, вече командир на ескадрон при 10-и конен полк, е награден от Н.В.Борис ІІІ с кавалерски кръст на ордена „Св. Александър”.
с тежък диабет и туберкулоза след преживения стрес и ще предрече смъртта си през 1946 година
След като СССР обявява война на България на 5 септември 1944 година, на Българската армия е заповядано да не оказва съпротива и да не води военни действия. Съветското командване разпорежда на своите офицери да изземат личното оръжие на българските офицери, макар че то лично е заплащано и е тяхно притежание.
„Някои наши офицери не искаха да си дават оръжието, но съветските войници ги заставяха да легнат по очи на земята и ги обезоръжиха...” свидетелства Иван Николов от село Вехтово, Шуменско, войник от 10-и конен полк. Офицерството се е считало за една от основните опори на държавността и по-късно новото отечественофронтовско правителство безпощадно се е разправило с него.
Но войната още не е приключила. Тя навлиза в нова фаза и Българската армия е принудена да участва в преки военни действия на чужди територии.
Участието във Втората световна война. Бойните действия в Унгария
На 27 март 1945 година командването на Българската армия формира сборен конен полк. В състава му влизат три конни ескадрона, батарея от 16-и дивизионен артилерийски полк, бронеизтребителна рота от 2-ра армейска бронеизтребителна дружина и 6 танка. За командир е назначен подполковник Добри Касабов, а за помощник-командир капитан Теньо Петков. Полкът взема участие във втората фаза на Втората световна война.
В края на март започва Мурската настъпателна операция на Българската армия в Южна Унгария и Северна Хърватия. Това е част от Виенската настъпателна операция на ІІІ Украински фронт.
На 30 март 1945 г. полкът на Добри Касабов започва военни действия в Унгария с преследване на германците в посока село Накгорпад, село Болхаш и град Чурго (това става възможно след проявен изключителен героизъм и храброст, защото полкът е бил под обсада на елитната СС-дивизия „Мъртвешка глава” и е било въпрос на няколко часа българската част да се предаде. Именно в този момент, изненадващо, полк.Касабов разпорежда на войниците си да се качат на конете и да минат в контраатака. Допълнението е на Флагман и не ангажира автора).
На следващия ден българските войски овладяват Чурго и настъпват към укрепената линия „Маргит“. Навсякъде около тях са изградени бетонни укрепления и са замаскирани минни полета. При ожесточените боеве подполковник Касабов е на предната линия в настъплението към устието на река Мур.
На 1 април при канала „Принципалис” пленява 300 вагона военен трофей, съдържащ промишлено оборудване, заграбено от унгарски заводи, предназначено за Германия. По заповед на Сталин пленените композиции са били насочени към Съветския съюз. (Неизвестен факт е , че полк.Касабов рискува и на своя глава пренасочва част от плячката за родната България. Допълнението е на Флагман и не ангажира автора.)
От 2 до 4 април българските войски преминават 60 км с конете и овладяват 13 населени места, като не позволяват противникът да се задържи и да окаже съпротива. Пленени са над 400 германци.
На 5 април полкът достига до селата Света Мария и Свети Криж. За превземането им се водят ожесточени ръкопашни боеве. На 6 април продължава преследването на противника към село Ормож, град Птуй и до вечерта превземат и село Горни Хращан. Убитите по време на военните действия българи са 33, а ранените 97.
На 9 май в 6 часа сутринта овладяват град Марибор. На 10 май продължават настъплението към град Клагенфурт. По пътя настигат две германски колони, които с бой заставят да се предадат. Взети са много пленници и трофейно оръжие.
На 11 май подполк. Добри Касабов пръв пресреща английските войски на ген. Джордж Патън. Това е краят на войната.
Полкът е разформирован на 14 май 1945 година, като ескадроните са причислени отново в състава на дивизиите си.
Изключителните бойни и командирски качества на Добри Касабов са оценени високо не само от Командния състав на Първа българска армия, но и от руснаците. За храбростта си той е награден с най-големия руски орден за военни заслуги „Александър Невски", а правителството на СССР изстрелва в негова чест 20 топовни салюта.
За изключителни военни заслуги при решаващия пробив в Унгарските Алпи, Добри Касабов е произведен в чин полковник. Завръщайки се от войната, полковникът развива диабет и скоротечна туберкулоза. Предчувствайки края си, сам написва текста на некролога и нарежда на близките как да бъде погребан. Умира в Шумен на 8 декември 1946 година, едва на 47 години. С
големи лишения съпругата Райна Касабова успява да изучи децата си. Дъщерята Евгения завършва стоматология и второ висше образование Консерватория. Омъжва се във Варна и работи в Операта като компоитор и пианист. Синът Кирил се дипломира като ветеринарен лекар. Жени се за бургазлийката д-р Лиляна Николова (дългогодишен главен лекар на Бургаските
минерални бани, б.р.) и се установяват да живеят в град Бургас. Синът им Валентин Касабов е български политик, журналист, телевизионен водещ, известен с авторското телевизионно предаване „Паралакс“, и заместник-председател на учредената в Бургас през 2011 година националистическа партия „Национален фронт за спасение на България”. Понастоящем зам.председател на парламентарната група на „Обединени патриоти” в 44-тото Народно събрание. Той пази завета на своя дядо - в дома си съхранява документи, военни карти, ордени и множество снимки на полк. Добри Касабов.
Това пълно и задълбочено изследване бе публикувано за първи път във в. „Черномоски фар” на 15 юни 2018 г. Авторът Соня Кехлибарева е писател, историограф, един от най-добрите ни съвременни документалисти. Малка част от него се базира на спомените на д-р Лиляна Николова, на 88 г., – съпруга на покойния син на подполк. Добри Касабов - д-р Кирил Касабов. Предоставените автентични документи и снимки са собственост на внука на подполк.Касабов - Валентин Касабов. Заглавието е на Флагман.