Преди 95 години на днешната дата е убит министър-председателят Александър Стамболийски
На 14 юни 1923 г. след няколкодневни мъчения издъхва премиерът Александър Стамболийски.
Покушението срещу министър-председателя е едно от многобройните политически убийства с огромни последствия за страната и със сигурност едно от най-отвратителните. След като управлението му напълно губи подкрепа извън средите на селячеството, а срещу него застава цялата българска интелигенция, армията и останалите политически партии, на 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат.
Няколко дни по-късно законният министър-председател е заловен и заедно с брат му Васил е подложен на нечовешки изтезания в къщата им край с. Славовица.
Рязан с нож и прободен близо на сто места, на 14 юни Александър Стамболийски издъхва в нечовешки мъки. Впоследствие главата му е отрязана. След тази садистична екзекуция, колелото на насилието в българската история отново се завърта, помитайки след себе си малкото останал здрав разум в политическата ни действителност.
Историците припомнят, че Стамболийски е третият убит премиер в аналите на Третото българско царство.
Началото е поставено със Стефан Стамболов, който е убит на 15 юли 1895 г. в центъра на София.
По-малко от десет години след това политическо убийство България е поразена от убийството на още един премиер. През 1907 г. Димитър Петков, който оглавява 27-ото правителство на България, е убит от политическите си противници на бул. „Цар Освободител“ в София. Погребан е до Стефан Стамболов. Димитър Петков е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков. И двамата имат съдбата на баща си – убити са от политическите си противници.
2
Коментара по темата
2.
българин
14.06.2018 11:42:38
"Рязан с нож и прободен близо на сто места"
Така завършва земния си път един от министър-председателите на България. Както се казва - да не дава Господ никому. По въпроса са правели спекулации всякакви партийни шамани, но ще разберем истината, ако си отговорим на няколко прости въпроса. Царе и министри за убивани по всяко време, за да ги отстранят от власт и да им заемат мястото. Но, тоя не са го гръмнали в главата, а са го рязали на парчета. Защо? Единственият логичен отговор е - за да изпита болка и страдание, каквато той самият е причинил на други. Останалите версии са изсмукани от пръстите простотии на партийни шамани, за които стана дума по-горе. Звездата на А. Стамболийски изгрява върху пепелищата на идеята за национално обединение. И дружбашите идват на власт. Сега, от дистанцията на времето, може да кажем, че сентенцията "Дружбаш - това не е партия, а диагноза" се оказа вярна. Да не забравяме, че в обявения за престъпен режим (от Н.С.), комунистите имаха за коалиционен партньор БЗНС. Всичко друго мина под ножа, по лагери и затвори. А, след т.нар. "демокрация" дружбашките партийки се нароиха до толкова, че едва ли някой ще може да ги изброи всичките, без да пропусне една - две.
Но, да се върнем на А. Стамболийски. Човекът идва на власт и смята, че ще е там вечно. За да се подсигури създава т.нар. "Оранжева гвардия" - сбирщина от главорези, използвани за наказателни акции срещу политическите противници на диктатора. Такива формирования са създадени много по-късно в Италия от Мусолини и Хитлер в Германия - известните щурмоваци от СА. Много по-късно комунистите в България ще създадат т.нар. "Вътрешни войски" - срещу кого ще се бият "вътре", то е ясно. Политици - виновни и невинни се вкарват в затвора. Фалшифицират се избори (което по наследство си го имаме до днес). Във външната политика Стамболийски търси съюзници сред най-върлите врагове на България, като например при посещението си в Белград заявява, че България се отказва от Македония ( тогава все още преобладаващо населена с българи) т.е. колете ги, бесете ги, асимилирайте ги, нас това не ни интересува. Така настройва всички в България против себе си - ВМРО, защото били разбойници, политиците - защото избрали грешната страна, военните - защото изгубили войната, и царят - той пък бил получил един вагон със злато от Германия, за да ни "закачи" за нея (това го повтаряха след това и комунистите - известни като крадци, лъжци, убийци и манипулатори).
За А. Стамбилийски - накратко толкова.
И както се казва - накрая се наигра...
Така завършва земния си път един от министър-председателите на България. Както се казва - да не дава Господ никому. По въпроса са правели спекулации всякакви партийни шамани, но ще разберем истината, ако си отговорим на няколко прости въпроса. Царе и министри за убивани по всяко време, за да ги отстранят от власт и да им заемат мястото. Но, тоя не са го гръмнали в главата, а са го рязали на парчета. Защо? Единственият логичен отговор е - за да изпита болка и страдание, каквато той самият е причинил на други. Останалите версии са изсмукани от пръстите простотии на партийни шамани, за които стана дума по-горе. Звездата на А. Стамболийски изгрява върху пепелищата на идеята за национално обединение. И дружбашите идват на власт. Сега, от дистанцията на времето, може да кажем, че сентенцията "Дружбаш - това не е партия, а диагноза" се оказа вярна. Да не забравяме, че в обявения за престъпен режим (от Н.С.), комунистите имаха за коалиционен партньор БЗНС. Всичко друго мина под ножа, по лагери и затвори. А, след т.нар. "демокрация" дружбашките партийки се нароиха до толкова, че едва ли някой ще може да ги изброи всичките, без да пропусне една - две.
Но, да се върнем на А. Стамболийски. Човекът идва на власт и смята, че ще е там вечно. За да се подсигури създава т.нар. "Оранжева гвардия" - сбирщина от главорези, използвани за наказателни акции срещу политическите противници на диктатора. Такива формирования са създадени много по-късно в Италия от Мусолини и Хитлер в Германия - известните щурмоваци от СА. Много по-късно комунистите в България ще създадат т.нар. "Вътрешни войски" - срещу кого ще се бият "вътре", то е ясно. Политици - виновни и невинни се вкарват в затвора. Фалшифицират се избори (което по наследство си го имаме до днес). Във външната политика Стамболийски търси съюзници сред най-върлите врагове на България, като например при посещението си в Белград заявява, че България се отказва от Македония ( тогава все още преобладаващо населена с българи) т.е. колете ги, бесете ги, асимилирайте ги, нас това не ни интересува. Така настройва всички в България против себе си - ВМРО, защото били разбойници, политиците - защото избрали грешната страна, военните - защото изгубили войната, и царят - той пък бил получил един вагон със злато от Германия, за да ни "закачи" за нея (това го повтаряха след това и комунистите - известни като крадци, лъжци, убийци и манипулатори).
За А. Стамбилийски - накратко толкова.
И както се казва - накрая се наигра...
1.
ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее
14.06.2018 11:06:55
Пълни глупости.Т.н.селски предводител е застрелян от капитан Харлаков в с.Славовица.