Още три мита за изневярата: разбити!
Според специалистите това убеждение са опира на три мита. Нека ги разбием и спри да разглеждаш изневярата през тяхната призма. Това ще ти донесе единствено проблеми. Човешкият опит е много по-богат и разнообразен от представата ни за него.
Мит №1: „Изневярата идва, когато има проблем в отношенията“
И наистина, нима може да има изневяра в един щастлив брак? И нима изневярата не означава, че връзката ти не е успешна?
Понякога нещата не стоят съвсем така. Често изневеряващият партньор няма намерение да разваля връзката, нещо повече – тя му е скъпа.
В нашата култура е много трудно да приемем, че изневерите се случват и при щастливите двойки. Но, истината е, че няма връзка без никакви проблеми.
Изневерява ти, защото си по-голяма от него. Изневерява ти, защото изкарва по-малко пари от теб. Или пък имате различен социален статус... Списъкът е безкраен. А партньорът, на когото са забили нож в гърба, започва да се обвинява, дори до този момент да не е приемал дадени обстоятелства за проблем. Пита се: „Всичките тези години илюзия ли бяха? Връзката ни не беше ли щастлива?“
И въпреки че изневярата на пръв поглед е заради партньора, това невинаги е така Понякога става въпрос за проява на много дълбок личностен конфликт.
Съвременното схващане за отношенията предполага, че в един човек ние сме длъжни да намерим всичко: и емоции, и нежност, и сексуалност.
Древните гърци виждат това разцепление на потребностите в образите на Аполон (като разумна част) и Дионис (чувственият). Белгийският сексолог и психотерапевт Естер Парел разглежда тази дилема в книгата си The State of Affair: Rethinking Infidelity в контекста на партньорските отношения.
Ние можем едновременно да се стремим и към новото, и към стабилността. Пазим със зъби и нокти отношенията си с постоянния партньор и в същото време новите неща ни привличат.
Още три мита за изневярата: разбити!
Вътрешният ни Аполон – разумното и разсъдително начало, изисква постоянство, а вътрешният ни Дионис – остротата и разнообразието на преживяванията, чувственост. Това, че трябва да намерим всичко в един човек, е илюзия.
Различните чести на нашето Аз не могат едновременно да получават удовлетворение в брака. Това е болезнено, но такава е реалността на живота.
Някои се опитват да решат тази дилема в полигамните отношения, но този компромис има много подводни камъни.
„Полигамен съм, но жена ми не е наясно с този факт“ – това не е отворен брак.
От този мит следва вторият, който може да стане разрушаващ за този, на когото са изневерили.
Мит №2: „Изневеряват й, защото нещо не й достига“
Чувала ли си за вица за мъжа, който си загубил ключовете в гората, но ги търсил под светлините на уличната лампа, защото там е по-светло? Много често с това се занимава човек, който е разбрал за изневярата на партньора. Той първо започва да търси причината в себе си: „Отделях много малко време. Остарял съм. Не я задоволявам.“
Още три мита за изневярата: разбити!
Горчивата истина е там, че човек кривва наляво, безсъзнателно бунтувайки се против това, което цени най-много в партньора. Представи си жена, която има прекрасен мъж, две деца – семейството е преживяло много хубави и трудни моменти заедно. Тази жена безкрайно цени грижите и вниманието на половинката си. И в същото време тази негова подреденост и организация я потиска. Жената се влюбва в някакъв шлосер, който няма постоянна работа и е вятърничав.
Всеки наш приятел, любовник отразява нещо особено от самите нас. Понякога нещо, за което дори не сме подозирали.
Тя, разбира се, изпитва вина, но тази изневяра й помага да се почувства жива.
Мит №3: „Мъжките и женските изневери се различават по своята същност“
Мъжете изневеряват лесно и заради фън, а жените, едва когато почувстват емоционална връзка – това ни нашепва общественият стереотип. Истината е, че и мъжете, и жените имат и емоционални, и сексуални потребности.
Но, както знаем, обществото толерира, когато мъжът има стабилно семейство и връзка настрани, но сочи с пръст жената, която прави същото, задължавайки я да жертва сексуалните си интереси заради семейството.
Само че ролята на грижовна майка, която най-често избират жените, се оказва истински антиафродизиак.
Отговорността за другите й пречи да се фокусира върху собствените й желания.
Да примириш еротиката със сигурността и уюта – това не е проблем, подлежащ на решение, това е парадокс, с който трябва да се справиш. А как именно: с отказ или ограничение на желанията, с полигамни отношения, с открит брак... Всеки сам решава за себе си. И никой не може да вземе решението вместо теб.
6
Коментара по темата
6.
Ванга до Боян
03.06.2018 00:52:54
Струва ми се ,че са ти намазали ските и сега се правиш на Ален Делон пред аудиторията.Така не се избиват комплекси.На всеки му се е случвало да почука ,ала да не му се отвори.Пробвай да почукаш на друга врата.
5.
до Боян
03.06.2018 00:41:30
Прати и превода ,да знаем какво искаш да кажеш.
4.
boqn
03.06.2018 00:14:56
az kakto mi pusni krai neme xwa6ta iznewerqva
3.
boqan
03.06.2018 00:12:45
nesami giwota dasum si giw i zdraw 4e giwota e qko ne6to
2.
BOQN
03.06.2018 00:11:04
NIKOGA NQMA DA OTIDA BEZ4USTWEN NESUM Q WIGDAL NIKOGA NI6TO NE PRAQ ZA NEQ DAME WIKA 6TE E OTKOLONQWAM NEPOWTARQM S NEQ KAKTO DNITE NQMA DASA POWTORQT drugi pomnq sebesi za tqx nesum gi wigdal nikoga
1.
Експерта
02.06.2018 22:21:53
Ако ,мъжът или жената са блатни красавци и ти си появи принца или принцесата на бял кон .Как да не изневериш .Коя пчела бяга от медта?