Теорема за кметица и държавна цица
Според юристите е изключително сложно, все едно да докажеш пространствената теорема на Ойлер. А според аматьорите - тоест, останалата част от обществото, сметката е проста като фасул: събираш месечните заплати на дадената особа, откакто е заела дадения пост, и получаваш сума, с която особата може да закупи четири гуми на джип. И то при положение, че през цялото време е яла само фасул. Да, ама особата си е купила целия джип, няколко апартамента, хотелче на морето, заведенийце, шивашки цех, фабричка... Изваждаме от цената на имането сбора на заплатите и получаваме броя на годините, които особата трябва да прекара в затвора. Проста формула за доказване на противното.
Само че това е според нас, непосветените, дето и на едни избори огелпваме задачата с няколко неизвестни и винаги получаваме грешен резултат. Ако гласоподавателите бяхме адвокати, отдавна да сме прозрели, че особата не може да бъде осъдена, защото: теглила е кредити, които се изплащат от бизнеса на шуринайката, която пък по чиста случайност е завъртяла печелившата дейност, точно когато особата е назначена на особената длъжност. А точно тогава и бабата на особата е регистрирала фирма. И даже ръцете на особата да засветят от белязани банкноти, това също е недоказуемо според формулата за светлината на Айнщайн и прочие...
Така че - арести всекиму, възмездие никому. Жадното за справедливост общество да се утоли с една студена вода. И да тръпне в очакване някой висш чиновник, министър, депутат, кмет или кметица да бъде наказан за злоупотреба с държавната цица.
Само че до доказване на противното на чакащите дотам им опротивя, че все повече предпочитат да чакат в чакалнята на летището.
До следващия полет.
И до следващия арест. Добави Коментар