Екшън в градския транспорт на Пловдив! Шофьор пуши и кара с крака, кондукторка крещи
На 15 март, около 11:00 часа преди обед се качих в автобус номер 17 от спирката пред детската градина в кв. Прослав. Това е трета или четвърта спирка от началото на маршрута на въпросния автобус. Кондуктор нямаше, шофьорът пушеше, говореше по телефона и тъй като и двете му ръце бяха заети с по-важни неща, позволяваше си да пуска волана и да управлява рейса, подпирайки кормилото с крака отдолу.
Едно от момичетата, които се качиха с мен се опита да си купи билет от него - той я игнорира и се повозихме така до някъде. На спирка след гребната база спря (преди това изхвърли фаса си през прозореца), за да отиде по малка нужда на 5-10 метра от возилото, като отлично се виждаше в гръб, а окъснялата кондукторка се качи от същото място, помота се минута-две и дойде да ме попита дали съм там за билети. Ами, не, за домати дойдох.
Както и да е, продължихме си по пътя, но след спирка-две се качиха две възрастни дами, на които внимание беше обърнато след дълго чакане. Едната дама си позволи да направи забележка и в отговор получи... крясъци. Кондукторката заяви с все глас, че ще си става когато си поиска и ще си прави каквото си поиска, а на възрастната дама извика: "Аре млъквай вече! Няма да се занимаваш с мен! Млъквай!"
Не издържах и се намесих (доста културно, защото така смятам, че е редно), направих забележка за тона, който държеше да пътниците, в отговор на което и аз получих крясъци. Обясних, че не може да се толерира такова отношение - шофьорът да пуши и всички да дишат, да говори по телефона, превозвайки пътници, да ходи по малка нужда пред тях, кондукторите да не обръщат внимание на новокачилите се, а после да им крещят и че ще потърся съдействие от работодателите им... В отговор получих крясък: "КЪДЕТО ИСКАШ ЗВЪНИ, САМО НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ, ЗАБРАНЯВАМ ДА СЕ ЗАНИМАВАШ С МЕН! КОЯ СИ ТИ, ЧЕ ДА МИ ДЪРЖИШ СМЕТКА?! НЯМА ДА ИЗДЪРЖА И ЩЕ УДАРЯ НЯКОЙ НАКРАЯ!"
Изключително е тъжно, че повечето съграждани не взимат отношение в подобни ситуации. А те са ежедневие. Не ми е приятно да вредя на когото и да било, да подавам сигнали и да застрашавам нечия работа и репутация, но очевидно е, че по друг начин няма как да се превъзпита този грозен, грозен манталитет. Добави Коментар