Спомени от соца! Да хапнем по пътя София-Бургас. Мисията невъзможна
Жената, явно ядосана, се обръща и тръгва към едно бяло жигули с пловдивска регистрация, пише Socbg.com. Мъжът остава внимателно да изучава доста съблазнително меню зад покритите с решетки прозорци на заведението. Около него подскачат две деца със съвсем не неочаквани за възрастта им желания: „Татко, искам сладолед!“, „Татко, кога ще ядем?“
След малко той ги хваща за ръка и с доста по-оптимистичен вид от майка им ги повежда към колата, опитвайки се да утеши и себе си: „По-рано тук работеха без прекъсване… Сега ще спрем на първото следващо място, там сигурно ще е отворено. Или може би е по-добре да се върнем до мотела на магистралата за Пловдив…“
Това се случи на 26 април в 17 часа и 20 минути пред вратата на крайпътното заведение по шосето София-Бургас веднага след околовръстния път. В София то е известно, не знам защо. под името „При китаеца“. И е място, където човек може да се нахрани вкусно и бързо. Така че не напразно този баща беше решил, прибирайки се от София, да предложи на семейството си нещо по-различно в края на седмичната почивка. Тук той не беше успял просто поради липса на достатъчно информация.
Работното време е от 12 до 15 и от 19 до 23 часа, а почивният ден е понеделник. Така че що се отнася до спазването на работното време, всичко бе наред. Друг е въпросът какво трябва да бъде работното време на заведенията за обществено хранене през почивните дни и с кого трябва да е съобразено — с нуждите на клиентите или с удобството на работещите в тях.
Целта на нашето пътуване в този неделен ден бе доста по-различна от тази на десетките хиляди хора, които с автомобилите си се прибираха от различни места в края на двудневната си седмична почивка.
За нас, от редакцията на „Отечество“, пътуването бе работа. Бяхме решили да проверим дали скептицизмът на толкова много хора относно възможността в почивните дни да разнообразят пътуването си и да се нахранят и починат някъде по пътя има основание.
Идеята за тази проверка дойде от едно пътуване от София до Банско на 5 април, когато между 9,30 и 12 часа по целия около 150-километров път нямаше нито едно отворено заведение освен ресторант „Предела“.
Смятайки, че това е някаква нещастна случайност, направих си труда в още един неделен ден да пропътувам разстоянието от Банско до София. Този път следобед. И с по-голям късмет. От всичките единадесет заведения по пътя работеха три — ресторантът на Предела, една бира-скара в Мурсалево и ханчето „Бялата чешма“.
И така сега продължаваме по подбалканския път, към Бургас. Следващата спирка е ресторантът в Саранци. Той явно работи, защото още на няколкостотин метра преди площада, където се намира, се чува музика, която обикновено свързваме с многолюдна сватба.Това не ни учудва, тъй като вече сме свикнали в съботни и неделни дни повечето ресторанти и в големи, и в малки градове да са заети с такива „мероприятия“.
17.40, Долно Камарци. Ресторантът явно е затворен поне от половин час.
18.00, ханче „Мирково“. Тук картината е доста по-различна. Работи не само ханчето, но и отделен пункт за продажба на сладолед и едно кафене, в което се предлагат кафе, сокове, закуски. Самото ханче е без почивен ден и работи непрекъснато от 8 до 22 часа. Кафенето почива понеделник и вторник, работното му време е от 9 до 13 и от 14 до 18.30 часа. Пунктът за сладолед също работи целодневно, а почивният му ден е четвъртък. Комплексът се стопанисва от РПК „Пчела“ в с. Мирково, Софийски окръг. Тук и настроението е по-различно от това на семейството с бялото жигули, пловдивска регистрация. Доволни са и децата, и майките им, в известно отношение сигурно и бащите… Макар че последните все пак може би са малко притеснени от цените, но, така или иначе, в почивните дни това е нещо, на която човек не обръща голямо внимание.
Ханче „Водопада“ — работи. Намираме го почти празно. Ала веднага излизаме и ние — не ни се предлага почти нищо.
Ханче „Бяла река“, преди Калофер — луксозно, с топли питки, с добре познатата скара и с пито едно свободно място.
19.50, бира-скара на разклона за Търничане — затворено.
Бира-скара на разклона за Павел баня — затворено.
Бирария на разклона за Горно Сахране — затворено. Веднага след това къмпинг с бира- скара — отворено. И нищо за ядене.
Ресторант на разклона за Шипка — работи, но няма места, около десетина души чакат пред вратата й.
20.20, кафе закуска след Казанлък — затворено.
20.45, ресторант „Твърдица“ на 156 километра от Бургас – затворено.
21.00, ханче преди Сливен — затворено.
21.10, ханче на разклона за Глушник — работи, но всичко е свършило.
Ресторант „Петолъчката“ — отворено. Но отново няма места.
21.50, Айтос, РПК „Наркооп“ — затворено..,
И така към 22.30 часа стигаме в Бургас, където по това време човек няма къде да се нахрани.
Равносметката е проста. По целия почти 400-километров път в неделния ден можеш да отседнеш само на три места — ханче „Мирково“, ханче „Бяла река“ и ресторант „Петолъчката“. Разбира се — ако си готов да почакаш, докато се освободи маса. И ако си готов да заплатиш цени за категория „екстра“. А самите заведения, по всички показатели, са доста далеч от изискванията за тази категория (известно изключение прави само ханче „Бяла река“).
Да видим менюто на ханче „Мирково“. Всъщност, както навсякъде, и тук може да получиш листа с менюто само ако си настойчив и търпелив.
Но тъй като ние пътуваме по работа, сме и търпеливи, и настоятелни. И имаме успех… Лист-менюто предлага три вида супи, четири вида салати, четири вида скара, пет вида аламинути, студени закуски.
Сервитьорът обаче предлага единствено филе на тиган с гъби и сос и карначета. Трябва, разбира се, да отчетем стремежа на персонала към все по-голямо разнообразие, тъй като филето на тиган с гъби и сос го няма в менюто — което предполага и нови затруднения за същия персонал при определяне на цената.
Сервитьорите ги преодоляват бързо, като при това подхождат творчески. На нашата маса за същото филе цената беше различна от тази, която бе поискана на съседната. Тук няма да се спирам на такива подробности като тази, че в цялото „екстра“ заведение никъде нямаше салфетки, че пържените картофи от гарнитурата бяха заменени с неколкодневка картофена салата (общо взето, гарнитурата, изглежда, се приготовлява в един ден за цялата седмица), че състоянието на тоалетните е ужасно и т. н. Иначе месото беше съвсем прясно и хлябът много вкусен.
Далеч съм от мисълта, че крайпътните заведения са единствената част от сферата на услугите, която има своите проблеми. Може би точно обратното. Всички недостатъци на pecторантите в градовете — и работното време, и обслужването, и бедното, еднообразно меню, и странностите при определяне на категорията на заведенията, а оттам и пълното несъответствие между обслужване и цени са пренесени и, бих казал, са се изострили в крайпътните заведения.
Проблемът по-скоро е в това, че докато в града човек може да обиколи на обед или вечер няколко места и накрая, малко тъжен и ядосан, да се прибере вкъщи, то на пътя той е напълно зависим от не често срещаните, но затова пък не особено уютни и с не най-ласкав персонал крайпътни гостилници, ханчета и др.
Това, което явно са забравили ръководителите на различните организации, които ги стопанисват, е, че тези „спирки“ са създадени не за да носят максимална печалба при минимални усилия, а да помагат на хората да се чувствуват по-добре и по-сигурни в почивните дни, за да могат след това и да работят по-добре.
И още нещо, което мисля, че е валидно за цялата сфера на услугите: много често там забравят, че трябва да работят тогава, когато другите почиват, така както леярят, лекарят, ватманът, журналистът, шофьорът, директорът са на своите работни места, когато пък те почиват.
А ние, клиентите, от своя страна не трябва да забравяме, че и от нас зависи заведенията да са уютни и чисти, а персоналът приветлив и учтив.
11
Коментара по темата
11.
BiP
10.03.2018 14:11:13
Бургас си е същия кенеф,че и по голям...
10.
До 9
10.03.2018 13:46:49
Много по-истински бяха!!!! Аз знам за човек, който е срал в резервоари с вино, но това са си съвсем невъзможни за контролиране неща. То си е до човека, а във всяка политическа система има изроди и такива неща при разумна политическа система ще се наказват директно със см*рт!!! През 2015 или 2016 в Германия продаваха шоколадови десертчета "Milky Way" с отровна пластмаса. Само един Бог знае как пластмасата се е добрала до производствения процес. През 2017 в Германия продаваха хранителна добавка за вегани със смъртоносно опасна бактерия. Да не говорим колко стотици хиляди са жертвите на резистентни бактерии в храните. Да не говорим какви кариеси причиняват днешните храни. Квито и да са били храните в комунизма, те са били стотици пъти по-качествени, а разликата в технологиите тогава и сега е несравнима!!!!
9.
Бургас
10.03.2018 13:35:22
Между другото имам приятел чийто родители и двамата са работили в Родопа през комунизма. Много смешно му става, когато слуша, как наивниците са яли " истински " храни. Но вие си вярвайте де, особено, ако това ви кара да се чувствате по- добре.
8.
Хаха
10.03.2018 13:20:16
През 70-те и 80-те няма как де се очакват някакви супер луксозни ресторанти, особено крайпътни. В 2018 ресторантите са под всякаква критика - мръсни и с нискокачествени продукти. Да не говорим за какви натравяния става въпрос, особено през летния сезон. Ужас е!!!! През 70-те години в комунизма ресторанти са били в пъти по-добри от днешните!!! Особено с днешните меса пълни с хормони, сирене от растителни мазнини, кетчупи от химии, и така нататък. Днес, да ядеш в ресторант, си е чиста игра на руска рулетка, както и да ядеш храни от магазина!!!! Комунизма превъзхождаше милион пъти демокрацията в качество на ресторанти и хранителни магазини
7.
Aphex
10.03.2018 12:45:18
Номер 2 - тъпа мурзилка, това е писано през комунизма. Идиот!
6.
Весо
10.03.2018 11:11:51
Мила, родна социалистическа картинка! Едно към едно си е чистата истина. Така беше. Списание "Отечество" често критикуваше така наречените "недъзи" на соц.строй. През 86-та списанието публикува много ярка и смела статия с автор Петко Симеонов. Той откровено разказваше за охолния и богат живот на номенклатурата на БКП, на партийните велможи и семействата им и за привилегиите им. Статията беше истинска бомба. Малко след това главният редактор на списанието замина за Куба и там... умря.
Та наистина нямаше къде да си хапнеш топли кебабчета и да пийнеш студена бира или кола. А ве, нямаше къде да се изпикаеш. В бензиностанциите не ти даваха.
Та наистина нямаше къде да си хапнеш топли кебабчета и да пийнеш студена бира или кола. А ве, нямаше къде да се изпикаеш. В бензиностанциите не ти даваха.
5.
AH ZA6TO NQMAM MA6INA
10.03.2018 10:29:46
NA VREMETO,DA SE VARNA KAM TEZI GODINI,KOGATO VSI4KO OT HRANATA DO HORATA BE6E ISTINSKO A NE FAL6IVO KATO SEGA!!!!!
4.
*********
10.03.2018 09:23:48
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни или обидни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3.
se1
10.03.2018 09:08:07
до 1ви: Устата ти също!
Понеже статията е копи/пейст , гореспоменатия източник ("журналист") става колкото устата на 1ви. Всеки кадърен ресторантьор знае че менютата трябва да са колкото може по малки, но качествени и винаги да има всичко описано в менюто. Останалото е българска интерпретация. Самата статия е НЕ вярна и подвеждаща
Понеже статията е копи/пейст , гореспоменатия източник ("журналист") става колкото устата на 1ви. Всеки кадърен ресторантьор знае че менютата трябва да са колкото може по малки, но качествени и винаги да има всичко описано в менюто. Останалото е българска интерпретация. Самата статия е НЕ вярна и подвеждаща
2.
Az
10.03.2018 09:00:07
АБСОЛЮТНИ ИДИОТЩИНИ,РОДЕНИ ОТ БОЛЕН МОЗЪК НА ПРОДАЖЕН ДРАСКАЧ...
1.
НАРКООП
10.03.2018 08:45:23
стига вече, комунизъмъ е като кенефа на ханче "Мирково"